от Veren1След това съобщиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.2И съобщиха на Яков, като казаха: Ето, синът ти Йосиф идва при теб. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.3И Яков каза на Йосиф: Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя и ме благослови, като ми каза:4Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание.5И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при теб в Египет, са мои – Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.6А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.7А когато се връщах от Падан, на пътя в ханаанската земя ми умря Рахил, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрат. И там я погребах, край пътя за Ефрат, който е Витлеем.8И като съгледа синовете на Йосиф, Израил каза: Кои са тези?9А Йосиф каза на баща си: Това са синовете ми, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля те, доведи ги при мен, за да ги благословя.10А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.11И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти!12И Йосиф ги отведе от колената му и се поклони с лице до земята.13И после Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.14А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата си ръка – на главата на Манасия, като нарочно кръстоса ръцете си, защото Манасия беше първородният.15И благослови Йосиф и каза: Бог, пред когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, който ме е пасъл през целия ми живот до този ден,16Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята!17Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на главата на Ефрем, не одобри и хвана ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем на главата на Манасия.18И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният – възложи дясната си ръка на неговата глава!19Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.20И така, в онзи ден ги благослови, като каза: С теб Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! И постави Ефрем пред Манасия.21След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам, но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в земята на бащите ви.22И на теб давам един дял повече отколкото на братята ти, който взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
1Some time later Joseph was told, ‘Your father is ill.’ So he took his two sons Manasseh and Ephraim along with him.2Jacob was told, ‘Your son Joseph has come to you.’ So Israel became stronger and sat up in bed.3Jacob said to Joseph, ‘The Mighty God appeared to me at Luz in the land of Canaan. He blessed me there.4He said to me, “I am going to give you children. I will make your family very large. I will make you a community of nations. And I will give this land to your children after you. It will belong to them for ever.”5‘Now then, two sons were born to you in Egypt. It happened before I came to you here. They will be counted as my own sons. Ephraim and Manasseh will belong to me, in the same way that Reuben and Simeon belong to me.6Any children born to you after them will belong to you. Any territory they receive will come from the land that will be given to Ephraim and Manasseh.7As I was returning from Paddan, Rachel died. It made me very sad. She died in the land of Canaan while we were still on the way. We weren’t very far away from Ephrath. So I buried her body there beside the road to Ephrath.’ Ephrath was also called Bethlehem.8Israel saw Joseph’s sons. He asked, ‘Who are they?’9‘They are the sons God has given me here,’ Joseph said to his father. Then Israel said, ‘Bring them to me. I want to give them my blessing.’10Israel’s eyes were weak because he was old. He couldn’t see very well. So Joseph brought his sons close to him. His father kissed them and hugged them.11Israel said to Joseph, ‘I never thought I’d see your face again. But now God has let me see your children too.’12Then Joseph lifted his sons off Israel’s knees. Joseph bowed down with his face to the ground.13He placed Ephraim on his right, towards Israel’s left hand. He placed Manasseh on his left, towards Israel’s right hand. Then he brought them close to Israel.14But Israel reached out his right hand and put it on Ephraim’s head. He did it even though Ephraim was the younger son. He crossed his arms and put his left hand on Manasseh’s head. He did it even though Manasseh was the older son.15Then Israel gave Joseph his blessing. He said, ‘May God bless these boys. He is the God of my grandfather Abraham and my father Isaac. They walked faithfully with him. He is the God who has been my shepherd all my life right up to this day.16He is the Angel who has saved me from all harm. May he bless these boys. May they be called by my name. May they also be called by the names of my grandfather Abraham and my father Isaac. And may the number of them greatly increase on the earth.’17Joseph saw his father putting his right hand on Ephraim’s head. And Joseph didn’t like it. So he took hold of his father’s hand to move it over to Manasseh’s head.18Joseph said to him, ‘No, my father. Here’s my older son. Put your right hand on his head.’19But his father wouldn’t do it. He said, ‘I know, my son. I know. He too will become a nation. He too will become great. But his younger brother will be greater than he is. His children after him will become a group of nations.’20On that day, Jacob gave them his blessing. He said, ‘The people of Israel will bless others in your name. They will say, “May God make you like Ephraim and Manasseh.” ’ So he put Ephraim ahead of Manasseh.21Then Israel said to Joseph, ‘I’m about to die. But God will be with all of you. He’ll take you back to the land of your fathers.22But to you, Joseph, I am giving more land than your brothers. I’m giving you the land I took from the Amorites. I took it with my sword and bow.’