от Veren1За първия певец. Маскил на Давид, когато едомецът Доик отиде и говори на Саул, и му каза: Давид дойде в къщата на Ахимелех. Защо се хвалиш в злобата, силни? Божията милост трае вечно.2Езикът ти замисля лукавство, като остър бръснач върши измама.3Обичаш злото повече от доброто и лъжа – повече отколкото да говориш правда. (Села.)4Обичаш всички унищожителни думи. Измамен език!5И Бог ще те съкруши навеки, ще те сграбчи и ще те изтръгне от шатрата ти, и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)6А праведните ще видят и ще се убоят, и ще му се присмеят:7Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си.8А аз съм като зелена маслина в Божия дом, уповавам се на Божията милост за вечни векове.9Ще Те прославям до века, защото си направил така; и ще се надявам на Името Ти – защото е добро – пред Твоите светии.
Псалм 52
Louis Segond 1910
1Au chef des chantres. Cantique de David.2A l'occasion du rapport que Doëg, l'Édomite, vint faire à Saül, en lui disant: David s'est rendu dans la maison d'Achimélec.3Pourquoi te glorifies-tu de ta méchanceté, tyran? La bonté de Dieu subsiste toujours.4Ta langue n'invente que malice, comme un rasoir affilé, fourbe que tu es!5Tu aimes le mal plutôt que le bien, Le mensonge plutôt que la droiture. -Pause.6Tu aimes toutes les paroles de destruction, Langue trompeuse!7Aussi Dieu t'abattra pour toujours, Il te saisira et t'enlèvera de ta tente; Il te déracinera de la terre des vivants. -Pause.8Les justes le verront, et auront de la crainte, Et ils feront de lui le sujet de leurs moqueries:9Voilà l'homme qui ne prenait point Dieu pour protecteur, Mais qui se confiait en ses grandes richesses, Et qui triomphait dans sa malice!10Et moi, je suis dans la maison de Dieu comme un olivier verdoyant, Je me confie dans la bonté de Dieu, éternellement et à jamais.11Je te louerai toujours, parce que tu as agi; Et je veux espérer en ton nom, parce qu'il est favorable, En présence de tes fidèles.