Марко 6

Верен

от Veren

1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха. 

2 И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени чрез ръцете Му? 

3 Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него. 

4 А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом. 

5 И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели. 

6 И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше. 

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 

8 И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса; 

9 а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи. 

10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. 

11 И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. 

12 И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят. 

13 И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха. 

14 И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него. 

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците. 

16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. 

17 Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена. 

18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си! 

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 

20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. 

21 И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 

22 самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам! 

23 И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми. 

24 А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 

25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител. 

26 И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да ѝ откаже. 

27 И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата 

28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. 

29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гробница. 

30 И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 

31 И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат. 

32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. 

33 А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. 

34 И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. 

35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно. 

36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. 

37 А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? 

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. 

39 И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 

40 И те насядаха в редици – по сто и по петдесет. 

41 И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките. 

42 И всичките ядоха и се наситиха. 

43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите. 

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. 

45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството. 

46 И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 

47 А като се свечери, лодката беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата. 

48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха; 

50 защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте! 

51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си, 

52 защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. 

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата. 

54 И когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; 

55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той. 

56 И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Марко 6

Louis Segond 1910

1 Jésus partit de là, et se rendit dans sa patrie. Ses disciples le suivirent. 

2 Quand le sabbat fut venu, il se mit à enseigner dans la synagogue. Beaucoup de gens qui l'entendirent étaient étonnés et disaient: D'où lui viennent ces choses? Quelle est cette sagesse qui lui a été donnée, et comment de tels miracles se font-ils par ses mains? 

3 N'est-ce pas le charpentier, le fils de Marie, le frère de Jacques, de Joses, de Jude et de Simon? et ses soeurs ne sont-elles pas ici parmi nous? Et il était pour eux une occasion de chute. 

4 Mais Jésus leur dit: Un prophète n'est méprisé que dans sa patrie, parmi ses parents, et dans sa maison. 

5 Il ne put faire là aucun miracle, si ce n'est qu'il imposa les mains à quelques malades et les guérit. 

6 Et il s'étonnait de leur incrédulité. Jésus parcourait les villages d'alentour, en enseignant. 

7 Alors il appela les douze, et il commença à les envoyer deux à deux, en leur donnant pouvoir sur les esprits impurs. 

8 Il leur prescrivit de ne rien prendre pour le voyage, si ce n'est un bâton; de n'avoir ni pain, ni sac, ni monnaie dans la ceinture; 

9 de chausser des sandales, et de ne pas revêtir deux tuniques. 

10 Puis il leur dit: Dans quelque maison que vous entriez, restez-y jusqu'à ce que vous partiez de ce lieu. 

11 Et, s'il y a quelque part des gens qui ne vous reçoivent ni ne vous écoutent, retirez-vous de là, et secouez la poussière de vos pieds, afin que cela leur serve de témoignage. 

12 Ils partirent, et ils prêchèrent la repentance. 

13 Ils chassaient beaucoup de démons, et ils oignaient d'huile beaucoup de malades et les guérissaient. 

14 Le roi Hérode entendit parler de Jésus, dont le nom était devenu célèbre, et il dit: Jean Baptiste est ressuscité des morts, et c'est pour cela qu'il se fait par lui des miracles. 

15 D'autres disaient: C'est Élie. Et d'autres disaient: C'est un prophète comme l'un des prophètes. 

16 Mais Hérode, en apprenant cela, disait: Ce Jean que j'ai fait décapiter, c'est lui qui est ressuscité. 

17 Car Hérode lui-même avait fait arrêter Jean, et l'avait fait lier en prison, à cause d'Hérodias, femme de Philippe, son frère, parce qu'il l'avait épousée, 

18 et que Jean lui disait: Il ne t'est pas permis d'avoir la femme de ton frère. 

19 Hérodias était irritée contre Jean, et voulait le faire mourir. 

20 Mais elle ne le pouvait; car Hérode craignait Jean, le connaissant pour un homme juste et saint; il le protégeait, et, après l'avoir entendu, il était souvent perplexe, et l'écoutait avec plaisir. 

21 Cependant, un jour propice arriva, lorsque Hérode, à l'anniversaire de sa naissance, donna un festin à ses grands, aux chefs militaires et aux principaux de la Galilée. 

22 La fille d'Hérodias entra dans la salle; elle dansa, et plut à Hérode et à ses convives. Le roi dit à la jeune fille: Demande-moi ce que tu voudras, et je te le donnerai. 

23 Il ajouta avec serment: Ce que tu me demanderas, je te le donnerai, fût-ce la moitié de mon royaume. 

24 Étant sortie, elle dit à sa mère: Que demanderais-je? Et sa mère répondit: La tête de Jean Baptiste. 

25 Elle s'empressa de rentrer aussitôt vers le roi, et lui fit cette demande: Je veux que tu me donnes à l'instant, sur un plat, la tête de Jean Baptiste. 

26 Le roi fut attristé; mais, à cause de ses serments et des convives, il ne voulut pas lui faire un refus. 

27 Il envoya sur-le-champ un garde, avec ordre d'apporter la tête de Jean Baptiste. 

28 Le garde alla décapiter Jean dans la prison, et apporta la tête sur un plat. Il la donna à la jeune fille, et la jeune fille la donna à sa mère. 

29 Les disciples de Jean, ayant appris cela, vinrent prendre son corps, et le mirent dans un sépulcre. 

30 Les apôtres, s'étant rassemblés auprès de Jésus, lui racontèrent tout ce qu'ils avaient fait et tout ce qu'ils avaient enseigné. 

31 Jésus leur dit: Venez à l'écart dans un lieu désert, et reposez-vous un peu. Car il y avait beaucoup d'allants et de venants, et ils n'avaient même pas le temps de manger. 

32 Ils partirent donc dans une barque, pour aller à l'écart dans un lieu désert. 

33 Beaucoup de gens les virent s'en aller et les reconnurent, et de toutes les villes on accourut à pied et on les devança au lieu où ils se rendaient. 

34 Quand il sortit de la barque, Jésus vit une grande foule, et fut ému de compassion pour eux, parce qu'ils étaient comme des brebis qui n'ont point de berger; et il se mit à leur enseigner beaucoup de choses. 

35 Comme l'heure était déjà avancée, ses disciples s'approchèrent de lui, et dirent: Ce lieu est désert, et l'heure est déjà avancée; 

36 renvoie-les, afin qu'ils aillent dans les campagnes et dans les villages des environs, pour s'acheter de quoi manger. 

37 Jésus leur répondit: Donnez-leur vous-mêmes à manger. Mais ils lui dirent: Irions-nous acheter des pains pour deux cents deniers, et leur donnerions-nous à manger? 

38 Et il leur dit: Combien avez-vous de pains? Allez voir. Ils s'en assurèrent, et répondirent: Cinq, et deux poissons. 

39 Alors il leur commanda de les faire tous asseoir par groupes sur l'herbe verte, 

40 et ils s'assirent par rangées de cent et de cinquante. 

41 Il prit les cinq pains et les deux poissons et, levant les yeux vers le ciel, il rendit grâces. Puis, il rompit les pains, et les donna aux disciples, afin qu'ils les distribuassent à la foule. Il partagea aussi les deux poissons entre tous. 

42 Tous mangèrent et furent rassasiés, 

43 et l'on emporta douze paniers pleins de morceaux de pain et de ce qui restait des poissons. 

44 Ceux qui avaient mangé les pains étaient cinq mille hommes. 

45 Aussitôt après, il obligea ses disciples à monter dans la barque et à passer avant lui de l'autre côté, vers Bethsaïda, pendant que lui-même renverrait la foule. 

46 Quand il l'eut renvoyée, il s'en alla sur la montagne, pour prier. 

47 Le soir étant venu, la barque était au milieu de la mer, et Jésus était seul à terre. 

48 Il vit qu'ils avaient beaucoup de peine à ramer; car le vent leur était contraire. A la quatrième veille de la nuit environ, il alla vers eux, marchant sur la mer, et il voulait les dépasser. 

49 Quand ils le virent marcher sur la mer, ils crurent que c'étaient un fantôme, et ils poussèrent des cris; 

50 car ils le voyaient tous, et ils étaient troublés. Aussitôt Jésus leur parla, et leur dit: Rassurez-vous, c'est moi, n'ayez pas peur! 

51 Puis il monta vers eux dans la barque, et le vent cessa. Ils furent en eux-même tout stupéfaits et remplis d'étonnement; 

52 car ils n'avaient pas compris le miracle des pains, parce que leur coeur était endurci. 

53 Après avoir traversé la mer, ils vinrent dans le pays de Génésareth, et ils abordèrent. 

54 Quand ils furent sortis de la barque, les gens, ayant aussitôt reconnu Jésus, 

55 parcoururent tous les environs, et l'on se mit à apporter les malades sur des lits, partout où l'on apprenait qu'il était. 

56 En quelque lieu qu'il arrivât, dans les villages, dans les villes ou dans les campagnes, on mettait les malades sur les places publiques, et on le priait de leur permettre seulement de toucher le bord de son vêtement. Et tous ceux qui le touchaient étaient guéris. 

Public Domain