от Veren1Псалм на Давид. Чуй, молитвата ми, ГОСПОДИ, дай ухо на молбите ми! Отговори ми според верността Си и според правдата Си.2И не влизай в съд със слугата Си, защото няма да се оправдае пред Теб нито един жив човек.3Защото врагът преследва душата ми, стъпка до земята живота ми, направи ме да живея в тъмни места, като мъртвите от древността.4Затова духът ми е отпаднал вътре в мен, сърцето ми е ужасено вътре в мен.5Спомням си дните на древността, размишлявам за всичките Твои дела, размислям за творението на ръцете Ти.6Простирам ръцете си към Теб, душата ми жадува за Теб като изнурена земя. (Села.)7Послушай ме бързо, ГОСПОДИ, духът ми отпада! Не скривай лицето Си от мен, за да не стана като онези, които слизат в рова.8Дай ми да чуя рано милостта Ти, защото на Теб се уповавам; покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си.9Избави ме, ГОСПОДИ, от враговете ми – към Теб прибягвам.10Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си моят Бог. Нека Твоят благ Дух ме води по равна земя!11ГОСПОДИ, съживи ме заради Името Си! Според правдата Си изведи душата ми от бедствие!12И според милостта Си отсечи враговете ми и погуби всички, които враждуват против душата ми, защото аз съм Твой слуга.
Bitte um Verschonung und Hilfe (Der siebente Bußpsalm)
1Ein Psalm Davids. HERR, erhöre mein Gebet, / vernimm mein Flehen um deiner Treue willen, erhöre mich um deiner Gerechtigkeit willen,2und geh nicht ins Gericht mit deinem Knecht; denn vor dir ist kein Lebendiger gerecht. (Йов 9:2; Пс 130:3; Рим 3:20)3Denn der Feind verfolgt meine Seele und schlägt mein Leben zu Boden, er legt mich ins Finstere wie die, die lange schon tot sind.4Und mein Geist ist in mir geängstet, mein Herz ist erstarrt in meinem Leibe.5Ich gedenke an die früheren Zeiten; / ich sinne nach über all deine Taten und spreche von den Werken deiner Hände. (Пс 77:6)6Ich breite meine Hände aus zu dir, meine Seele dürstet nach dir wie ein dürres Land. Sela. (Пс 42:2)7HERR, erhöre mich bald, mein Geist vergeht; verbirg dein Antlitz nicht vor mir, dass ich nicht gleich werde denen, die in die Grube fahren.8Lass mich am Morgen hören deine Gnade; denn ich hoffe auf dich. Tu mir kund den Weg, den ich gehen soll; denn mich verlangt nach dir.9Errette mich, HERR, von meinen Feinden; zu dir nehme ich meine Zuflucht.10Lehre mich tun nach deinem Wohlgefallen, / denn du bist mein Gott; dein guter Geist führe mich auf ebner Bahn.11HERR, erquicke mich um deines Namens willen; führe mich aus der Not um deiner Gerechtigkeit willen,12und vernichte meine Feinde um deiner Güte willen und bringe alle um, die mich bedrängen; denn ich bin dein Knecht.