от Veren1В първия ден на седмицатаст. 19; Мария Магдалена дойде на гроба рано, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е махнат от гроба.2Затова се затича и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили!3И така, Петър и другият ученик излязоха и тръгнаха за гроба.4И двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.5И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.6След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; и видя плащаниците сложени7и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.8Тогава влезе другият ученикст. 2;, който пръв стигна до гроба; и видя и повярва.9Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.11А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и както плачеше, надникна в гроба12и видя два ангела в бяло да седят там, където беше лежало тялото на Иисус – единият при главата, а другият при краката.13И те ѝ казаха: Жено, защо плачеш? Каза им: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го положили.14Като каза това, тя се обърна назад и видя Иисус, че стои, но не разбра, че беше Иисус.15Иисус ѝ каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му каза: Господине, ако Ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.16Иисус ѝ каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни!, което значи: Учителю!17Иисус ѝ каза: Не се вкопчвай в Мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.18Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той ѝ е казал това.19А вечерта на същия ден, първия на седмицата[1], когато вратите, където бяха събрани учениците, бяха заключени поради страха от юдеите, Иисус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!20И като каза това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.21И Иисус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас.22И като каза това, духна върху тях и им каза: Приемете Свети Дух.23На които простите греховете, простени им са; на които задържите, задържани са.24А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус.25Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. Но той им каза: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му[2], няма да повярвам!26И след осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома – с тях. Иисус дойде, като вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!27Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и си дай ръката, и я сложи в ребрата Мист. 25;; и не бъди невярващ, а вярващ.28Тома в отговор Му каза: Господ мой и Бог мой!29Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.30И Иисус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга.31А тези са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име.
1Early on the first day of the week, Mary Magdalene went to the tomb. It was still dark. She saw that the stone had been moved away from the entrance.2So she ran to Simon Peter and another disciple, the one Jesus loved. She said, ‘They have taken the Lord out of the tomb! We don’t know where they have put him!’3So Peter and the other disciple started out for the tomb.4Both of them were running. The other disciple ran faster than Peter. He reached the tomb first.5He bent over and looked in at the strips of linen lying there. But he did not go in.6Then Simon Peter came along behind him. He went straight into the tomb. He saw the strips of linen lying there.7He also saw the funeral cloth that had been wrapped around Jesus’ head. The cloth was still lying in its place. It was separate from the linen.8The disciple who had reached the tomb first also went inside. He saw and believed.9They still did not understand from Scripture that Jesus had to rise from the dead.10Then the disciples went back to where they were staying.
Jesus appears to Mary Magdalene
11But Mary stood outside the tomb crying. As she cried, she bent over to look into the tomb.12She saw two angels dressed in white. They were seated where Jesus’ body had been. One of them was where Jesus’ head had been laid. The other sat where his feet had been placed.13They asked her, ‘Woman, why are you crying?’ ‘They have taken my Lord away,’ she said. ‘I don’t know where they have put him.’14Then she turned round and saw Jesus standing there. But she didn’t realise that it was Jesus.15He asked her, ‘Woman, why are you crying? Who are you looking for?’ She thought he was the gardener. So she said, ‘Sir, did you carry him away? Tell me where you put him. Then I will go and get him.’16Jesus said to her, ‘Mary’. She turned towards him. Then she cried out in the Aramaic language, ‘Rabboni!’ Rabboni means Teacher.17Jesus said, ‘Do not hold on to me. I have not yet ascended to the Father. Instead, go to those who believe in me. Tell them, “I am ascending to my Father and your Father, to my God and your God.” ’18Mary Magdalene went to the disciples with the news. She said, ‘I have seen the Lord!’ And she told them that he had said these things to her.
Jesus appears to his disciples
19On the evening of that first day of the week, the disciples were together. They had locked the doors because they were afraid of the Jewish leaders. Jesus came in and stood among them. He said, ‘May peace be with you!’20Then he showed them his hands and his side. The disciples were very happy when they saw the Lord.21Again Jesus said, ‘May peace be with you! The Father has sent me. So now I am sending you.’22He then breathed on them. He said, ‘Receive the Holy Spirit.23If you forgive anyone’s sins, their sins are forgiven. If you do not forgive them, they are not forgiven.’
Jesus appears to Thomas
24Thomas was one of the 12 disciples. He was also called Didymus. He was not with the other disciples when Jesus came.25So they told him, ‘We have seen the Lord!’ But he said to them, ‘First I must see the nail marks in his hands. I must put my finger where the nails were. I must put my hand into his side. Only then will I believe.’26A week later, Jesus’ disciples were in the house again. Thomas was with them. Even though the doors were locked, Jesus came in and stood among them. He said, ‘May peace be with you!’27Then he said to Thomas, ‘Put your finger here. See my hands. Reach out your hand and put it into my side. Stop doubting and believe.’28Thomas said to him, ‘My Lord and my God!’29Then Jesus told him, ‘Because you have seen me, you have believed. Blessed are those who have not seen me but still have believed.’
The purpose of John’s Gospel
30Jesus performed many other signs in front of his disciples. They are not written down in this book.31But these are written so that you may believe that Jesus is the Messiah, the Son of God. If you believe this, you will have life because you belong to him.