от Veren1Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува.2И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил.3И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни.4И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете:5Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна.6А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел.7И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя,8също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя.9С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство.10И когато стигнаха до Горен-Атад[1], който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.11А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-МисраимЕгипетски поток; Септуагинта: Египетски плач.12И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал,13и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон.14И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.15А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили.16Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите:17Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха.18После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги.19А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога?20Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес.21И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им.22Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години,23и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф.24След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.25И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук!26И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.
Битие 50
New International Reader’s Version
от Biblica1Joseph threw himself on his father’s body. He wept over him and kissed him.2Then Joseph talked to the doctors who served him. He told them to prepare the body of his father Israel to be buried. So the doctors prepared it.3They took 40 days to do it. They needed that much time to prepare a body in the right way. The Egyptians mourned for Jacob 70 days.4After the days of sadness had passed, Joseph went to Pharaoh’s officials. He said to them, ‘If you are pleased with me, speak to Pharaoh for me. Tell him,5“My father made me give my word to him. He said, ‘I’m about to die. Bury me in the tomb I dug for myself in the land of Canaan.’ So let me go there and bury my father. Then I’ll come back.” ’6Pharaoh said, ‘Go there and bury your father. Do what he made you promise to do.’7So Joseph went to Canaan to bury his father. All Pharaoh’s officials went with him. They were the important people of his court and all the leaders of Egypt.8Joseph’s family also went. His brothers and all the rest of his father’s family went. Only their children and their flocks and herds were left in Goshen.9Chariots and horsemen also went up with him. It was a very large group.10They came to Atad, a place where corn was processed. It was near the River Jordan. There they sobbed loudly and bitterly. Joseph set apart seven days of sadness to honour his father’s memory.11The Canaanites living in that area saw how sad all of them were. They said, ‘The Egyptians are having a very special service for the dead.’ That’s why that place near the River Jordan is called Abel of the Egyptians.12So Jacob’s sons did exactly as he had commanded them.13They carried his body to the land of Canaan. They buried it in the cave in the field of Machpelah near Mamre. Abraham had bought the cave as a place where he could bury his wife’s body. He had bought the cave and the field from Ephron, the Hittite.14After Joseph buried his father, he went back to Egypt. His brothers and all the others who had gone to help him bury his father went back with him.
Joseph calms his brothers’ fears
15Now that their father was dead, Joseph’s brothers were worried. They said, ‘Remember all the bad things we did to Joseph? What if he decides to hold those things against us? What if he pays us back for them?’16So they sent a message to Joseph. They said, ‘Your father gave us directions before he died.17He said, “Here’s what you must say to Joseph. Tell him, ‘I’m asking you to forgive your brothers. Forgive the terrible things they did to you. Forgive them for treating you so badly.’ ” Now then, please forgive our sins. We serve the God of your father.’ When their message came to Joseph, he wept.18Then his brothers came and threw themselves down in front of him. ‘We are your slaves,’ they said.19But Joseph said to them, ‘Don’t be afraid. Do you think I’m God?20You planned to harm me. But God planned it for good. He planned to do what is now being done. He wanted to save many lives.21So then, don’t be afraid. I’ll provide for you and your children.’ He calmed their fears. And he spoke in a kind way to them.
Joseph dies
22Joseph stayed in Egypt, along with all his father’s family. He lived 110 years.23He lived long enough to see Ephraim’s children and grandchildren. When the children of Makir were born, they were placed on Joseph’s knees and counted as his own children. Makir was the son of Manasseh.24Joseph said to his brothers, ‘I’m about to die. But God will surely come to help you. He’ll take you up out of this land. He’ll bring you to the land he promised to give to Abraham, Isaac and Jacob.’25Joseph made the Israelites promise him. He said, ‘God will surely come to help you. Then you must carry my bones up from this place.’26So Joseph died at the age of 110. They prepared his body to be buried. Then he was placed in a casket in Egypt.