от Veren1А когато Самуил остаря, той постави синовете си за съдии над Израил.2Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те съдеха във Вирсавее.3Но синовете му не ходеха в неговите пътища, а се отклониха след печалбата и вземаха подкупи, и изкривяваха правосъдието.4Тогава всичките старейшини на Израил се събраха и дойдоха при Самуил в Рама.5И му казаха: Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. И сега, постави над нас цар, за да ни съди като всичките народи[1]!6Но това нещо се видя лошо на Самуил, че казаха: Дай ни цар, за да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА.7А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват[2], защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, да не царувам над тях.8Според всичките дела, които извършиха от деня, когато ги изведох от Египет, чак до този ден, като Ме оставиха и служиха на други богове, така правят и на теб.9Затова сега послушай гласа им. Но строго ги предупреди и им покажи какво ще бъде правото на царя, който ще царува над тях.10Тогава Самуил изговори всичките думи на ГОСПОДА на народа, който беше поискал от него цар.11И каза: Такова ще бъде правото на царя, който ще царува над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си и между конниците си и те ще тичат пред колесниците му.12И ще си определя хилядници и петдесетници, и такива, които да орат земята му, и да жънат жетвата му, и да изработват военните му оръжия и принадлежностите на колесниците му.13Ще взема и дъщерите ви за масловарки и готвачки, и пекарки.14И от нивите ви, лозята ви и маслинените ви градини ще взема най-добрите и ще ги дава на слугите си.15И от посевите ви и от лозята ви ще взема десятък и ще го дава на скопците си и на слугите си.16И слугите ви и слугините ви, и най-добрите ви младежи, и магаретата ви ще взема и ще ги употребява за работата си.17От стадата ви ще взема десятък и вие ще му бъдете слуги.18И в онзи ден ще извикате заради царя си, когото сте си избрали, но ГОСПОД няма да ви чуе в онзи ден.19Но народът отказа да послуша гласа на Самуил и каза: Не, нека има цар над нас,20за да бъдем и ние като всичките народи и за да ни съди нашият цар и да излиза пред нас, и да води битките ни[3]!21И Самуил изслуша всичките думи на народа и ги каза в ушите на ГОСПОДА.22И ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа имст. 7; и им постави цар. И Самуил каза на израилевите мъже: Идете си, всеки в града си.
1 Царе 8
Louis Segond 1910
1Lorsque Samuel devint vieux, il établit ses fils juges sur Israël.2Son fils premier-né se nommait Joël, et le second Abija; ils étaient juges à Beer Schéba.3Les fils de Samuel ne marchèrent point sur ses traces; ils se livraient à la cupidité, recevaient des présents, et violaient la justice.4Tous les anciens d'Israël s'assemblèrent, et vinrent auprès de Samuel à Rama.5Ils lui dirent: Voici, tu es vieux, et tes fils ne marchent point sur tes traces; maintenant, établis sur nous un roi pour nous juger, comme il y en a chez toutes les nations.6Samuel vit avec déplaisir qu'ils disaient: Donne-nous un roi pour nous juger. Et Samuel pria l'Éternel.7L'Éternel dit à Samuel: Écoute la voix du peuple dans tout ce qu'il te dira; car ce n'est pas toi qu'ils rejettent, c'est moi qu'ils rejettent, afin que je ne règne plus sur eux.8Ils agissent à ton égard comme ils ont toujours agi depuis que je les ai fait monter d'Égypte jusqu'à ce jour; ils m'ont abandonné, pour servir d'autres dieux.9Écoute donc leur voix; mais donne-leur des avertissements, et fais-leur connaître le droit du roi qui régnera sur eux.10Samuel rapporta toutes les paroles de l'Éternel au peuple qui lui demandait un roi.11Il dit: Voici quel sera le droit du roi qui régnera sur vous. Il prendra vos fils, et il les mettra sur ses chars et parmi ses cavaliers, afin qu'ils courent devant son char;12il s'en fera des chefs de mille et des chefs de cinquante, et il les emploiera à labourer ses terres, à récolter ses moissons, à fabriquer ses armes de guerre et l'attirail de ses chars.13Il prendra vos filles, pour en faire des parfumeuses, des cuisinières et des boulangères.14Il prendra la meilleure partie de vos champs, de vos vignes et de vos oliviers, et la donnera à ses serviteurs.15Il prendra la dîme du produit de vos semences et de vos vignes, et la donnera à ses serviteurs.16Il prendra vos serviteurs et vos servantes, vos meilleurs boeufs et vos ânes, et s'en servira pour ses travaux.17Il prendra la dîme de vos troupeaux, et vous-mêmes serez ses esclaves.18Et alors vous crierez contre votre roi que vous vous serez choisi, mais l'Éternel ne vous exaucera point.19Le peuple refusa d'écouter la voix de Samuel. Non! dirent-ils, mais il y aura un roi sur nous,20et nous aussi nous serons comme toutes les nations; notre roi nous jurera il marchera à notre tête et conduira nos guerres.21Samuel, après avoir entendu toutes les paroles du peuple, les redit aux oreilles de l'Éternel.22Et l'Éternel dit à Samuel: Écoute leur voix, et établis un roi sur eux. Et Samuel dit aux hommes d'Israël: Allez-vous-en chacun dans sa ville.