Числа 30 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И Мойсей говори на началниците на племената на израилевите синове и каза: Това заповяда ГОСПОД: 2 Когато някой мъж направи обрек на ГОСПОДА или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, да не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му. 3 И ако някоя жена направи обрек на ГОСПОДА или се обвърже със задължение в бащиния си дом, в младостта си, 4 и баща ѝ чуе нейния обрек или задължението, с което е обвързала душата си, и баща ѝ не ѝ каже нищо, тогава всичките ѝ обреци да останат в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, да остане в сила. 5 Но ако ѝ забрани баща ѝ в деня когато чуе, никой от обреците ѝ или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и ГОСПОД ще ѝ прости, понеже ѝ е забранил баща ѝ. 6 И ако се омъжи, докато обреците ѝ са върху нея или нещо необмислено, изговорено с устните ѝ, с което е обвързала душата си, 7 и мъжът ѝ чуе и не ѝ каже нищо в деня, когато чуе, тогава обреците ѝ да останат в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, да останат в сила. 8 Но ако ѝ забрани мъжът ѝ в деня когато чуе, тогава той ще отмени нейния обрек, който е върху нея, и онова, което е изговорила необмислено с устните си, с което е обвързала душата си; и ГОСПОД ще ѝ прости. 9 Но обрекът на вдовица или разведена жена, всичко, с което е обвързала душата си, да остава в сила върху нея. 10 Но ако една жена е направила обрек в дома на мъжа си или с клетва е обвързала душата си със задължение 11 и мъжът ѝ е чул и не ѝ е казал нищо, и не ѝ е забранил, тогава всичките ѝ обреци да останат в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, да останат в силаст. 7;. 12 Но ако мъжът ѝ ги е отменил напълно в деня, когато е чул, тогава всичко, което е излязло от устните ѝ относно обреците ѝ и относно обвързването на душата ѝ, няма да остане в сила; мъжът ѝ ги е отменил и ГОСПОД ще ѝ прости. 13 Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да отмени всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата ѝ. 14 Но ако мъжът ѝ ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките ѝ обреци и всичките ѝ задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не ѝ е казал нищо в деня, когато ги е чул. 15 Но ако ги отмени по-късно, след като ги е чул, тогава той ще носи нейното беззаконие. 16 Това са наредбите, които ГОСПОД заповяда на Мойсей да се пазят между мъж и жена му и между баща и дъщеря му в младостта ѝ, в бащиния ѝ дом.

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

1 Und Mose sagte den Israeliten alles, was ihm der HERR geboten hatte.

Über Gelübde

2 Und Mose redete mit den Häuptern der Stämme Israels und sprach: Dies ist’s, was der HERR geboten hat: 3 Wenn jemand dem HERRN ein Gelübde tut oder einen Eid schwört, sich von etwas zu enthalten, so soll er sein Wort nicht brechen, sondern alles tun, wie es über seine Lippen gegangen ist. (Лев 27:2; Чис 6:1; Вт 23:22; Съд 11:35; Екл 5:3)

Лев 27:2Чис 6:1Вт 23:22Съд 11:35Екл 5:3

4 Wenn eine Frau dem HERRN ein Gelübde tut oder sich eine Enthaltung auferlegt, solange sie im Hause ihres Vaters und ledig ist, 5 und wenn ihr Vater hört von ihrem Gelübde oder ihrer Enthaltung, die sie sich auferlegt hat, und er schweigt dazu, so gelten alle ihre Gelübde und jede Enthaltung, die sie sich auferlegt hat. 6 Wenn aber ihr Vater ihr’s verwehrt an dem Tage, da er’s hört, so gilt keines ihrer Gelübde noch die Enthaltungen, die sie sich auferlegt hat, und der HERR wird ihr gnädig sein, weil ihr Vater es ihr verwehrt hat. 7 Wird sie aber eines Mannes Frau und liegt noch ein Gelübde auf ihr oder hat sie sich unbedacht etwas auferlegt 8 und ihr Mann hört es und schweigt dazu an demselben Tage, so gilt ihr Gelübde und ihre Enthaltung, die sie sich auferlegt hat. 9 Wenn aber ihr Mann ihr’s verwehrt an dem Tage, da er’s hört, so hebt er ihr Gelübde auf, das auf ihr liegt, oder ihre unbedachte Enthaltung, die sie sich auferlegt hat; und der HERR wird ihr gnädig sein. 10 Das Gelübde einer Witwe oder einer Verstoßenen, alles, was sie sich auferlegt hat, das gilt für sie. 11 Wenn eine Frau im Hause ihres Mannes etwas gelobt oder sich mit einem Eid eine Enthaltung auferlegt (Ер 44:19; Ер 44:25) 12 und ihr Mann hört es und schweigt dazu und verwehrt es ihr nicht, so gelten alle ihre Gelübde und alles, was sie sich auferlegt hat. 13 Hebt aber ihr Mann ihr Gelübde auf an dem Tage, da er’s hört, so gilt das nicht, was über ihre Lippen gegangen ist, was sie gelobt oder was sie sich auferlegt hat; denn ihr Mann hat ihr Gelübde aufgehoben, und der HERR wird ihr gnädig sein. 14 Jedes Gelübde und jeden Eid, durch den sie sich Enthaltung auferlegt hat, kann ihr Mann bekräftigen oder aufheben. 15 Wenn ihr Mann dazu schweigt bis zum nächsten Tag, so bekräftigt er alle ihre Gelübde und Enthaltungen, die auf ihr liegen, weil er geschwiegen hat an dem Tage, da er’s hörte; 16 hat er’s aber gehört und hebt es erst später auf, so soll er ihre Schuld tragen. 17 Das sind die Satzungen, die der HERR dem Mose geboten hat, zwischen Mann und Frau, zwischen Vater und Tochter, solange sie noch ledig ist in ihres Vaters Hause.