от Veren1А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг?2И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем!3Тогава десетимата братя на Йосиф слязоха да купят жито от Египет.4А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие[1].5И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад.6А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.7А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна.8И Йосиф позна братята си, но те не го познаха.9Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони[2], дошли сте да шпионирате голотата на тази земя!10А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна!11Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони!12Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята!13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече.14И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.15Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът – няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат[3]!16Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не – жив е фараонът – наистина вие сте шпиони[4]!17И ги постави под стража за три дни.18А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:19Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си20и ми доведете най-младия си брат[5]. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха.21И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.22А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.23А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.24И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им.25Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха.26А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам.27Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала[6].28И каза на братята си: Парите ми са върнати – наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?29И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило.30И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират странатаст. 9-16;.31Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони,32дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя.33И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете,34и ми доведете най-младия си брат[7]. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.35А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.36Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца – Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това!37А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.38А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол[8].
1Jacob found out that there was corn in Egypt. So he said to his sons, ‘Why do you just keep looking at one another?’2He continued, ‘I’ve heard there’s corn in Egypt. Go down there. Buy some for us. Then we’ll live and not die.’3So ten of Joseph’s brothers went down to Egypt to buy corn there.4But Jacob didn’t send Joseph’s brother Benjamin with them. He was afraid Benjamin might be harmed.5Israel’s sons were among the people who went to buy corn. There wasn’t enough food in the land of Canaan.6Joseph was the governor of the land. He was the one who sold corn to all its people. When Joseph’s brothers arrived, they bowed down to him with their faces to the ground.7As soon as Joseph saw his brothers, he recognised them. But he pretended to be a stranger. He spoke to them in a mean way. ‘Where do you come from?’ he asked. ‘From the land of Canaan,’ they replied. ‘We’ve come to buy food.’8Joseph recognised his brothers, but they didn’t recognise him.9Then Joseph remembered his dreams about them. So he said to them, ‘You are spies! You have come to see the places where our land isn’t guarded very well.’10‘No, sir,’ they answered. ‘We’ve come to buy food.11All of us are the sons of one man. We’re honest men. We aren’t spies.’12‘No!’ he said to them. ‘You have come to see the places where our land isn’t guarded very well.’13But they replied, ‘We were 12 brothers. All of us were the sons of one man. He lives in the land of Canaan. Our youngest brother is now with our father. And one brother is gone.’14Joseph said to them, ‘I still say you are spies!15So I’m going to test you. And here’s the test. You can be sure that you won’t leave this place unless your youngest brother comes here. You can be just as sure of this as you are sure that Pharaoh lives. I give you my word that you won’t leave here unless your brother comes.16Send one of you back to get your brother. The rest of you will be kept in prison. I’ll test your words. Then we’ll find out whether you are telling the truth. You can be sure that Pharaoh lives. And you can be just as sure that if you aren’t telling the truth, we’ll know that you are spies!’17So Joseph kept all of them under guard for three days.18On the third day, Joseph spoke to them again. He said, ‘Do what I say. Then you will live, because I have respect for God.19If you are honest men, let one of your brothers stay here in prison. The rest of you may go and take corn back to your hungry families.20But you must bring your youngest brother to me. That will prove that your words are true. Then you won’t die.’ So they did what he said.21They said to one another, ‘God is surely punishing us because of our brother. We saw how upset he was when he begged us to let him live. But we wouldn’t listen. That’s why all this trouble has come to us.’22Reuben replied, ‘Didn’t I tell you not to sin against the boy? But you wouldn’t listen! Now we’re being paid back for killing him.’23They didn’t realise that Joseph could understand what they were saying. He was using someone else to explain their words to him in the Egyptian language.24Joseph turned away from his brothers and began to weep. Then he came back and spoke to them again. He had Simeon taken and tied up right there in front of them.25Joseph gave orders to have their bags filled with corn. He had each man’s money put back into his sack. He also made sure they were given food for their journey.26Then the brothers loaded their corn on their donkeys and left.27When night came, they stopped. One of them opened his sack to get feed for his donkey. He saw his money in the top of his sack.28‘My money has been given back,’ he said to his brothers. ‘Here it is in my sack.’ They had a sinking feeling in their hearts. They began to tremble. They turned to one another and said, ‘What has God done to us?’29They came to their father Jacob in the land of Canaan. They told him everything that had happened to them. They said,30‘The man who is the governor of the land spoke to us in a mean way. He treated us as if we were spying on the land.31But we said to him, “We’re honest men. We aren’t spies.32We were 12 brothers. All of us were the sons of one father. But now one brother is gone. And our youngest brother is with our father in Canaan.”33‘Then the man who is the governor of the land spoke to us. He said, “Here’s how I will know whether you are honest men. Leave one of your brothers here with me. Take food for your hungry families and go.34But bring your youngest brother to me. Then I’ll know that you are honest men and not spies. I’ll give your brother back to you. And you will be free to trade in the land.” ’35They began emptying their sacks. There in each man’s sack was his bag of money! When they and their father saw the money bags, they were scared to death.36Their father Jacob said to them, ‘You have taken my children away from me. Joseph is gone. Simeon is gone. Now you want to take Benjamin. Everything is going against me!’37Then Reuben spoke to his father. He said, ‘You can put both of my sons to death if I don’t bring Benjamin back to you. Trust me to take care of him. I’ll bring him back.’38But Jacob said, ‘My son will not go down there with you. His brother is dead. He’s the only one left here with me. Suppose he’s harmed on the journey you are taking. Then I would die as a sad old man.’