Иисус Навин 2 | Верен

Верен

1 И Иисус, синът на Навий, изпрати от Ситим двама мъже да огледат тайно земята и им каза: Идете, разгледайте земята и особено Ерихон. И те отидоха и дойдоха в къщата на една блудница на име Раав, и пренощуваха там. 2 Но това се съобщи на ерихонския цар, като му се каза: Ето, тази нощ дойдоха тук мъже от израилевите синове, за да разучат земята. 3 И ерихонският цар изпрати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разучат цялата земя. 4 А жената взе двамата мъже и ги скри, и каза: Наистина мъжете дойдоха при мен, но аз не знаех откъде бяха. 5 И когато щяха да затворят портата, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете. Гонете ги бързо, защото ще ги настигнете. 6 А тя ги беше качила на покрива и ги беше скрила в ленените пръчки, които си беше наредила на покрива. 7 И мъжете ги гониха по пътя към Йордан до бродовете; и веднага щом преследвачите излязоха, затвориха портата. 8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на покрива 9 и каза на мъжете: Зная, че ГОСПОД ви е дал земята, и че ужасът от вас ни нападна, и че всичките жители на земята са паднали духом заради вас^[1]. 10 Защото чухме как ГОСПОД е пресушил водите на Червеното море пред вас, когато сте излизали от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, на Сихон и на Ог, над които изпълнихте проклятието. 11 И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас^[2]; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. 12 И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак, 13 че ще оставите живи баща ми, майка ми, братята ми, сестрите ми, и всичко, което имат, и ще избавите живота ни от смърт. 14 Тогава мъжете ѝ отговориха: Нашият живот да е вместо вашия, ако не издадете тази наша работа; и когато ГОСПОД ни даде земята, ние ще ти окажем милост и вярност. 15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца, защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената. 16 И им каза: Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато преследвачите се върнат, и след това си идете по пътя. 17 И мъжете ѝ казаха: Ние ще бъдем свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем, ако не направиш така: 18 ето, когато дойдем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ни спусна, и да събереш при себе си в къщата баща си и майка си, и братята си, и целия си бащин дом. 19 И всеки, който излезе от вратата на къщата ти на улицата, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата ти; но на всеки, който остане с теб в къщата, кръвта му ще бъде на нашата глава, ако се вдигне ръка на него. 20 Но ако издадеш тази наша работа, тогава ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни накара да се закълнем. 21 И тя каза: Да бъде според думите ви. И ги изпрати и те си отидоха, а тя завърза червеното въже на прозореца. 22 И те си отидоха и дойдоха в планината, и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите. А преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже се върнаха и слязоха от планината, и преминаха, и дойдоха при Иисус, сина на Навий, и му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха на Иисус: Действително ГОСПОД е предал в ръцете ни цялата земя, а и всичките жители на земята са паднали духом заради нас^[3].

New International Reader’s Version

от Biblica

Rahab helps the spies

1 Joshua, the son of Nun, sent two spies from Shittim. He sent them in secret. He said to them, ‘Go and look over the land. Most of all, check out Jericho.’ So they went to Jericho. They stayed at the house of a prostitute. Her name was Rahab. 2 The king of Jericho was told, ‘Look! Some of the Israelites have come here tonight. They’ve come to check out the land.’ 3 So the king sent a message to Rahab. It said, ‘Bring out the men who came into your house. They’ve come to check out the whole land.’ 4 But the woman had hidden the two men. She said, ‘It’s true that the men came here. But I didn’t know where they had come from. 5 They left at sunset, when it was time to close the city gate. I don’t know which way they went. Go after them quickly. You might catch up with them.’ 6 But in fact she had taken them up on the roof. There she had hidden them under some flax she had piled up. 7 The king’s men left to hunt down the spies. They took the road that leads to where the River Jordan can be crossed. As soon as they had gone out of the city, the gate was shut. 8 Rahab went up on the roof before the spies settled down for the night. 9 She said to them, ‘I know that the LORD has given you this land. We are very much afraid of you. Everyone who lives in this country is weak with fear because of you. 10 We’ve heard how the LORD dried up the Red Sea for you when you came out of Egypt. We’ve heard what you did to Sihon and Og, the two Amorite kings. They ruled east of the River Jordan. You completely destroyed them. 11 When we heard about it, we were terrified. Because of you, we aren’t brave anymore. The LORD your God is the God who rules in heaven above and on the earth below. 12 ‘Now then, please give me your word. Promise me in the name of the LORD that you will be kind to my family. I’ve been kind to you. Promise me 13 that you will spare the lives of my father and mother. Spare my brothers and sisters. Also spare everyone in their families. Promise that you won’t put any of us to death.’ 14 So the men made a promise to her. ‘If you save our lives, we’ll save yours,’ they said. ‘Just don’t tell anyone what we’re doing. Then we’ll be kind and faithful to you when the LORD gives us the land.’ 15 The house Rahab lived in was part of the city wall. So she let the spies down by a rope through the window. 16 She said to them, ‘Go up into the hills. The men chasing you won’t be able to find you. Hide yourselves there for three days until they return. Then you can go on your way.’ 17 The spies had said to her, ‘You made us give our word. But we won’t keep our promise 18 unless you do what we say. When we enter the land, you must tie this bright red rope in the window. Tie it in the window you let us down through. Bring your father and mother into your house. Also bring in your brothers and everyone else in your family. 19 None of you must go out into the street. If you do, anything that happens to you will be your own fault. We won’t be responsible. But if anyone hurts someone who is inside the house with you, it will be our fault. We will be responsible. 20 Don’t tell anyone what we’re doing. If you do, we won’t have to keep the promise you asked us to make.’ 21 ‘I agree’, Rahab replied. ‘I’ll do as you say.’ So she sent them away, and they left. Then she tied the bright red rope in the window. 22 When the spies left, they went up into the hills. They stayed there for three days. By that time the men chasing them had searched all along the road. They couldn’t find them. So they returned. 23 Then the two spies started back. They went down out of the hills. They went across the River Jordan. They came to Joshua, the son of Nun. They told him everything that had happened to them. 24 They said, ‘We’re sure the LORD has given the whole land over to us. All the people there are weak with fear because of us.’