1 Коринтяни 15

Верен

от Veren

1 И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 

2 чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно. 

3 Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията, 

4 че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията 

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, 

6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха, 

7 че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли; 

8 а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг. 

9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква. 

10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен. 

11 И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте. 

12 Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите? 

13 Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен. 

14 А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна. 

15 При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват. 

16 Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; 

17 а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си. 

18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. 

19 Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните. 

20 Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите. 

21 Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите. 

22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят. 

23 Но всеки на своя ред: Христос – първият плод; а после тези, които са Христови – при Неговото пришествие. 

24 Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила, 

25 защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. 

26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. 

27 Защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко. 

28 А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко. 

29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях? 

30 Защо и ние се излагаме на опасност всеки час? 

31 Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам. 

32 Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, тогава „нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ 

33 Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави. 

34 Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите. 

35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват? 

36 Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре. 

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго, 

38 а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе – негово собствено тяло. 

39 Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга – плътта на животните, друга – на птиците и друга – на рибите. 

40 И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните – друг; 

41 един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък. 

42 Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление; 

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; 

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло. 

45 Така е и писано: „Първият човек, Адам, стана жива душа“, последният Адам стана животворящ дух. 

46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. 

47 Първият човек е от земята – пръстен; вторият Човек е от небето. 

48 Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните. 

49 И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния. 

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. 

51 Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим 

52 в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. 

53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното – да се облече в безсмъртие. 

54 А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: „Погълната беше смъртта победоносно.“ 

55 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 

56 Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът; 

57 но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос! 

58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

1 Коринтяни 15

Louis Segond 1910

1 Je vous rappelle, frères, l'Évangile que je vous ai annoncé, que vous avez reçu, dans lequel vous avez persévéré, 

2 et par lequel vous êtes sauvés, si vous le retenez tel que je vous l'ai annoncé; autrement, vous auriez cru en vain. 

3 Je vous ai enseigné avant tout, comme je l'avais aussi reçu, que Christ est mort pour nos péchés, selon les Écritures; 

4 qu'il a été enseveli, et qu'il est ressuscité le troisième jour, selon les Écritures; 

5 et qu'il est apparu à Céphas, puis aux douze. 

6 Ensuite, il est apparu à plus de cinq cents frères à la fois, dont la plupart sont encore vivants, et dont quelques-uns sont morts. 

7 Ensuite, il est apparu à Jacques, puis à tous les apôtres. 

8 Après eux tous, il m'est aussi apparu à moi, comme à l'avorton; 

9 car je suis le moindre des apôtres, je ne suis pas digne d'être appelé apôtre, parce que j'ai persécuté l'Église de Dieu. 

10 Par la grâce de Dieu je suis ce que je suis, et sa grâce envers moi n'a pas été vaine; loin de là, j'ai travaillé plus qu'eux tous, non pas moi toutefois, mais la grâce de Dieu qui est avec moi. 

11 Ainsi donc, que ce soit moi, que ce soient eux, voilà ce que nous prêchons, et c'est ce que vous avez cru. 

12 Or, si l'on prêche que Christ est ressuscité des morts, comment quelques-uns parmi vous disent-ils qu'il n'y a point de résurrection des morts? 

13 S'il n'y a point de résurrection des morts, Christ non plus n'est pas ressuscité. 

14 Et si Christ n'est pas ressuscité, notre prédication est donc vaine, et votre foi aussi est vaine. 

15 Il se trouve même que nous sommes de faux témoins à l'égard de Dieu, puisque nous avons témoigné contre Dieu qu'il a ressuscité Christ, tandis qu'il ne l'aurait pas ressuscité, si les morts ne ressuscitent point. 

16 Car si les morts ne ressuscitent point, Christ non plus n'est pas ressuscité. 

17 Et si Christ n'est pas ressuscité, votre foi est vaine, vous êtes encore dans vos péchés, 

18 et par conséquent aussi ceux qui sont morts en Christ sont perdus. 

19 Si c'est dans cette vie seulement que nous espérons en Christ, nous sommes les plus malheureux de tous les hommes. 

20 Mais maintenant, Christ est ressuscité des morts, il est les prémices de ceux qui sont morts. 

21 Car, puisque la mort est venue par un homme, c'est aussi par un homme qu'est venue la résurrection des morts. 

22 Et comme tous meurent en Adam, de même aussi tous revivront en Christ, 

23 mais chacun en son rang. Christ comme prémices, puis ceux qui appartiennent à Christ, lors de son avènement. 

24 Ensuite viendra la fin, quand il remettra le royaume à celui qui est Dieu et Père, après avoir détruit toute domination, toute autorité et toute puissance. 

25 Car il faut qu'il règne jusqu'à ce qu'il ait mis tous les ennemis sous ses pieds. 

26 Le dernier ennemi qui sera détruit, c'est la mort. 

27 Dieu, en effet, a tout mis sous ses pieds. Mais lorsqu'il dit que tout lui a été soumis, il est évident que celui qui lui a soumis toutes choses est excepté. 

28 Et lorsque toutes choses lui auront été soumises, alors le Fils lui-même sera soumis à celui qui lui a soumis toutes choses, afin que Dieu soit tout en tous. 

29 Autrement, que feraient ceux qui se font baptiser pour les morts? Si les morts ne ressuscitent absolument pas, pourquoi se font-ils baptiser pour eux? 

30 Et nous, pourquoi sommes-nous à toute heure en péril? 

31 Chaque jour je suis exposé à la mort, je l'atteste, frères, par la gloire dont vous êtes pour moi le sujet, en Jésus Christ notre Seigneur. 

32 Si c'est dans des vues humaines que j'ai combattu contre les bêtes à Éphèse, quel avantage m'en revient-il? Si les morts ne ressuscitent pas, Mangeons et buvons, car demain nous mourrons. 

33 Ne vous y trompez pas: les mauvaises compagnies corrompent les bonnes moeurs. 

34 Revenez à vous-mêmes, comme il est convenable, et ne péchez point; car quelques-uns ne connaissent pas Dieu, je le dis à votre honte. 

35 Mais quelqu'un dira: Comment les morts ressuscitent-ils, et avec quel corps reviennent-ils? 

36 Insensé! ce que tu sèmes ne reprend point vie, s'il ne meurt. 

37 Et ce que tu sèmes, ce n'est pas le corps qui naîtra; c'est un simple grain, de blé peut-être, ou de quelque autre semence; 

38 puis Dieu lui donne un corps comme il lui plaît, et à chaque semence il donne un corps qui lui est propre. 

39 Toute chair n'est pas la même chair; mais autre est la chair des hommes, autre celle des quadrupèdes, autre celle des oiseaux, autre celle des poissons. 

40 Il y a aussi des corps célestes et des corps terrestres; mais autre est l'éclat des corps célestes, autre celui des corps terrestres. 

41 Autre est l'éclat du soleil, autre l'éclat de la lune, et autre l'éclat des étoiles; même une étoile diffère en éclat d'une autre étoile. 

42 Ainsi en est-il de la résurrection des morts. Le corps est semé corruptible; il ressuscite incorruptible; 

43 il est semé méprisable, il ressuscite glorieux; il est semé infirme, il ressuscite plein de force; 

44 il est semé corps animal, il ressuscite corps spirituel. S'il y a un corps animal, il y a aussi un corps spirituel. 

45 C'est pourquoi il est écrit: Le premier homme, Adam, devint une âme vivante. Le dernier Adam est devenu un esprit vivifiant. 

46 Mais ce qui est spirituel n'est pas le premier, c'est ce qui est animal; ce qui est spirituel vient ensuite. 

47 Le premier homme, tiré de la terre, est terrestre; le second homme est du ciel. 

48 Tel est le terrestre, tels sont aussi les terrestres; et tel est le céleste, tels sont aussi les célestes. 

49 Et de même que nous avons porté l'image du terrestre, nous porterons aussi l'image du céleste. 

50 Ce que je dis, frères, c'est que la chair et le sang ne peuvent hériter le royaume de Dieu, et que la corruption n'hérite pas l'incorruptibilité. 

51 Voici, je vous dis un mystère: nous ne mourrons pas tous, mais tous nous serons changés, 

52 en un instant, en un clin d'oeil, à la dernière trompette. La trompette sonnera, et les morts ressusciteront incorruptibles, et nous, nous serons changés. 

53 Car il faut que ce corps corruptible revête l'incorruptibilité, et que ce corps mortel revête l'immortalité. 

54 Lorsque ce corps corruptible aura revêtu l'incorruptibilité, et que ce corps mortel aura revêtu l'immortalité, alors s'accomplira la parole qui est écrite: La mort a été engloutie dans la victoire. 

55 O mort, où est ta victoire? O mort, où est ton aiguillon? 

56 L'aiguillon de la mort, c'est le péché; et la puissance du péché, c'est la loi. 

57 Mais grâces soient rendues à Dieu, qui nous donne la victoire par notre Seigneur Jésus Christ! 

58 Ainsi, mes frères bien-aimés, soyez fermes, inébranlables, travaillant de mieux en mieux à l'oeuvre du Seigneur, sachant que votre travail ne sera pas vain dans le Seigneur. 

Public Domain