1 Коринтяни 10 | Верен

Верен

1 Не искам, братя, да не знаете, че нашите бащи са били всички под облака и всички са минали през морето, 2 и всички в Мойсей са се кръстили в облака и в морето, 3 и всички са яли една и съща духовна храна, 4 и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната Канара, която ги придружаваше – и тази Канара беше Христос. 5 Но въпреки това в повечето от тях Бог не благоволи, защото ги измори в пустинята. 6 Но тези неща бяха пример за нас, за да не жадуваме за злото, както те жадуваха. 7 И не бъдете идолопоклонници, като някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие, и стана да играе.“ 8 Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9 Нито да изпитваме Христос, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите. 10 И не роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя. 11 А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които са дошли последните времена. 12 Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне. 13 Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите. 14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолослужението. 15 Говоря като на разумни – вие сами съдете за това, което казвам. 16 Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли участие в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли участие в Христовото тяло? 17 Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този един хляб участваме. 18 Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара? Тогава какво? 19 Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо? 20 Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с демоните. 21 Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните. 22 Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него? 23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е изграждащо. 24 Никой да не търси своята си полза, а всеки – ползата на другия^[1]. 25 Яжте всичко, което се продава в месарницата, без да го изпитвате заради съвестта си; 26 защото „Господна е земята и всичко, каквото има в нея.“ 27 Ако ви покани някой от невярващите и вие желаете да отидете, яжте каквото и да сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си. 28 Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва на идоли; не яжте заради този, който ви го е известил, и заради съвестта. 29 Имам предвид не твоята съвест, а на другия; понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест? 30 Ако аз участвам в яденето с благодарение, защо да ме злословят за онова, за което благодаря? 31 И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава. 32 Не ставайте спънка нито за юдеи, нито за гърци, нито за Божията църква, 33 както и аз се стремя да угодя на всички във всичко, като търся не своята собствена полза, а ползата на мнозина, за да се спасят^[2].

Louis Segond 1910

1 Frères, je ne veux pas que vous ignoriez que nos pères ont tous été sous la nuée, qu'ils ont tous passé au travers de la mer, 2 qu'ils ont tous été baptisés en Moïse dans la nuée et dans la mer, 3 qu'ils ont tous mangé le même aliment spirituel, 4 et qu'ils ont tous bu le même breuvage spirituel, car ils buvaient à un rocher spirituel qui les suivait, et ce rocher était Christ. 5 Mais la plupart d'entre eux ne furent point agréables à Dieu, puisqu'ils périrent dans le désert. 6 Or, ces choses sont arrivées pour nous servir d'exemples, afin que nous n'ayons pas de mauvais désirs, comme ils en ont eu. 7 Ne devenez point idolâtres, comme quelques-uns d'eux, selon qu'il est écrit: Le peuple s'assit pour manger et pour boire; puis ils se levèrent pour se divertir. 8 Ne nous livrons point à l'impudicité, comme quelques-uns d'eux s'y livrèrent, de sorte qu'il en tomba vingt-trois mille en un seul jour. 9 Ne tentons point le Seigneur, comme le tentèrent quelques-uns d'eux, qui périrent par les serpents. 10 Ne murmurez point, comme murmurèrent quelques-uns d'eux, qui périrent par l'exterminateur. 11 Ces choses leur sont arrivées pour servir d'exemples, et elles ont été écrites pour notre instruction, à nous qui sommes parvenus à la fin des siècles. 12 Ainsi donc, que celui qui croit être debout prenne garde de tomber! 13 Aucune tentation ne vous est survenue qui n'ait été humaine, et Dieu, qui est fidèle, ne permettra pas que vous soyez tentés au delà de vos forces; mais avec la tentation il préparera aussi le moyen d'en sortir, afin que vous puissiez la supporter. 14 C'est pourquoi, mes bien-aimés, fuyez l'idolâtrie. 15 Je parle comme à des hommes intelligents; jugez vous-mêmes de ce que je dis. 16 La coupe de bénédiction que nous bénissons, n'est-elle pas la communion au sang de Christ? Le pain que nous rompons, n'est-il pas la communion au corps de Christ? 17 Puisqu'il y a un seul pain, nous qui sommes plusieurs, nous formons un seul corps; car nous participons tous à un même pain. 18 Voyez les Israélites selon la chair: ceux qui mangent les victimes ne sont-ils pas en communion avec l'autel? 19 Que dis-je donc? Que la viande sacrifiée aux idoles est quelque chose, ou qu'une idole est quelque chose? Nullement. 20 Je dis que ce qu'on sacrifie, on le sacrifie à des démons, et non à Dieu; or, je ne veux pas que vous soyez en communion avec les démons. 21 Vous ne pouvez boire la coupe du Seigneur, et la coupe des démons; vous ne pouvez participer à la table du Seigneur, et à la table des démons. 22 Voulons-nous provoquer la jalousie du Seigneur? Sommes-nous plus forts que lui? 23 Tout est permis, mais tout n'est pas utile; tout est permis, mais tout n'édifie pas. 24 Que personne ne cherche son propre intérêt, mais que chacun cherche celui d'autrui. 25 Mangez de tout ce qui se vend au marché, sans vous enquérir de rien par motif de conscience; 26 car la terre est au Seigneur, et tout ce qu'elle renferme. 27 Si un non-croyant vous invite et que vous vouliez aller, mangez de tout ce qu'on vous présentera, sans vous enquérir de rien par motif de conscience. 28 Mais si quelqu'un vous dit: Ceci a été offert en sacrifice! n'en mangez pas, à cause de celui qui a donné l'avertissement, et à cause de la conscience. 29 Je parle ici, non de votre conscience, mais de celle de l'autre. Pourquoi, en effet, ma liberté serait-elle jugée par une conscience étrangère? 30 Si je mange avec actions de grâces, pourquoi serais-je blâmé au sujet d'une chose dont je rends grâces? 31 Soit donc que vous mangiez, soit que vous buviez, soit que vous fassiez quelque autre chose, faites tout pour la gloire de Dieu. 32 Ne soyez en scandale ni aux Grecs, ni aux Juifs, ni à l'Église de Dieu, 33 de la même manière que moi aussi je m'efforce en toutes choses de complaire à tous, cherchant, non mon avantage, mais celui du plus grand nombre, afin qu'ils soient sauvés.