от Veren1При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.2На върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!4Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?5Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!6Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!7Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!8О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!9Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!
Псалм 137
New International Reader’s Version
от Biblica1We were sitting by the rivers of Babylon. We wept when we remembered what had happened to Zion.2On the nearby poplar trees we hung up our harps.3Those who held us as prisoners asked us to sing. Those who enjoyed hurting us ordered us to sing joyful songs. They said, ‘Sing one of the songs of Zion to us!’4How can we sing the songs of the LORD while we are in another land?5Jerusalem, if I forget you, may my right hand never be able to play the harp again.6If I don’t remember you, may my tongue stick to the roof of my mouth so I can’t sing. May it happen if I don’t consider Jerusalem to be my greatest joy.7LORD, remember what the people of Edom did on the day Jerusalem fell. ‘Tear it down!’ they cried. ‘Tear it down to the ground!’8People of Babylon, you are sentenced to be destroyed. Happy is the person who pays you back according to what you have done to us.9Happy is the person who grabs your babies and smashes them against the rocks.