Матей 26

Верен

от Veren

1 Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си: 

2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 

3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 

4 и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият; 

5 но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа. 

6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 

7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 

8 А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това? 

9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните. 

10 Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. 

11 Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. 

12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение. 

13 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 

15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника. 

16 И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде. 

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 

18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си. 

19 И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата. 

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. 

21 И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 

22 А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи? 

23 А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде. 

24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил. 

25 А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза. 

26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. 

27 Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! 

28 Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 

29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 

31 Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“ 

32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 

33 А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна! 

34 Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 75;. 

35 Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици. 

36 Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля. 

37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува. 

38 Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен. 

39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш. 

40 И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? 

41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 

42 Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 

43 И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. 

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи. 

45 Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 

46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини. 

48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 

49 И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше. 

50 А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 

51 И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото. 

52 Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. 

53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 

54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде такаст. 24;? 

55 В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 

56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 

57 А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 

58 А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. 

59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият, 

60 но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха: 

61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 

62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 

63 Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син? 

64 Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 

65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 

66 А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание. 

67 Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха: 

68 Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари? 

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. 

70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 

71 И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. 

72 А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 

73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. 

74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 

75 И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Менст. 34;. И той излезе вън и плака горко. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Матей 26

Louis Segond 1910

1 Lorsque Jésus eut achevé tous ces discours, il dit à ses disciples: 

2 Vous savez que la Pâque a lieu dans deux jours, et que le Fils de l'homme sera livré pour être crucifié. 

3 Alors les principaux sacrificateurs et les anciens du peuple se réunirent dans la cour du souverain sacrificateur, appelé Caïphe; 

4 et ils délibérèrent sur les moyens d'arrêter Jésus par ruse, et de le faire mourir. 

5 Mais ils dirent: Que ce ne soit pas pendant la fête, afin qu'il n'y ait pas de tumulte parmi le peuple. 

6 Comme Jésus était à Béthanie, dans la maison de Simon le lépreux, 

7 une femme s'approcha de lui, tenant un vase d'albâtre, qui renfermait un parfum de grand prix; et, pendant qu'il était à table, elle répandit le parfum sur sa tête. 

8 Les disciples, voyant cela, s'indignèrent, et dirent: A quoi bon cette perte? 

9 On aurait pu vendre ce parfum très cher, et en donner le prix aux pauvres. 

10 Jésus, s'en étant aperçu, leur dit: Pourquoi faites-vous de la peine à cette femme? Elle a fait une bonne action à mon égard; 

11 car vous avez toujours des pauvres avec vous, mais vous ne m'avez pas toujours. 

12 En répandant ce parfum sur mon corps, elle l'a fait pour ma sépulture. 

13 Je vous le dis en vérité, partout où cette bonne nouvelle sera prêchée, dans le monde entier, on racontera aussi en mémoire de cette femme ce qu'elle a fait. 

14 Alors l'un des douze, appelé Judas Iscariot, alla vers les principaux sacrificateurs, 

15 et dit: Que voulez-vous me donner, et je vous le livrerai? Et ils lui payèrent trente pièces d'argent. 

16 Depuis ce moment, il cherchait une occasion favorable pour livrer Jésus. 

17 Le premier jour des pains sans levain, les disciples s'adressèrent à Jésus, pour lui dire: Où veux-tu que nous te préparions le repas de la Pâque? 

18 Il répondit: Allez à la ville chez un tel, et vous lui direz: Le maître dit: Mon temps est proche; je ferai chez toi la Pâque avec mes disciples. 

19 Les disciples firent ce que Jésus leur avait ordonné, et ils préparèrent la Pâque. 

20 Le soir étant venu, il se mit à table avec les douze. 

21 Pendant qu'ils mangeaient, il dit: Je vous le dis en vérité, l'un de vous me livrera. 

22 Ils furent profondément attristés, et chacun se mit à lui dire: Est-ce moi, Seigneur? 

23 Il répondit: Celui qui a mis avec moi la main dans le plat, c'est celui qui me livrera. 

24 Le Fils de l'homme s'en va, selon ce qui est écrit de lui. Mais malheur à l'homme par qui le Fils de l'homme est livré! Mieux vaudrait pour cet homme qu'il ne fût pas né. 

25 Judas, qui le livrait, prit la parole et dit: Est-ce moi, Rabbi? Jésus lui répondit: Tu l'as dit. 

26 Pendant qu'ils mangeaient, Jésus prit du pain; et, après avoir rendu grâces, il le rompit, et le donna aux disciples, en disant: Prenez, mangez, ceci est mon corps. 

27 Il prit ensuite une coupe; et, après avoir rendu grâces, il la leur donna, en disant: Buvez-en tous; 

28 car ceci est mon sang, le sang de l'alliance, qui est répandu pour plusieurs, pour la rémission des péchés. 

29 Je vous le dis, je ne boirai plus désormais de ce fruit de la vigne, jusqu'au jour où j'en boirai du nouveau avec vous dans le royaume de mon Père. 

30 Après voir chanté les cantiques, ils se rendirent à la montagne des oliviers. 

31 Alors Jésus leur dit: Je serai pour vous tous, cette nuit, une occasion de chute; car il est écrit: Je frapperai le berger, et les brebis du troupeau seront dispersées. 

32 Mais, après que je serai ressuscité, je vous précèderai en Galilée. 

33 Pierre, prenant la parole, lui dit: Quand tu serais pour tous une occasion de chute, tu ne le seras jamais pour moi. 

34 Jésus lui dit: Je te le dis en vérité, cette nuit même, avant que le coq chante, tu me renieras trois fois. 

35 Pierre lui répondit: Quand il me faudrait mourir avec toi, je ne te renierai pas. Et tous les disciples dirent la même chose. 

36 Là-dessus, Jésus alla avec eux dans un lieu appelé Gethsémané, et il dit aux disciples: Asseyez-vous ici, pendant que je m'éloignerai pour prier. 

37 Il prit avec lui Pierre et les deux fils de Zébédée, et il commença à éprouver de la tristesse et des angoisses. 

38 Il leur dit alors: Mon âme est triste jusqu'à la mort; restez ici, et veillez avec moi. 

39 Puis, ayant fait quelques pas en avant, il se jeta sur sa face, et pria ainsi: Mon Père, s'il est possible, que cette coupe s'éloigne de moi! Toutefois, non pas ce que je veux, mais ce que tu veux. 

40 Et il vint vers les disciples, qu'il trouva endormis, et il dit à Pierre: Vous n'avez donc pu veiller une heure avec moi! 

41 Veillez et priez, afin que vous ne tombiez pas dans la tentation; l'esprit es bien disposé, mais la chair est faible. 

42 Il s'éloigna une seconde fois, et pria ainsi: Mon Père, s'il n'est pas possible que cette coupe s'éloigne sans que je la boive, que ta volonté soit faite! 

43 Il revint, et les trouva encore endormis; car leurs yeux étaient appesantis. 

44 Il les quitta, et, s'éloignant, il pria pour la troisième fois, répétant les mêmes paroles. 

45 Puis il alla vers ses disciples, et leur dit: Vous dormez maintenant, et vous vous reposez! Voici, l'heure est proche, et le Fils de l'homme est livré aux mains des pécheurs. 

46 Levez-vous, allons; voici, celui qui me livre s'approche. 

47 Comme il parlait encore, voici, Judas, l'un des douze, arriva, et avec lui une foule nombreuse armée d'épées et de bâtons, envoyée par les principaux sacrificateurs et par les anciens du peuple. 

48 Celui qui le livrait leur avait donné ce signe: Celui que je baiserai, c'est lui; saisissez-le. 

49 Aussitôt, s'approchant de Jésus, il dit: Salut, Rabbi! Et il le baisa. 

50 Jésus lui dit: Mon ami, ce que tu es venu faire, fais-le. Alors ces gens s'avancèrent, mirent la main sur Jésus, et le saisirent. 

51 Et voici, un de ceux qui étaient avec Jésus étendit la main, et tira son épée; il frappa le serviteur du souverain sacrificateur, et lui emporta l'oreille. 

52 Alors Jésus lui dit: Remets ton épée à sa place; car tous ceux qui prendront l'épée périront par l'épée. 

53 Penses-tu que je ne puisse pas invoquer mon Père, qui me donnerait à l'instant plus de douze légions d'anges? 

54 Comment donc s'accompliraient les Écritures, d'après lesquelles il doit en être ainsi? 

55 En ce moment, Jésus dit à la foule: Vous êtes venus, comme après un brigand, avec des épées et des bâtons, pour vous emparer de moi. J'étais tous les jours assis parmi vous, enseignant dans le temple, et vous ne m'avez pas saisi. 

56 Mais tout cela est arrivé afin que les écrits des prophètes fussent accomplis. Alors tous les disciples l'abandonnèrent, et prirent la fuite. 

57 Ceux qui avaient saisi Jésus l'emmenèrent chez le souverain sacrificateur Caïphe, où les scribes et les anciens étaient assemblés. 

58 Pierre le suivit de loin jusqu'à la cour du souverain sacrificateur, y entra, et s'assit avec les serviteurs, pour voir comment cela finirait. 

59 Les principaux sacrificateurs et tout le sanhédrin cherchaient quelque faux témoignage contre Jésus, suffisant pour le faire mourir. 

60 Mais ils n'en trouvèrent point, quoique plusieurs faux témoins se fussent présentés. Enfin, il en vint deux, qui dirent: 

61 Celui-ci a dit: Je puis détruire le temple de Dieu, et le rebâtir en trois jours. 

62 Le souverain sacrificateur se leva, et lui dit: Ne réponds-tu rien? Qu'est-ce que ces hommes déposent contre toi? 

63 Jésus garda le silence. Et le souverain sacrificateur, prenant la parole, lui dit: Je t'adjure, par le Dieu vivant, de nous dire si tu es le Christ, le Fils de Dieu. 

64 Jésus lui répondit: Tu l'as dit. De plus, je vous le déclare, vous verrez désormais le Fils de l'homme assis à la droite de la puissance de Dieu, et venant sur les nuées du ciel. 

65 Alors le souverain sacrificateur déchira ses vêtements, disant: Il a blasphémé! Qu'avons-nous encore besoin de témoins? Voici, vous venez d'entendre son blasphème. Que vous en semble? 

66 Ils répondirent: Il mérite la mort. 

67 Là-dessus, ils lui crachèrent au visage, et lui donnèrent des coups de poing et des soufflets en disant: 

68 Christ, prophétise; dis-nous qui t'a frappé. 

69 Cependant, Pierre était assis dehors dans la cour. Une servante s'approcha de lui, et dit: Toi aussi, tu étais avec Jésus le Galiléen. 

70 Mais il le nia devant tous, disant: Je ne sais ce que tu veux dire. 

71 Comme il se dirigeait vers la porte, une autre servante le vit, et dit à ceux qui se trouvaient là; Celui-ci était aussi avec Jésus de Nazareth. 

72 Il le nia de nouveau, avec serment: Je ne connais pas cet homme. 

73 Peu après, ceux qui étaient là, s'étant approchés, dirent à Pierre: Certainement tu es aussi de ces gens-là, car ton langage te fait reconnaître. 

74 Alors il se mit à faire des imprécations et à jurer: Je ne connais pas cet homme. Aussitôt le coq chanta. 

75 Et Pierre se souvint de la parole que Jésus avait dite: Avant que le coq chante, tu me renieras trois fois. Et étant sorti, il pleura amèrement. 

Public Domain