Иисус Навин 22 | Верен

Верен

1 Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината от манасиевото племе 2 и им каза: Вие спазихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което ви заповядах. 3 Не оставихте братята си през това дълго време чак до днес и опазихте заповяданото чрез заповедта на ГОСПОДА, своя Бог. 4 И сега ГОСПОД, вашият Бог, даде почивката на братята ви, както им обеща; затова сега се върнете и идете в шатрите си, в земята на притежанието си, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви даде оттатък Йордан. 5 Само добре внимавайте да спазвате заповедта и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда: да любите ГОСПОДА, своя Бог, и да ходите във всичките Му пътища, да спазвате заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа. 6 И Иисус ги благослови и ги изпрати и те отидоха в шатрите си. 7 А на половината от манасиевото племе Мойсей беше дал наследство във Васан, а на другата половина Иисус даде наследство между братята им отсам Йордан, на запад. И когато ги изпрати в шатрите им, Иисус ги благослови^[1], 8 и им говори и каза: Върнете се в шатрите си с много богатства, с твърде много добитък, със сребро и със злато, и с бронз, и с желязо, и с твърде много дрехи; и разделете плячката от враговете си с братята си. 9 И синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе се върнаха и отпътуваха от израилевите синове, от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя, в земята на притежанието си, която бяха придобили според ГОСПОДНАТА заповед чрез Мойсей^[2]. 10 И когато дойдоха в околността на Йордан, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе издигнаха там олтар, при Йордан, голям и внушителен олтар. 11 А израилевите синове чуха да се казва: Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе са издигнали олтар от страната на ханаанската земя, в околността на Йордан, към израилевите синове. 12 И когато израилевите синове чуха това, цялото общество на израилевите синове се събра в Сило, за да излязат на война срещу тях. 13 После израилевите синове изпратиха до синовете на Рувим и до синовете на Гад, и до половината от манасиевото племе в галаадската земя Финеес, сина на свещеника Елеазар, 14 и с него десет първенци, по един първенец за всеки бащин дом от всички израилеви племена; и всеки от тях беше главата на бащиния си дом между израилевите хиляди. 15 И те дойдоха при синовете на Рувим и при синовете на Гад, и при половината от манасиевото племе в галаадската земя и говориха с тях, и казаха: 16 Така казва цялото общество на ГОСПОДА: Каква е тази измяна, която сте извършили против Израилевия Бог, като сте се отвърнали днес от следването на ГОСПОДА и сте си издигнали олтар, за да се разбунтувате днес против ГОСПОДАст. 11;? 17 Малко ли ни е беззаконието на Фегор, от което не сме се очистили и до днес, и заради него дойде язва върху обществото на ГОСПОДА, 18 че и вие днес се отвръщате от следването на ГОСПОДА! И ако днес се разбунтувате против ГОСПОДА, Той утре ще се разгневи против цялото израилево общество. 19 Но ако земята на вашето притежание е нечиста, тогава преминете в земята на ГОСПОДНОТО притежание, където стои ГОСПОДНАТА скиния, и вземете притежание между нас. Само не се бунтувайте против ГОСПОДА и не се бунтувайте против нас, като си издигате друг олтар освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог! 20 Нали Ахан, синът на Зара, извърши престъпление с прокълнатото и гняв падна върху цялото израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си. 21 Тогава синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе отговориха и казаха на началниците на израилевите хиляди: 22 Бог на боговете, ГОСПОД, Бог на боговете, ГОСПОД – Той знае и нека узнае и Израил: ако сме сторили това в бунт или в измяна срещу ГОСПОДА, то не ни спасявай днес! 23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от следването на ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне или хлебен принос, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека ГОСПОД издири това! – 24 и ако не сме сторили това от загриженост за нещо, като казахме: В бъдещите дни вашите синове може да говорят на нашите синове и да кажат: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог? 25 ГОСПОД е поставил Йордан за граница между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад – вие нямате дял в ГОСПОДА! Така синовете ви може да отклонят нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА. 26 Затова казахме: Нека се заемем да издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва, 27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, за да извършваме служението на ГОСПОДА пред Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си жертви, за да не могат в бъдеще вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА! 28 Затова казахме: Ако се случи в бъдеще да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще кажем: Ето подобието на ГОСПОДНИЯ олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, а за свидетелство между нас и васст. 27;. 29 Далеч да бъде от нас да се разбунтуваме против ГОСПОДА и да се отвърнем днес от следването на ГОСПОДА, като си издигнем друг олтар за всеизгаряне, за хлебен принос и за жертва освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му! 30 И свещеникът Финеес и първенците на обществото, началниците на израилевите хиляди, които бяха с него, чуха думите, които говориха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия и те им се видяха добри. 31 И Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим и на синовете на Гад и на синовете на Манасия: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не сте извършили тази измяна против ГОСПОДА. Сега избавихте израилевите синове от ръката на ГОСПОДА. 32 И Финеес, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от синовете на Рувим и от синовете на Гад, от галаадската земя в ханаанската земя при израилевите синове, и им донесоха известие. 33 И това нещо се видя добро на израилевите синове и израилевите синове благословиха Бога, и не говореха повече да отидат на бой срещу тях, за да погубят земята, където живееха синовете на Рувим и синовете на Гад. 34 И синовете на Рувим и синовете на Гад нарекоха олтара свидетел, защото казаха: Той е свидетел между насст. 27;, че ГОСПОД е Бог.

New International Reader’s Version

от Biblica

The eastern tribes return home

1 Joshua sent for the tribes of Reuben and Gad and half of the tribe of Manasseh. 2 He said to them, ‘You have done everything that Moses, the servant of the LORD, commanded. You have also obeyed everything I commanded. 3 For a long time now you haven’t deserted the other Israelites. Instead, you have done what the LORD your God sent you to do. You have obeyed him right up to this day. 4 Now the LORD your God has given the other tribes peace and rest. That’s what he promised to do. So return to your homes. They are in the land that Moses, the servant of the LORD, gave you. It’s on the east side of the River Jordan. 5 Be very careful to obey the law that Moses, the servant of the LORD, gave you. He commanded you to love the LORD your God. He told you to live exactly as the LORD wants you to. He told you to obey the LORD’s commands. He told you to remain faithful to the LORD. And he told you to serve the LORD with all your heart and with all your soul.’ 6 Joshua gave the eastern tribes his blessing. Then he sent them home. So they went. 7 Moses had given land in Bashan to half of the tribe of Manasseh. Joshua had given land to the other half of the tribe. He had given it to them along with the other tribes on the west side of the River Jordan. When Joshua sent them home, he blessed them. 8 He said, ‘Return to your homes. Take your great wealth with you. Return with your large herds of livestock. Take your silver, gold, bronze and iron with you. Return with all the extra clothes you acquired. Divide up the things you have taken from your enemies. Share them with your people.’ 9 So the tribes of Reuben and Gad and half of the tribe of Manasseh went home. They left the other Israelites at Shiloh in Canaan. They returned to Gilead. That was their own land. They had acquired it according to the LORD’s command through Moses. 10 The tribes of Reuben and Gad and half of the tribe of Manasseh came to Geliloth. It was near the River Jordan in the land of Canaan. They built a large altar there by the Jordan. 11 The rest of the Israelites heard that the eastern tribes had built the altar. They heard that it had been built on the border of Canaan at Geliloth. It was near the River Jordan on the west side. 12 So the whole community of Israel gathered together at Shiloh. They decided to go to war against the eastern tribes. 13 The Israelites sent Phinehas the priest to the land of Gilead. Phinehas was the son of Eleazar. They sent him to the tribes of Reuben and Gad and half of the tribe of Manasseh. 14 They sent ten of their leaders with him. There was one from each of the tribes of Israel. Each man was the leader of a family group among the larger family groups of Israel. 15 Those leaders went to the tribes of Reuben and Gad and half of the tribe of Manasseh. Those tribes were in the land of Gilead. The leaders said to them, 16 ‘We’re speaking for the LORD’s whole community. How could you disobey the God of Israel like this? How could you turn away from the LORD? How could you disobey him by building an altar for yourselves? 17 Don’t you remember how we sinned at Peor? The LORD struck us with a plague because of what we did. Up to this day we’re still suffering because of that sin. 18 Are you turning away from the LORD now? ‘Suppose you disobey the LORD today. If you do, he’ll be angry with the whole community of Israel tomorrow. 19 If your own land is “unclean”, come over to the LORD’s land. It’s where his holy tent stands. Share our land with us. But don’t disobey the LORD. Don’t turn against us by building an altar for yourselves. Don’t build any altar other than the altar of the LORD our God. 20 Remember what happened to Achan, the son of Zerah. Achan wasn’t faithful to the LORD. He took the things that had been set apart to the LORD in a special way to be destroyed. Didn’t the whole community of Israel experience the LORD’s anger? Achan wasn’t the only one who died because of his sin.’ 21 Then the tribes of Reuben and Gad and half of the tribe of Manasseh replied. They answered the leaders of the family groups of Israel. 22 They said, ‘The Mighty One, God, the LORD! The Mighty One, God, the LORD! He knows! And we want Israel to know! Have we opposed the LORD? Have we refused to obey him? If we have, don’t spare us today. 23 Have we built our own altar so we can turn away from the LORD? Have we built it to offer burnt offerings and grain offerings on it? Have we built it to sacrifice friendship offerings on it? If we have, may the LORD himself hold us accountable. 24 ‘No! We built it because we were afraid. Someday your children might speak to our children. We were afraid they might say, “What do you have to do with the LORD? What do you have to do with the God of Israel? 25 The LORD has made the River Jordan a border between us and you. You people of Reuben! You people of Gad! You don’t have anything to do with the LORD.” If your children say that, they might cause our children to stop worshipping the LORD. 26 ‘That’s why we said to ourselves, “Let’s get ready and build an altar. But let’s not build it to offer burnt offerings or sacrifices on it.” 27 So just the opposite is true. The altar will be a witness between us and you. It will be a witness between our children and yours after us. It will also be a witness that we will worship the LORD at his sacred tent. We’ll worship him there with our burnt offerings, sacrifices and friendship offerings. Then in days to come your children won’t be able to say to ours, “You don’t have anything to do with the LORD.” 28 ‘So we said to ourselves, “Suppose they say that to us sometime. Or suppose they say it to our children after us. Then we’ll answer, ‘Look at this altar. It’s exactly like the LORD’s altar. Our people built it. They didn’t build it to offer burnt offerings and sacrifices on it. Instead, they built it to be a witness between us and you.’ ” 29 ‘We would never refuse to obey the LORD. We would never turn away from him now. We wouldn’t build an altar to offer burnt offerings, grain offerings and sacrifices on it. We wouldn’t use any altar other than the altar of the LORD our God. That altar stands in front of his holy tent.’ 30 Phinehas the priest heard what the tribes of Reuben, Gad and Manasseh had to say. The leaders of the family groups of the community of Israel heard it too. All of them were pleased with what they heard. 31 Phinehas the priest spoke to the tribes of Reuben, Gad and Manasseh. Phinehas was the son of Eleazar. He said, ‘Today we know that the LORD is with us. That’s because you have been faithful to him in this matter. Now you have saved the Israelites from the LORD’s anger against them.’ 32 Then Phinehas the priest, the son of Eleazar, returned to Canaan. So did the leaders. All of them went back from their meeting with the tribes of Reuben and Gad in Gilead. They brought a report back to the Israelites. 33 The people were glad to hear the report. They praised God. They didn’t talk anymore about going to war against the eastern tribes. And they didn’t talk anymore about destroying the country where the tribes of Reuben and Gad lived. 34 The tribes of Reuben and Gad gave the altar a name. They called it A Witness Between Us That the LORD Is God.