от Veren1И ГОСПОД се яви на Авраам при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.2И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,3и каза: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, моля Ти се, не отминавай слугата Си!4Нека донесат малко вода и измийте краката си, и си починете под дървото.5И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцето си, и после ще си заминете; понеже затова минахте при слугата си. А те казаха: Направи, както си казал.6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.7А Авраам изтича при говедата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.8После взе масло, мляко и сготвеното теле и сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.9И му казаха: Къде е жена ти Сара? А той каза: Ето, в шатрата е.10И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при теб, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.11А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.12И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?13А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?14Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.15Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.16Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.17И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,18тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благославят всичките народи на земята?19Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.20И ГОСПОД каза: Понеже викът на Содом и Гомора стана силен и понеже грехът им е твърде тежък,21ще сляза сега и ще видя дали са вършили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.22Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.23И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния[1]?24Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?25Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния[2], така че праведният да бъде като неправедния! Не може да бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?26И ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведни, вътре в града, ще простя на цялото място заради тях.27А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:28Може на петдесетте праведни да не достигат пет; ще погубиш ли целия град заради петимата? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.29А Авраам пак Му говори, и каза: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.30А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, че пак ще кажа: Може да се намерят там тридесет. И Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.31А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. И Той каза: Заради двадесетте няма да го погубя.32Тогава Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ако проговоря пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.33И като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде, а Авраам се върна на мястото си.
1The LORD appeared to Abraham near the large trees of Mamre. Abraham was sitting at the entrance to his tent. It was the hottest time of the day.2Abraham looked up and saw three men standing nearby. So he quickly left the entrance to his tent to greet them. He bowed low to the ground.3He said, ‘My lord, if you are pleased with me, don’t pass me by.4Let me get you some water. Then all of you can wash your feet and rest under this tree.5Let me get you something to eat to give you strength. Then you can go on your way. I want to do this for you now that you have come to me.’ ‘All right’, they answered. ‘Do as you say.’6So Abraham hurried into the tent to Sarah. ‘Quick!’ he said. ‘Get about 15 kilograms of the finest flour. Prepare it and bake some bread.’7Then he ran over to the herd. He picked out a choice, tender calf. He gave it to a servant, who hurried to prepare it.8Then he brought some butter and milk and the calf that had been prepared. He served them to the three men. While they ate, he stood near them under a tree.9‘Where is your wife Sarah?’ they asked him. ‘Over there in the tent,’ he said.10Then one of them said, ‘I will surely return to you about this time next year. Your wife Sarah will have a son.’ Sarah was listening at the entrance to the tent, which was behind him.11Abraham and Sarah were already very old. Sarah was too old to have a baby.12So she laughed to herself. She thought, ‘I’m worn out, and my husband is old. Can I really know the joy of having a baby?’13Then the LORD said to Abraham, ‘Why did Sarah laugh? Why did she say, “Will I really have a baby, now that I am old?”14Is anything too hard for me? I will return to you at the appointed time next year. Sarah will have a son.’15Sarah was afraid. So she lied and said, ‘I didn’t laugh.’ But the LORD said, ‘Yes, you laughed.’
Abraham pleads for Sodom
16The men got up to leave. They looked down towards Sodom. Abraham walked along with them to see them on their way.17Then the LORD said, ‘Should I hide from Abraham what I am about to do?18He will certainly become a great and powerful nation. All nations on earth will be blessed because of him.19I have chosen him. He must direct his children to live in the way that pleases me. And he must direct the members of his family after him to do the same. So he must guide all of them in doing what is right and fair. Then I, the LORD, will do for Abraham what I have promised him.’20The LORD also said, ‘The cries against Sodom and Gomorrah are very great. Their sin is so bad21that I will go down and see for myself. I want to see if what they have done is as bad as the cries that have reached me. If it is not, then I will know.’22The men turned away and went towards Sodom. But Abraham remained standing in front of the LORD.23Then Abraham came up to him. He said, ‘Will you sweep away godly people along with those who are evil?24What if there are 50 godly people in the city? Will you really sweep it away? Won’t you spare the place because of the 50 godly people in it?25You would never kill godly people along with those who are evil, would you? Would you treat them all alike? You would never do anything like that! Won’t the Judge of the whole earth do what is right?’26The LORD said, ‘If I find 50 godly people in the city of Sodom, I will spare it. I will spare the whole place because of them.’27Then Abraham spoke up again. He said, ‘I have been very bold to speak to the Lord. After all, I’m only dust and ashes.28What if the number of godly people is five fewer than 50? Will you destroy the whole city because there are five fewer people?’ ‘If I find 45 there,’ he said, ‘I will not destroy it.’29Once again Abraham spoke to him. He asked, ‘What if only 40 are found there?’ He said, ‘If there are 40, I will not do it.’30Then Abraham said, ‘Lord, please don’t be angry with me. Let me speak. What if only 30 can be found there?’ He answered, ‘If I find 30, I will not do it.’31Abraham said, ‘I have been very bold to speak to the Lord. What if only 20 can be found there?’ He said, ‘If I find 20, I will not destroy it.’32Then he said, ‘Lord, please don’t be angry with me. Let me speak just one more time. What if only ten can be found there?’ He answered, ‘If I find ten, I will not destroy it.’33When the LORD had finished speaking with Abraham, he left. And Abraham returned home.