Псалм 144

Верен

от Veren

1 Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми – на бой, 

2 който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен. 

3 ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син – че да го зачиташ? 

4 Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка. 

5 Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят. 

6 Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути. 

7 Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци, 

8 чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама. 

9 Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми – 

10 на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч. 

11 Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама. 

12 Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни – като крайъгълни колони, издялани като за дворец! 

13 Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни! 

14 Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни! 

15 Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД! 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Псалм 144

Louis Segond 1910

1 De David. Béni soit l'Éternel, mon rocher, Qui exerce mes mains au combat, Mes doigts à la bataille, 

2 Mon bienfaiteur et ma forteresse, Ma haute retraite et mon libérateur, Mon bouclier, celui qui est mon refuge, Qui m'assujettit mon peuple! 

3 Éternel, qu'est-ce que l'homme, pour que tu le connaisses? Le fils de l'homme, pour que tu prennes garde à lui? 

4 L'homme est semblable à un souffle, Ses jours sont comme l'ombre qui passe. 

5 Éternel, abaisse tes cieux, et descends! Touche les montagnes, et qu'elles soient fumantes! 

6 Fais briller les éclairs, et disperse mes ennemis! Lance tes flèches, et mets-les en déroute! 

7 Étends tes mains d'en haut; Délivre-moi et sauve-moi des grandes eaux, De la main des fils de l'étranger, 

8 Dont la bouche profère la fausseté, Et dont la droite est une droite mensongère. 

9 O Dieu! je te chanterai un cantique nouveau, Je te célébrerai sur le luth à dix cordes. 

10 Toi, qui donnes le salut aux rois, Qui sauvas du glaive meurtrier David, ton serviteur, 

11 Délivre-moi et sauve-moi de la main des fils de l'étranger, Dont la bouche profère la fausseté, Et dont la droite est une droite mensongère!... 

12 Nos fils sont comme des plantes Qui croissent dans leur jeunesse; Nos filles comme les colonnes sculptées Qui font l'ornement des palais. 

13 Nos greniers sont pleins, Regorgeant de tout espèce de provisions; Nos troupeaux se multiplient par milliers, par dix milliers, Dans nos campagnes; 

14 Nos génisses sont fécondes; Point de désastre, point de captivité, Point de cris dans nos rues! 

15 Heureux le peuple pour qui il en est ainsi! Heureux le peuple dont l'Éternel est le Dieu! 

Public Domain