Йоан 8 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А Иисус отиде на Елеонския хълм. 2 И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше. 3 А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха: 4 Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние. 5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш? 6 И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. 7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея. 8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. 9 А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Иисус остана сам и жената, която стоеше по средата. 10 И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди? 11 И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече. 12 Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота. 13 Затова фарисеите Му казаха: Ти Сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно! 14 Иисус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам. 15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никогост. 11;. 16 И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил^[1]. 17 А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. 18 Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен. 19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец^[2]; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец. 20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл. 21 И Иисус пак им каза: Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете? 23 И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. 24 По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25 Тогава те Му казаха: Кой си Ти? Иисус им каза: Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам. 26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас, но Този, който Ме е пратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света^[3]. 27 Те не разбраха, че им говореше за Отца. 28 Тогава Иисус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря. 29 И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам^[4], защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно. 30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. 31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици. 32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. 33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство^[5] и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни? 34 Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. 36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37 Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето слово няма място във вас. 38 Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец^[6]; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща^[7]. 39 Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща^[8]. Иисус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам. 40 А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Богаст. 26;. Това Авраам не е направил. 41 Вие вършите делата на баща си. Те Му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога. 42 Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати. 43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово. 44 Вие сте от баща дявола^[9] и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. 45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. 46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ми вярвате? 47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. 48 Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон? 49 Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите. 50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди. 51 Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века. 52 Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века. 53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? 54 Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог; 55 но вие не сте Го познали^[10], а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. 56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва. 57 Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам? 58 Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм. 59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).

New International Reader’s Version

от Biblica

1 But Jesus went to the Mount of Olives. 2 At sunrise he arrived again in the temple courtyard. All the people gathered around him there. He sat down to teach them. 3 The teachers of the law and the Pharisees brought in a woman. She had been caught committing adultery. They made her stand in front of the group. 4 They said to Jesus, ‘Teacher, this woman was caught sleeping with a man who was not her husband. 5 In the Law, Moses commanded us to kill such women by throwing stones at them. Now what do you say?’ 6 They were trying to trap Jesus with that question. They wanted to have a reason to bring charges against him. But Jesus bent down and started to write on the ground with his finger. 7 They kept asking him questions. So he stood up and said to them, ‘Has any one of you not sinned? Then you be the first to throw a stone at her.’ 8 He bent down again and wrote on the ground. 9 Those who heard what he had said began to go away. They left one at a time, the older ones first. Soon only Jesus was left. The woman was still standing there. 10 Jesus stood up and asked her, ‘Woman, where are they? Hasn’t anyone found you guilty?’ 11 ‘No one, sir,’ she said. ‘Then I don’t find you guilty either,’ Jesus said. ‘Go now and leave your life of sin.’

Challenge to what Jesus says about himself

12 Jesus spoke to the people again. He said, ‘I am the light of the world. Anyone who follows me will never walk in darkness. They will have that light. They will have life.’ 13 The Pharisees argued with him. ‘Here you are,’ they said, ‘appearing as your own witness. But your witness does not count.’ 14 Jesus answered, ‘Even if I am a witness about myself, what I say does count. I know where I came from. And I know where I am going. But you have no idea where I come from or where I am going. 15 You judge by human standards. I don’t judge anyone. 16 But if I do judge, what I decide is true. This is because I am not alone. I stand with the Father, who sent me. 17 Your own Law says that the witness of two people proves the truth about something. 18 I am a witness about myself. The other witness about me is the Father, who sent me.’ 19 Then they asked him, ‘Where is your father?’ ‘You do not know me or my Father,’ Jesus replied. ‘If you knew me, you would know my Father also.’ 20 He spoke these words while he was teaching in the temple courtyard. He was near the place where the offerings were put. But no one arrested him. That’s because the time for him to die had not yet come.

Challenge to who Jesus claims to be

21 Once more Jesus said to them, ‘I am going away. You will look for me, and you will die in your sin. You can’t come where I am going.’ 22 This made the Jews ask, ‘Will he kill himself? Is that why he says, “You can’t come where I am going”?’ 23 But Jesus said, ‘You are from below. I am from heaven. You are from this world. I am not from this world. 24 I told you that you would die in your sins. This will happen if you don’t believe that I am he. If you don’t believe, you will certainly die in your sins.’ 25 ‘Who are you?’ they asked. ‘Just what I have been telling you from the beginning,’ Jesus replied. 26 ‘I have a lot to say that will judge you. But the one who sent me can be trusted. And I tell the world what I have heard from him.’ 27 They did not understand that Jesus was telling them about his Father. 28 So Jesus said, ‘You will lift up the Son of Man. Then you will know that I am he. You will also know that I do nothing on my own. I speak just what the Father has taught me. 29 The one who sent me is with me. He has not left me alone, because I always do what pleases him.’ 30 Even while Jesus was speaking, many people believed in him.

Challenge to the claim to be children of Abraham

31 Jesus spoke to the Jews who had believed him. ‘If you obey my teaching,’ he said, ‘you are really my disciples. 32 Then you will know the truth. And the truth will set you free.’ 33 They answered him, ‘We are Abraham’s children. We have never been slaves of anyone. So how can you say that we will be set free?’ 34 Jesus replied, ‘What I’m about to tell you is true. Everyone who sins is a slave of sin. 35 A slave has no lasting place in the family. But a son belongs to the family for ever. 36 So if the Son of Man sets you free, you will really be free. 37 I know you are Abraham’s children. But you are looking for a way to kill me. You have no room for my word. 38 I am telling you what I saw when I was with my Father. You are doing what you have heard from your father.’ 39 ‘Abraham is our father,’ they answered. Jesus said, ‘Are you really Abraham’s children? If you are, you will do what Abraham did. 40 But you are looking for a way to kill me. I am a man who has told you the truth I heard from God. Abraham didn’t do the things you want to do. 41 You are doing what your own father does.’ ‘We have the right to claim to be God’s children,’ they objected. ‘The only Father we have is God himself.’ 42 Jesus said to them, ‘If God were your Father, you would love me. I have come here from God. I have not come on my own. God sent me. 43 Why aren’t my words clear to you? Because you can’t really hear what I say. 44 You belong to your father, the devil. You want to obey your father’s wishes. From the beginning, the devil was a murderer. He has never obeyed the truth. There is no truth in him. When he lies, he speaks his natural language. He does this because he is a liar. He is the father of lies. 45 But because I tell the truth, you don’t believe me! 46 Can any of you prove I am guilty of sinning? Am I not telling the truth? Then why don’t you believe me? 47 Whoever belongs to God hears what God says. The reason you don’t hear is that you don’t belong to God.’

Jesus makes claims about himself

48 The Jews answered Jesus, ‘Aren’t we right when we say you are a Samaritan? Aren’t you controlled by a demon?’ 49 ‘I am not controlled by a demon,’ said Jesus. ‘I honour my Father. You do not honour me. 50 I am not seeking glory for myself. But there is one who brings glory to me. He is the judge. 51 What I’m about to tell you is true. Whoever obeys my word will never die.’ 52 Then they cried out, ‘Now we know you are controlled by a demon! Abraham died. So did the prophets. But you say that whoever obeys your word will never die. 53 Are you greater than our father Abraham? He died. So did the prophets. Who do you think you are?’ 54 Jesus replied, ‘If I bring glory to myself, my glory means nothing. You claim that my Father is your God. He is the one who brings glory to me. 55 You do not know him. But I know him. If I said I did not, I would be a liar like you. But I do know him. And I obey his word. 56 Your father Abraham was filled with joy at the thought of seeing my day. He saw it and was glad.’ 57 ‘You are not even 50 years old,’ they said to Jesus. ‘And you have seen Abraham?’ 58 ‘What I’m about to tell you is true,’ Jesus answered. ‘Before Abraham was born, I am!’ 59 When he said this, they picked up stones to kill him. But Jesus hid himself. He slipped away from the temple area.