Еремия 48 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 За Моав. Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Горко на Нево, защото се опустоши! Посрами се, беше превзет Кириатаим; посрами се, беше сринат Мисгав. 2 Няма вече хвалба за Моав; в Есевон замислиха зло против него: Елате да го изтребим, да не е народ! И ти, Мадмен, ще опустееш, ще те следва меч. 3 Глас на писък от Оронаим – опустошение и голямо разрушение! 4 Моав беше разрушен, децата му надигнаха писък. 5 Защото по нанагорнището на Луит ще се изкачват с непрекъснат плач, а по нанадолнището на Оронаим се чу плачевен вик за разрушение. 6 Бягайте, отървавайте живота си и бъдете като самотен храст в пустинята. 7 Защото, поради това, че се уповаваше на делата си и на съкровищата си, и ти ще бъдеш хванат. И Хамос ще отиде в плен, свещениците и първенците му заедно с него. 8 И ще дойде във всеки град опустошител, никой град няма да се избави. И долината ще погине и равнината ще бъде разорена, както каза ГОСПОД. 9 Дайте криле на Моав, защото летейки ще избяга. И градовете му ще станат пустош без жител в тях. 10 Проклет онзи, който върши небрежно делото ГОСПОДНО и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв! 11 Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило. 12 Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му. 13 И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами израилевият дом за Ветил, на който се уповаваха. 14 Как казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война? 15 Моав беше опустошен, врагове се накачиха по градовете му, а отбраните му младежи паднаха за клане, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 16 Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му бърза много. 17 Оплаквайте го всички, които сте около него, и всички, които знаете името му! Кажете: Как се строши силната тояга и славният жезъл! 18 Слез от славата, живей в жажда, жителко, дъще девонска, защото опустошителят на Моав се изкачи против теб, разруши крепостите ти. 19 Застани на пътя и наблюдавай, жителко на Ароир. Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала. Кажи: Какво стана? 20 Моав се посрами, защото е опустошен. Ридай и викай: Известете в Арнон, че Моав беше запустен! 21 Присъда сполетя равнинната земя, Олон и Яса, и Мефаат, 22 и Девон, и Нево, и Вет-Дивлатаим, 23 Кириатаим, Вет-Гамул, и Вет-Маон, 24 и Кариот, и Восора, и всичките градове на моавската земя, далечните и близките. 25 Отсече се рогът на Моав и мишцата му се строши, заявява ГОСПОД. 26 Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той. 27 Защото, не ти ли беше Израил за присмех? Или беше намерен сред крадци, че колкото пъти говориш за него, потреперваш от отвращение? 28 Напуснете градовете и живейте в скалите, моавски жители, и бъдете като гълъбица, която свива гнездо по ръба на зейналата пропаст. 29 Чухме за гордостта на Моав – много е горд – за високомерието му и гордостта му, и надутостта му, и надигането на сърцето му. 30 Аз зная неговото беснеене, заявява ГОСПОД, и неговата нищожност; нищожно постъпваха. 31 Затова ще заридая за Моав и ще извикам за целия Моав; жалее се за мъжете на Кир-Арес. 32 Повече от плача на Язир ще плача за теб, лоза на Севма! Клонките ти преминаха морето, стигнаха до морето на Язир. Опустошител връхлетя плодовете ти и гроздобера ти. 33 И веселието и радостта се отнеха от плодородното поле и от моавската земя. И спрях виното от линовете, не се тъпче грозде с радостен вик; силният вик не е радостен вик. 34 От писъка на Есевон до Елеала, до Яса нададоха глас, от Сигор до Оронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха. 35 И ще премахна от Моав, заявява ГОСПОД, онзи, който се изкачва на високото място и кади на боговете си. 36 Затова сърцето ми звучи за Моав като флейта и сърцето ми звучи като флейта за мъжете на Кир-Аресст. 31; – защото богатството, което придоби, погина, 37 защото всяка глава е плешива и всяка брада е обръсната, по всичките ръце има нарязвания, а на слабините – вретище. 38 По всичките къщни покриви на Моав и по улиците му всички ридаят, защото строших Моав като нежелан съд, заявява ГОСПОД. 39 Как се съкруши! – ридаят. Как Моав обърна гръб от срам! И Моав ще бъде за подигравка и ужас на всички около него. 40 Защото така казва ГОСПОД: Ето, като орел ще лети и ще разпростре крилете си над Моав. 41 Градовете са превзети, крепостите – завладени. И сърцата на силните мъже на Моав ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. 42 И Моав ще се унищожи да не бъде народ, защото против ГОСПОДА се превъзнесе. 43 Страх и яма, и примка върху теб, жителю на Моав, заявява ГОСПОД. 44 Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му, заявява ГОСПОД. 45 Под сянката на Есевон застанаха безсилни бягащите, защото огън излезе от Есевон и пламък отсред Сион и погълна края на Моав и темето на метежниците. 46 Горко ти Моаве! Погина народът на Хамос, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти са пленници. 47 Но Аз ще върна Моав от плен в последните дни, заявява ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав.

New International Reader’s Version

от Biblica

A message about Moab

1 Here is what the LORD says about Moab. The LORD who rules over all is the God of Israel. He says, ‘How terrible it will be for the city of Nebo! It will be destroyed. Kiriathaim will be captured. It will be put to shame. Its fort will be broken down. It will be put to shame. 2 Moab will not be praised anymore. In Heshbon people will plan its fall from power. They will say, “Come. Let’s put an end to that nation.” City of Madmen, you too will be silent. My sword will hunt you down. 3 Cries of sorrow come from Horonaim. The town is being completely destroyed. 4 Moab will be broken. Her little ones will cry out. 5 The people go up the hill to Luhith. They are weeping bitterly as they go. Loud cries are heard on the road down to Horonaim. People cry out because the town is being destroyed. 6 People of Moab, run away! Run for your lives! Become like a lonely bush in the desert. 7 You trust in the things you can do. You trust in your riches. So you too will be taken away as prisoners. Your god named Chemosh will be carried away. So will its priests and officials. 8 The one who is going to destroy you will come against every town. Not even one of them will escape. The valley and the high plain will be destroyed. The LORD has spoken. 9 Sprinkle salt all over Moab. It will be completely destroyed. Its towns will be a dry and empty desert. No one will live in them. 10 ‘May anyone who is lazy when they do the LORD’s work be under my curse! May anyone who keeps their sword from killing be under my curse! 11 ‘Moab has been at peace and rest from its earliest days. It is like wine that has not been shaken up. It has not been poured from one jar to another. Moab’s people have not been taken away from their land. They are like wine that tastes as it always did. Its smell has not changed at all. 12 But other days are coming,’ announces the LORD. ‘At that time I will send people who pour wine from pitchers. They will pour Moab out like wine. They will empty its pitchers. They will smash its jars. 13 Then Moab’s people will be ashamed of their god named Chemosh. They will be ashamed just as the people of Israel were when they trusted in their false god at Bethel. 14 ‘How can you say, “We are soldiers. We are men who are brave in battle”? 15 Moab will be destroyed. Its enemies will march into its towns. Its finest young men will die in battle,’ announces the King. His name is the LORD Who Rules Over All. 16 ‘The fall of Moab is near. Its time of trouble will come quickly. 17 All you who live around it, mourn for its people. Be sad, you who know how famous Moab is. Say, “Its powerful ruler’s sceptre is broken! His glorious sceptre is smashed.” 18 ‘Come down from your glorious city, you who live in Dibon. Come and sit on the thirsty ground. The one who destroys Moab will come up and attack you. Your enemies will destroy your cities that have high walls around them. 19 Stand by the road and watch, you who live in Aroer. Ask the men who are running away. Ask the women who are escaping. Ask them, “What has happened?” 20 Moab has been put to shame. It has been destroyed. Weep and cry out! Tell everyone Moab has been destroyed. Announce it by the River Arnon. 21 The high plain has been judged. So have Holon, Jahzah and Mephaath. 22 Dibon, Nebo and Beth Diblathaim have been judged. 23 So have Kiriathaim, Beth Gamul and Beth Meon. 24 Kerioth and Bozrah have also been judged. And so have all the towns of Moab, far and near alike. 25 Moab’s power is gone. Its strength is broken,’ announces the LORD. 26 ‘Moab’s people think they are better than I am. So let their enemies make them drunk. Let the people get ill and throw up. Let them roll around in the mess they have made. Let people laugh at them. 27 Moab, you laughed at Israel, didn’t you? Were Israel’s people caught among robbers? Is that why you shake your head at them? Is that why you make fun of them every time you talk about them? 28 Leave your towns, you who live in Moab. Go and live among the rocks. Be like a dove that makes its nest at the entrance of a cave. 29 ‘We have heard all about Moab’s pride. We have heard how very proud they are. They think they are so much better than others. Their pride reaches deep down inside their hearts. 30 I know how rude they are. But it will not get them anywhere,’ announces the LORD. ‘Their boasting does not accomplish anything. 31 So I weep over Moab. I cry for all Moab’s people. I groan for the people of Kir Hareseth. 32 I weep for you as Jazer weeps, you vines of Sibmah. Your branches used to spread out. They went all the way down to the Dead Sea. They reached as far as the sea of Jazer. The one who destroys your country has taken away your grapes and ripe fruit. 33 Joy has left your orchards. Gladness is gone from your fields. I have stopped the flow of juice from your winepresses. No one treads your grapes with shouts of joy. There are shouts. But they are not shouts of joy. 34 ‘The sound of their cry rises from Heshbon. It rises as far as Elealeh and Jahaz. It rises from Zoar. It goes all the way to Horonaim and Eglath Shelishiyah. Even the waters at Nimrim are dried up. 35 In Moab people sacrifice offerings on the high places. They burn incense to their gods. But I will put an end to those people,’ announces the LORD. 36 ‘Like a flute my heart sings a song of sadness for Moab. It sings like a flute for the people of Kir Hareseth. The wealth they had acquired is gone. 37 Every head is shaved. Every beard is cut off. Every hand is cut. And every waist is covered with the clothes of sadness. 38 Weeping is the only sound in Moab. It is heard on all its roofs. It is heard in the market. I have broken Moab like a jar that no one wants,’ announces the LORD. 39 ‘How broken Moab is! How the people weep! They turn away from others because they are so ashamed. All those around them laugh at them. They are shocked at them.’ 40 The LORD says, ‘Look! Nebuchadnezzar is like an eagle diving down. He is spreading his wings over Moab. 41 Kerioth will be captured. Its forts will be taken. At that time the hearts of Moab’s soldiers will tremble in fear. They will be like the heart of a woman having a baby. 42 Moab will be destroyed as a nation. That is because its people thought they were better than the LORD. 43 You people of Moab,’ announces the LORD, ‘terror, a pit and a trap are waiting for you. 44 Anyone who runs away from the terror will fall into the pit. Anyone who climbs out of the pit will be caught in the trap. The time is coming when I will punish Moab,’ announces the LORD. 45 ‘In the shadow of Heshbon those who are trying to escape stand helpless. A fire has blazed out from Heshbon. Flames have come out from Sihon’s city. It burns the foreheads of Moab’s people. It burns the skulls of those who boast loudly. 46 How terrible it will be for you, Moab! Those who worship Chemosh are destroyed. Your sons are being taken to another country. Your daughters are taken away as prisoners. 47 ‘But in days to come I will bless Moab with great success again,’ announces the LORD. This ends the report about how the LORD would judge Moab.