Марко 3 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И пак влезе в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. 2 И те Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят. 3 И Той каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и ела по средата. 4 А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. 5 И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя. 6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него как да Го убият. 7 Тогава Иисус се оттегли с учениците Си към езерото и ги последва голямо множество от Галилея. 8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан и от околностите на Тир и Сидон голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел. 9 И поръча на учениците Си да Го чакат с една лодка заради множеството, за да не Го притискат. 10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които имаха страдания, Го притискаха, за да се допрат до Него. 11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божи Син. 12 Но Той строго им казваше да не Го изявяват. 13 След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които Той искаше, и те отидоха при Него. 14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, 15 и да имат власт да изцеляват болести и да изгонват демони: 16 Симон, на когото даде и името Петър; 17 и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, тоест синове на гърма; 18 и Андрей и Филип; Вартоломей и Матей; Тома и Яков Алфеев; Тадей и Симон Кананит; 19 и Юда Искариотски, който Го и предаде. 20 И дойдоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат. 21 А Своите Му, като чуха това, отидоха да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си. 22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва демоните чрез началника на демоните. 23 Но Той, като ги повика, им каза с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана? 24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои. 25 И ако един дом се раздели против себе си, този дом не ще може да устои. 26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, а е дошъл краят му. 27 И никой не може да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния – и тогава ще ограби къщата му. 28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешките синове ще бъдат простени и всичките хули, с които биха богохулствали; 29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, а е виновен за вечен грях; 30 защото казваха: Има нечист дух. 31 И дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат. 32 А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са навън и Те търсят. 33 А Той в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми? 34 И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми! 35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.

Louis Segond 1910

1 Jésus entra de nouveau dans la synagogue. Il s'y trouvait un homme qui avait la main sèche. 2 Ils observaient Jésus, pour voir s'il le guérirait le jour du sabbat: c'était afin de pouvoir l'accuser. 3 Et Jésus dit à l'homme qui avait la main sèche: Lève-toi, là au milieu. 4 Puis il leur dit: Est-il permis, le jour du sabbat, de faire du bien ou de faire du mal, de sauver une personne ou de la tuer? Mais ils gardèrent le silence. 5 Alors, promenant ses regards sur eux avec indignation, et en même temps affligé de l'endurcissement de leur coeur, il dit à l'homme: Étends ta main. Il l'étendit, et sa main fut guérie. 6 Les pharisiens sortirent, et aussitôt ils se consultèrent avec les hérodiens sur les moyens de le faire périr. 7 Jésus se retira vers la mer avec ses disciples. Une grande multitude le suivit de la Galilée; 8 et de la Judée, et de Jérusalem, et de l'Idumée, et d'au delà du Jourdain, et des environs de Tyr et de Sidon, une grande multitude, apprenant tout ce qu'il faisait, vint à lui. 9 Il chargea ses disciples de tenir toujours à sa disposition une petite barque, afin de ne pas être pressé par la foule. 10 Car, comme il guérissait beaucoup de gens, tous ceux qui avaient des maladies se jetaient sur lui pour le toucher. 11 Les esprits impurs, quand ils le voyaient, se prosternaient devant lui, et s'écriaient: Tu es le Fils de Dieu. 12 Mais il leur recommandait très sévèrement de ne pas le faire connaître. 13 Il monta ensuite sur la montagne; il appela ceux qu'il voulut, et ils vinrent auprès de lui. 14 Il en établit douze, pour les avoir avec lui, 15 et pour les envoyer prêcher avec le pouvoir de chasser les démons. 16 Voici les douze qu'il établit: Simon, qu'il nomma Pierre; 17 Jacques, fils de Zébédée, et Jean, frère de Jacques, auxquels il donna le nom de Boanergès, qui signifie fils du tonnerre; 18 André; Philippe; Barthélemy; Matthieu; Thomas; Jacques, fils d'Alphée; Thaddée; Simon le Cananite; 19 et Judas Iscariot, celui qui livra Jésus. 20 Ils se rendirent à la maison, et la foule s'assembla de nouveau, en sorte qu'ils ne pouvaient pas même prendre leur repas. 21 Les parents de Jésus, ayant appris ce qui se passait, vinrent pour se saisir de lui; car ils disaient: Il est hors de sens. 22 Et les scribes, qui étaient descendus de Jérusalem, dirent: Il est possédé de Béelzébul; c'est par le prince des démons qu'il chasse les démons. 23 Jésus les appela, et leur dit sous forme de paraboles: Comment Satan peut-il chasser Satan? 24 Si un royaume est divisé contre lui-même, ce royaume ne peut subsister; 25 et si une maison est divisée contre elle-même, cette maison ne peut subsister. 26 Si donc Satan se révolte contre lui-même, il est divisé, et il ne peut subsister, mais c'en est fait de lui. 27 Personne ne peut entrer dans la maison d'un homme fort et piller ses biens, sans avoir auparavant lié cet homme fort; alors il pillera sa maison. 28 Je vous le dis en vérité, tous les péchés seront pardonnés aux fils des hommes, et les blasphèmes qu'ils auront proférés; 29 mais quiconque blasphémera contre le Saint Esprit n'obtiendra jamais de pardon: il est coupable d'un péché éternel. 30 Jésus parla ainsi parce qu'ils disaient: Il est possédé d'un esprit impur. 31 Survinrent sa mère et ses frères, qui, se tenant dehors, l'envoyèrent appeler. 32 La foule était assise autour de lui, et on lui dit: Voici, ta mère et tes frères sont dehors et te demandent. 33 Et il répondit: Qui est ma mère, et qui sont mes frères? 34 Puis, jetant les regards sur ceux qui étaient assis tout autour de lui: Voici, dit-il, ma mère et mes frères. 35 Car, quiconque fait la volonté de Dieu, celui-là est mon frère, ma soeur, et ma mère.