Псалм 109 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи, 2 защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха. 3 Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина. 4 В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва. 5 Отплатиха ми зло за добро и омраза – за любовта ми. 6 Постави над него безбожник и нека противник^[1] застане отдясно му! 7 Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях! 8 Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му! 9 Синовете му нека бъдат сираци и жена му – вдовица! 10 Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища! 11 Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му! 12 Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост – към сирачетата му! 13 Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение! 14 Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му! 15 Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята, 16 защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие. 17 Той обичаше проклинането – нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето – нека се отдалечи от него! 18 Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му! 19 Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва. 20 Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми. 21 А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме, 22 защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен. 23 Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец. 24 Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя. 25 И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава. 26 Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си, 27 за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това. 28 Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва. 29 Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха! 30 Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам, 31 защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.

New International Reader’s Version

от Biblica

For the director of music. A psalm of David.

1 God, I praise you. Don’t remain silent. 2 Sinful people who lie and cheat have spoken against me. They have used their tongues to tell lies about me. 3 They gather all around me with their words of hatred. They attack me without any reason. 4 They bring charges against me, even though I love them and pray for them. 5 They pay me back with evil for the good things I do. They pay back my love with hatred. 6 Appoint an evil person to take my enemies to court. Let him stand at their right hand and bring charges against them. 7 When they are tried, let them be found guilty. May even their prayers judge them. 8 May their days be few. Let others take their places as leaders. 9 May their children’s fathers die. May their wives become widows. 10 May their children be driven from their destroyed homes. May they wander around like beggars. 11 May everything those people own be taken away to pay for what they owe. May strangers rob them of everything they’ve worked for. 12 May no one be kind to them or take pity on the children they leave behind. 13 May their family line come to an end. May their names be forgotten by those who live after them. 14 May the LORD remember the evil things their fathers have done. May he never erase the sins of their mothers. 15 May the LORD never forget their sins. Then he won’t let people remember the names of my enemies anymore. 16 They never thought about doing anything kind. Instead, they drove those who were poor and needy to their deaths. They did the same thing to those whose hearts were broken. 17 They loved to curse others. May their curses come back on them. They didn’t find any pleasure in giving anyone their blessing. May no blessing ever come to them. 18 They cursed others as easily as they put on clothes. Cursing was as natural to them as getting a drink of water or putting olive oil on their bodies. 19 May their curses cover them like coats. May their curses be wrapped around them like a belt for ever. 20 May that be the LORD’s way of paying back those who bring charges against me. May it happen to those who say evil things about me. 21 But LORD and King, help me so that you bring honour to yourself. Because your love is so good, save me. 22 I am poor and needy. My heart is wounded deep down inside me. 23 I fade away like an evening shadow. I’m like a locust that someone brushes off. 24 My knees are weak because I’ve gone without food. My body is very thin. 25 Those who bring charges against me laugh at me. When they see me, they shake their heads at me. 26 LORD my God, help me. Save me because of your faithful love. 27 LORD, let my enemies know that you yourself have saved me. You have done it with your own hand. 28 They may curse me. But may you bless me. May those who attack me be put to shame. But may I be filled with joy. 29 May those who bring charges against me be clothed with dishonour. May they be wrapped in shame as if it were a coat. 30 With my mouth I will continually praise the LORD. I will praise him when all his people gather for worship. 31 He stands ready to help those who need it. He saves them from those who are ready to sentence them to death.