от Veren1ГОСПОДНОТО слово беше към Йона, сина на Аматий, и каза:2Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен.3А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. И слезе в Йопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, и плати за пътуването си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на ГОСПОДА.4А ГОСПОД надигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, и изглеждаше, че корабът ще се разбие.5И моряците се уплашиха и извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето вещите, които бяха в кораба, за да олекне от тях. А Йона беше слязъл и легнал на дъното на кораба и спеше дълбоко.6И капитанът на кораба се приближи до него и каза: Какво спиш? Стани, призови Бога си – може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем!7И си казаха един на друг: Елате да хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни е това зло. И хвърлиха жребий и той падна на Йона.8И му казаха: Кажи ни, молим те, заради кого ни е това зло! Каква ти е работата и откъде идваш? Коя е страната ти и от кой народ си?9А той им каза: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, който е направил морето и сушата.10И мъжете твърде много се уплашиха и му казаха: Какво си сторил? Защото мъжете бяха разбрали, че той бяга от лицето на ГОСПОДА, понеже им беше казал.11И му казаха: Какво да ти направим, за да утихне за нас морето? Защото морето ставаше все по-бурно.12И им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря.13А мъжете гребяха силно, за да върнат кораба към сушата, но не можеха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.14И извикаха към ГОСПОДА и казаха: Молим Те, ГОСПОДИ, молим Те да не загинем заради душата на този човек! И не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, ГОСПОДИ, си извършил, каквото си искал.15И взеха Йона и го хвърлиха в морето, и яростта на морето утихна.16И мъжете се убояха твърде много от ГОСПОДА и принесоха жертва на ГОСПОДА и направиха обреци.17А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи.
1A message from the LORD came to Jonah, the son of Amittai. The LORD said,2‘Go to the great city of Nineveh. Preach against it. The sins of its people have come to my attention.’3But Jonah ran away from the LORD. He headed for Tarshish. So he went down to the port of Joppa. There he found a ship that was going to Tarshish. He paid the fare and went on board. Then he sailed for Tarshish. He was running away from the LORD.4But the LORD sent a strong wind over the Mediterranean Sea. A wild storm came up. It was so wild that the ship was in danger of breaking apart.5All the sailors were afraid. Each one cried out to his own god for help. They threw the ship’s contents into the sea. They were trying to make the ship lighter. But Jonah had gone below deck. There he lay down and fell into a deep sleep.6The captain went down to him and said, ‘How can you sleep? Get up and call out to your god for help! Maybe he’ll pay attention to what’s happening to us. Then we won’t die.’7Here is what the sailors said to one another. ‘Someone is to blame for getting us into all this trouble. Come. Let’s cast lots to find out who it is.’ So they did. And Jonah was picked.8They asked him, ‘What terrible thing have you done to bring all this trouble on us? Tell us. What do you do for a living? Where do you come from? What is your country? What people do you belong to?’9He answered, ‘I’m a Hebrew. I worship the LORD. He is the God of heaven. He made the sea and the dry land.’10They found out he was running away from the LORD. That’s because he had told them. Then they became terrified. So they asked him, ‘How could you do a thing like that?’11The sea was getting rougher and rougher. So they asked him, ‘What should we do to you to make the sea calm down?’12‘Pick me up and throw me into the sea,’ he replied. ‘Then it will become calm. I know it’s my fault that this terrible storm has come on you.’13But the men didn’t do what he said. Instead, they did their best to row back to land. But they couldn’t. The sea got even rougher than before.14Then they cried out to the LORD. They prayed, ‘Please, LORD, don’t let us die for taking this man’s life. After all, he might not be guilty of doing anything wrong. So don’t hold us responsible for killing him. LORD, you always do what you want to.’15Then they took Jonah and threw him overboard. And the stormy sea became calm.16The men saw what had happened. Then they began to have great respect for the LORD. They offered a sacrifice to him. And they made promises to him.
Jonah prays to the Lord
17Now the LORD sent a huge fish to swallow Jonah. And Jonah was in the belly of the fish for three days and three nights.