Съдии 20 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И всичките израилеви синове излязоха и цялото общество, от Дан до Вирсавее и галаадската земя, се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа. 2 И началниците на целия народ, на всичките израилеви племена, се представиха в събранието на Божия народ – четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч. 3 А вениаминовите синове чуха, че израилевите синове се изкачили в Масфа. И израилевите синове казаха: Разкажете ни как стана това зло^[1]! 4 Тогава левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: Дойдох в Гавая, която принадлежи на Вениамин, аз и наложницата ми, за да пренощуваме. 5 И гавайските мъже се вдигнаха против мен и през нощта заобиколиха къщата заради мен. Възнамеряваха да ме убият, а наложницата ми изнасилиха, така че умря. 6 Тогава взех наложницата си и я разсякох на парчета, и я изпратих по цялата земя на израилевото наследство; защото те извършиха развратно и позорно нещо в Израил. 7 Ето, всички вие сте израилеви синове – дайте тук мнението и съвета си! 8 Тогава целият народ стана като един човек и каза: Никой от нас няма да отиде в шатрата си и никой от нас няма да се върне в дома си, 9 а ето сега какво ще направим на Гавая: ще отидем срещу нея по жребий. 10 И ще вземем по десет мъже на сто от всичките израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна на народа, така че като стигнат в Гавая Вениаминова, да ѝ направят според цялото безумие, която е извършила в Израилст. 6;. 11 И всичките израилеви мъже се събраха срещу града, обединени като един човек. 12 Тогава израилевите племена изпратиха мъже по всички вениаминови родове да кажат: Какво е това зло, което се е извършило между васст. 3;? 13 Затова сега, предайте хората, злите мъже^[2] от Гавая, за да ги умъртвим и да отмахнем злото от Израил! Но вениаминовите синове не поискаха да послушат гласа на братята си, израилевите синове. 14 И вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой срещу израилевите синове. 15 И в същия ден вениаминовите синове от градовете се преброиха: двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха: седемстотин избрани мъже. 16 От целия този народ седемстотин избрани мъже бяха леваци; всеки хвърляше камък на косъм и не пропускаше. 17 И израилевите мъже без Вениамин се преброиха: четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха мъже, годни за война. 18 И израилевите синове станаха и се изкачиха във Ветил, и се допитаха до Бога и казаха: Кой от нас да се изкачи пръв на бой срещу вениаминовите синове? И ГОСПОД каза: Юда да се изкачи пръв. 19 И израилевите синове станаха на сутринта и се разположиха на стан срещу Гавая. 20 И израилевите мъже излязоха на бой срещу Вениамин и израилевите мъже се строиха за бой срещу тях при Гавая. 21 Тогава вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден простряха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил. 22 Но народът, израилевите мъже, се насърчиха и отново се строиха за бой на мястото, където се бяха строили първия ден. 23 И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него. 24 И на втория ден израилевите синове се приближиха до вениаминовите синове. 25 И на втория ден Вениамин излезе от Гавая срещу тях и простряха на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилевите синовест. 21;; всички те теглеха меч. 26 Тогава всички израилеви синове и целият народ се изкачиха и дойдоха във Ветил^[3], и плакаха, и останаха там пред ГОСПОДА, и постиха онзи ден до вечерта^[4]. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА. 27 И израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА – защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там 28 и Финеес, синът на Елеазар, син на Аарон, стоеше пред него през онези дни, за да служи – и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин, или да престана? И ГОСПОД каза: Изкачете се, защото утре ще го предам в ръката ти. 29 Тогава Израил постави засада около Гавая. 30 И на третия ден израилевите синове се изкачиха срещу вениаминовите синове и се строиха срещу Гавая както другите пъти. 31 И вениаминовите синове излязоха срещу народа и се отдалечиха от града, и започнаха както другите пъти да убиват някои от народа, около тридесет израилеви мъже, по пътищата, единият от които отива към Ветил, а другият – през полето към Гавая. 32 И вениаминовите синове казаха: Те падат пред нас както преди. А израилевите синове казаха: Да побегнем и да ги отдалечим от града по пътищата. 33 Тогава всичките израилеви мъже станаха от мястото си и се строиха във Ваал-Тамар, докато израилевата засада изскочи от мястото си от ливадата на Гавая. 34 И десет хиляди избрани мъже от целия Израил дойдоха срещу Гавая и битката се ожесточи; онези обаче не знаеха, че злото ги постигаше. 35 И ГОСПОД разби Вениамин пред Израил, и в онзи ден израилевите синове простряха двадесет и пет хиляди и сто мъже от Вениамин; всички те теглеха меч. 36 И вениаминовите синове видяха, че бяха победени. И израилевите мъже дадоха място на вениаминците, тъй като разчитаха на засадата, която бяха поставили срещу Гавая. 37 И засадата побърза и нападна Гавая и засадата отиде и порази целия град с острието на меча. 38 А израилевите мъже си бяха определили знак със засадата, те да направят да се издигне от града голям димен стълб. 39 И израилевите мъже се обърнаха в битката и Вениамин започна да убива някои от израилевите синове, около тридесет мъже, защото казаха: Наистина те падат пред нас както в първата битка. 40 Тогава облакът започна да се издига от града в димен стълб и Вениамин се обърна, и ето, целият град се издигаше в пламъци към небето. 41 Тогава израилевите мъже се обърнаха и вениаминовите мъже се ужасиха, защото видяха, че злото ги беше постигнало. 42 И те обърнаха гръб пред израилевите мъже по пътя към пустинята, но битката ги застигна; и онези, които излизаха от градовете, ги обкръжаваха и ги избиваха. 43 Те обкръжиха Вениамин, гониха го и го тъпкаха без почивка чак срещу Гавая към изгрев слънце. 44 И от Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже; всички те бяха храбри мъже. 45 Тогава се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон; и израилевите синове събраха от тях остатък от пет хиляди мъже по пътищата и ги гониха до Гидом, и избиха от тях две хиляди мъже. 46 Така всичките, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха храбри мъже. 47 А шестстотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон, и останаха на канарата Римон четири месеца. 48 И израилевите мъже се върнаха към вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – от мъжете на всеки град до добитъка, и всичко, което намериха. И всички градове, които намериха, запалиха с огън.

New International Reader’s Version

от Biblica

The Israelites punish the tribe of Benjamin

1 Then all the Israelites came out. They came from the whole land between Dan and Beersheba. They also came from the land of Gilead. All of them gathered together in front of the LORD at Mizpah. 2 The leaders of all the tribes of Israel came. They took their places among the people of God gathered together. There were 400,000 men carrying swords. 3 The tribe of Benjamin heard that the Israelites had gone up to Mizpah. The Israelites said, ‘Tell us how this awful thing happened.’ 4 So the Levite spoke. He was the husband of the woman who had been murdered. He said, ‘I and my concubine went to Gibeah in Benjamin. We spent the night there. 5 During the night the men of Gibeah came after me. They surrounded the house. They were planning to kill me. They raped my concubine, and she died. 6 I took my concubine and cut her into pieces. I sent one piece to each part of Israel’s territory. I did it because the men of Gibeah had done a very terrible thing in Israel. 7 All you men of Israel, speak up now. Tell me what you have decided to do.’ 8 All the men got up together. They said, ‘None of us will go home. Not one of us will return to his house. 9 Here is what we’ll do to Gibeah. We’ll cast lots to tell us how to attack the city. 10 We’ll take ten men out of every 100 from all the tribes of Israel. We’ll take 100 from every 1,000. We’ll take 1,000 from every 10,000. The men we take will get supplies for the army. Then the army will go to Gibeah in Benjamin. They’ll give Gibeah exactly what they should get because of the terrible thing they did in Israel.’ 11 So all the men of Israel came together to fight against the city. 12 The tribes of Israel sent people to carry a message through the whole tribe of Benjamin. They said, ‘What about this awful crime that was committed among you? 13 Hand over to us those evil men of Gibeah. We’ll put them to death. In that way we’ll get rid of those evil people.’ But the people of Benjamin wouldn’t listen to the other Israelites. 14 They came together at Gibeah from their towns. They came to fight against the other Israelites. 15 Right away the people of Benjamin gathered together 26,000 men from their towns. They were carrying swords. These men were added to the 700 capable young men from Gibeah. 16 Among all these men there were 700 who were left-handed. Each of them could sling a stone at a hair and not miss. 17 Israel gathered 400,000 men together. They were carrying swords. All of them were trained for battle. That number didn’t include the tribe of Benjamin. 18 The Israelites went up to Bethel. There they asked God, ‘Who should go up first and fight against the people of Benjamin?’ The LORD answered, ‘The tribe of Judah will go first.’ 19 The next morning the Israelites got up. They set up camp near Gibeah. 20 The Israelites went out to fight against the men of Benjamin. They took up their battle positions against them at Gibeah. 21 The men of Benjamin came out of Gibeah. They killed 22,000 Israelites on the field of battle that day. 22 But the Israelites cheered one another on. They again took up their positions in the places where they had been the first day. 23 The Israelites went and wept in front of the LORD until evening. They asked the LORD, ‘Should we go up again to fight against the men of Benjamin? They are our fellow Israelites.’ The LORD answered, ‘Go up and fight against them.’ 24 The Israelites came near the men of Benjamin on the second day. 25 The men of Benjamin came out from Gibeah to oppose them. That time they killed 18,000 more Israelites. All the men who died had been carrying swords. 26 Then all the Israelites, the whole army, went up to Bethel. They sat there and wept in front of the LORD. They didn’t eat anything that day until evening. Then they brought burnt offerings and friendship offerings to the LORD. 27 Again the Israelites spoke to the LORD. In those days the ark of the covenant of God was there. 28 Phinehas was serving as priest at the ark. He was the son of Eleazar. Eleazar was the son of Aaron. The Israelites asked, ‘Should we go up again to fight against the men of Benjamin? They are our fellow Israelites.’ The LORD answered, ‘Go. Tomorrow I will hand them over to you.’ 29 Then Israel hid some men and had them wait all around Gibeah. 30 They went up to fight against the men of Benjamin on the third day. They took up their positions against Gibeah, just as they had done before. 31 The men of Benjamin came out to fight against them. They were drawn away from the city. They began to wound and kill the Israelites just as they had done before. About 30 men fell in battle. They fell in the open fields and on the roads. One of the roads led to Bethel. The other led to Gibeah. 32 The men of Benjamin said, ‘We’re winning the battle over them, just as we did before.’ But the men of Israel said, ‘Let’s pull back. Let’s draw them away from the city to the roads.’ 33 All the men of Israel moved away from their places. They took up new battle positions at Baal Tamar. The men who had been hiding charged out. They came from west of Gibeah. 34 Then 10,000 of Israel’s capable young men attacked Gibeah. The men of Benjamin didn’t realise they were about to be destroyed. The fighting was very heavy. 35 The LORD helped Israel win the battle over Benjamin. On that day the Israelites struck down 25,100 men of Benjamin. All the men who died had been carrying swords. 36 Then the men of Benjamin saw that they had lost the battle. The men of Israel had moved away from their positions in front of Benjamin. They had depended on the men they had hidden near Gibeah. 37 Suddenly those men who had been hiding rushed into Gibeah. They spread out. Then they killed everyone in the city with their swords. 38 The Israelites had made a plan with those who had been hiding. They had told them to send up a large cloud of smoke from the city. 39 Then the Israelites would turn round and attack. The men of Benjamin had begun to wound and kill the men of Israel. They had struck down about 30 of them. They had said, ‘We’re winning the battle over them, just as we did the first time.’ 40 But a large cloud of smoke began to go up from the city. The men of Benjamin turned round. They saw the whole city going up in smoke. 41 Then the Israelites turned round and attacked them. The men of Benjamin were terrified. They realised they were going to be destroyed. 42 So they ran away from the men of Israel. They ran towards the desert. But they couldn’t escape the battle. Other Israelites came out of the towns. There they struck down the men of Benjamin. 43 Here’s how it happened. The Israelites had surrounded them. They had chased them and easily caught up with them east of Gibeah. 44 So 18,000 men of Benjamin fell in battle. All of them were brave fighters. 45 Some men of Benjamin turned back. They ran towards the desert to the rock of Rimmon. As they did, the Israelites struck down 5,000 of them along the roads. They kept chasing the men of Benjamin all the way to Gidom. Along the way they struck down 2,000 more. 46 On that day 25,000 men of Benjamin fell in battle. They had been carrying swords. All of them were brave fighters. 47 But 600 of them turned back. They ran into the desert to the rock of Rimmon. They stayed there for four months. 48 The men of Israel went back to Benjamin. In all the towns they killed the people with their swords. They even killed the animals. So they killed everything they found. They set on fire all the towns they came to.