от Veren1При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.2На върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!4Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?5Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!6Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!7Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!8О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!9Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!
Псалм 137
Louis Segond 1910
1Sur les bords des fleuves de Babylone, Nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion.2Aux saules de la contrée Nous avions suspendu nos harpes.3Là, nos vainqueurs nous demandaient des chants, Et nos oppresseurs de la joie: Chantez-vous quelques-uns des cantiques de Sion!4Comment chanterions-nous les cantiques de l'Éternel Sur une terre étrangère?5Si je t'oublie, Jérusalem, Que ma droite m'oublie!6Que ma langue s'attache à mon palais, Si je ne me souviens de toi, Si je ne fais de Jérusalem Le principal sujet de ma joie!7Éternel, souviens-toi des enfants d'Édom, Qui, dans la journée de Jérusalem, Disaient: Rasez, rasez Jusqu'à ses fondements!8Fille de Babylone, la dévastée, Heureux qui te rend la pareille, Le mal que tu nous as fait!9Heureux qui saisit tes enfants, Et les écrase sur le roc!