Псалм 102 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб! 2 Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори, 3 защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън. 4 Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си. 5 Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми. 6 Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. 7 Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива. 8 Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми. 9 Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи, 10 заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил. 11 Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам^[1]. 12 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти – през всички поколения. 13 Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде. 14 Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му. 15 Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе – от славата Ти. 16 Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си, 17 ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им. 18 Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА. 19 Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята, 20 за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт, 21 за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим, 22 когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА. 23 Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми. 24 Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения^[2]. 25 От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. 26 Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. 27 Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат. 28 Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

Louis Segond 1910

1 Prière d'un malheureux, lorsqu'il est abattu et qu'il répand sa plainte devant l'Éternel. 2 Éternel, écoute ma prière, Et que mon cri parvienne jusqu'à toi! 3 Ne me cache pas ta face au jour de ma détresse! Incline vers moi ton oreille quand je crie! Hâte-toi de m'exaucer! 4 Car mes jours s'évanouissent en fumée, Et mes os sont enflammés comme un tison. 5 Mon coeur est frappé et se dessèche comme l'herbe; J'oublie même de manger mon pain. 6 Mes gémissements sont tels Que mes os s'attachent à ma chair. 7 Je ressemble au pélican du désert, Je suis comme le chat-huant des ruines; 8 Je n'ai plus de sommeil, et je suis Comme l'oiseau solitaire sur un toit. 9 Chaque jour mes ennemis m'outragent, Et c'est par moi que jurent mes adversaires en fureur. 10 Je mange la poussière au lieu de pain, Et je mêle des larmes à ma boisson, 11 A cause de ta colère et de ta fureur; Car tu m'as soulevé et jeté au loin. 12 Mes jours sont comme l'ombre à son déclin, Et je me dessèche comme l'herbe. 13 Mais toi, Éternel! tu règnes à perpétuité, Et ta mémoire dure de génération en génération. 14 Tu te lèveras, tu auras pitié de Sion; Car le temps d'avoir pitié d'elle, Le temps fixé est à son terme; 15 Car tes serviteurs en aiment les pierres, Ils en chérissent la poussière. 16 Alors les nations craindront le nom de l'Éternel, Et tous les rois de la terre ta gloire. 17 Oui, l'Éternel rebâtira Sion, Il se montrera dans sa gloire. 18 Il est attentif à la prière du misérable, Il ne dédaigne pas sa prière. 19 Que cela soit écrit pour la génération future, Et que le peuple qui sera créé célèbre l'Éternel! 20 Car il regarde du lieu élevé de sa sainteté; Du haut des cieux l'Éternel regarde sur la terre, 21 Pour écouter les gémissements des captifs, Pour délivrer ceux qui vont périr, 22 Afin qu'ils publient dans Sion le nom de l'Éternel, Et ses louanges dans Jérusalem, 23 Quand tous les peuples s'assembleront, Et tous les royaumes, pour servir l'Éternel. 24 Il a brisé ma force dans la route, Il a abrégé mes jours. 25 Je dis: Mon Dieu, ne m'enlève pas au milieu de mes jours, Toi, dont les années durent éternellement! 26 Tu as anciennement fondé la terre, Et les cieux sont l'ouvrage de tes mains. 27 Ils périront, mais tu subsisteras; Ils s'useront tous comme un vêtement; Tu les changeras comme un habit, et ils seront changés. 28 Mais toi, tu restes le même, Et tes années ne finiront point. 29 Les fils de tes serviteurs habiteront leur pays, Et leur postérité s'affermira devant toi.