Псалм 108

Верен

от Veren

1 Песен. Псалм на Давид. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; ще пея, ще пея псалми, и със славата си! 

2 Събуди се, лиро и арфо! Аз ще се събудя на зазоряване. 

3 Ще Те прославям, ГОСПОДИ, между народите; ще Те възпявам между племената, 

4 защото Твоята милост се възвеличи над небесата и Твоята вярност – до облаците. 

5 Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя! 

6 За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай! 

7 Бог говори в светилището Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот, 

8 Мой е Галаад, мой е и Манасия и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми, 

9 Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си, над Филистия ще тържествувам. 

10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом? 

11 Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни? 

12 Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна. 

13 Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Псалм 108

Louis Segond 1910

1 Cantique. Psaume de David. 

2 Mon coeur est affermi, ô Dieu! Je chanterai, je ferai retentir mes instruments: c'est ma gloire! 

3 Réveillez-vous, mon luth et ma harpe! Je réveillerai l'aurore. 

4 Je te louerai parmi les peuples, Éternel! Je te chanterai parmi les nations. 

5 Car ta bonté s'élève au-dessus des cieux, Et ta fidélité jusqu'aux nues. 

6 Élève-toi sur les cieux, ô Dieu! Et que ta gloire soit sur toute la terre! 

7 Afin que tes bien-aimés soient délivrés, Sauve par ta droite, et exauce-nous! 

8 Dieu a dit dans sa sainteté: Je triompherai, Je partagerai Sichem, je mesurerai la vallée de Succoth; 

9 A moi Galaad, à moi Manassé; Éphraïm est le rempart de ma tête, Et Juda, mon sceptre; 

10 Moab est le bassin où je me lave; Je jette mon soulier sur Édom; Je pousse des cris de joie sur le pays des Philistins! 

11 Qui me mènera dans la ville forte? Qui me conduit à Édom? 

12 N'est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous as repoussés, Et qui ne sortais plus, ô Dieu, avec nos armées? 

13 Donne-nous du secours contre la détresse! Le secours de l'homme n'est que vanité. 

14 Avec Dieu, nous ferons des exploits; Il écrasera nos ennemis. 

Public Domain