от Veren1За първия певец. Псалм на Давид. Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми.2Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди.3И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.4Блажен онзи човек, който е направил ГОСПОДА своя надежда и не се обръща към горделивите, нито към онези, които се отклоняват в лъжи.5ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил, и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря – те са твърде много, за да бъдат изброени.6Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал.7Тогава казах: Ето, идвам; в свитъка-книга е писано за мен.8Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре в сърцето ми.9Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си – ГОСПОДИ, Ти знаеш!10Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание.11ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мен; нека Твоята милост и Твоята истина ме пазят винаги!12Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя.13Благоволи, ГОСПОДИ, да ме избавиш; побързай, ГОСПОДИ, да ми помогнеш!14Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които търсят да погубят живота ми; нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на злощастието ми.15Нека се ужасят от срама си онези, които ми казват: Охо-хо!16Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае ГОСПОД!17А аз съм сиромах и беден, но Господ мисли за мен. Помощ моя и мой спасител си Ти; Боже мой, не се бави[1]!
Псалм 40
Louis Segond 1910
1Au chef des chantres. De David. Psaume.2J'avais mis en l'Éternel mon espérance; Et il s'est incliné vers moi, il a écouté mes cris.3Il m'a retiré de la fosse de destruction, Du fond de la boue; Et il a dressé mes pieds sur le roc, Il a affermi mes pas.4Il a mis dans ma bouche un cantique nouveau, Une louange à notre Dieu; Beaucoup l'ont vu, et ont eu de la crainte, Et ils se sont confiés en l'Éternel.5Heureux l'homme qui place en l'Éternel sa confiance, Et qui ne se tourne pas vers les hautains et les menteurs!6Tu as multiplié, Éternel, mon Dieu! Tes merveilles et tes desseins en notre faveur; Nul n'est comparable à toi; Je voudrais les publier et les proclamer, Mais leur nombre est trop grand pour que je les raconte.7Tu ne désires ni sacrifice ni offrande, Tu m'as ouvert les oreilles; Tu ne demandes ni holocauste ni victime expiatoire.8Alors je dis: Voici, je viens Avec le rouleau du livre écrit pour moi.9Je veux faire ta volonté, mon Dieu! Et ta loi est au fond de mon coeur.10J'annonce la justice dans la grande assemblée; Voici, je ne ferme pas mes lèvres, Éternel, tu le sais!11Je ne retiens pas dans mon coeur ta justice, Je publie ta vérité et ton salut; Je ne cache pas ta bonté et ta fidélité Dans la grande assemblée.12Toi, Éternel! tu ne me refuseras pas tes compassions; Ta bonté et ta fidélité me garderont toujours.13Car des maux sans nombre m'environnent; Les châtiments de mes iniquités m'atteignent, Et je ne puis en supporter la vue; Ils sont plus nombreux que les cheveux de ma tête, Et mon courage m'abandonne.14Veuille me délivrer, ô Éternel! Éternel, viens en hâte à mon secours!15Que tous ensemble ils soient honteux et confus, Ceux qui en veulent à ma vie pour l'enlever! Qu'ils reculent et rougissent, Ceux qui désirent ma perte!16Qu'ils soient dans la stupeur par l'effet de leur honte, Ceux qui me disent: Ah! ah!17Que tous ceux qui te cherchent Soient dans l'allégresse et se réjouissent en toi! Que ceux qui aiment ton salut Disent sans cesse: Exalté soit l'Éternel!18Moi, je suis pauvre et indigent; Mais le Seigneur pense à moi. Tu es mon aide et mon libérateur: Mon Dieu, ne tarde pas!