Лука 22

Верен

от Veren

1 И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 

2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа. 

3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте; 

4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 

5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 

6 И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството. 

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхатаст. 1;. 

8 И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 

9 А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? 

10 А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе, 

11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 

13 И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 

15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, 

16 защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царствост. 30;. 

17 И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, 

18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царствост. 30;. 

19 И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. 

20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 

21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата. 

22 Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава! 

23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това. 

24 Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. 

25 А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. 

26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. 

27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува. 

28 А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. 

29 Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас – 

30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена. 

31 (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито, 

32 но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 

33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 

34 А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познавашст. 61;. 

35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 

36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, 

37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение. 

38 И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е. 

39 И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха. 

40 И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. 

41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше: 

42 Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 

43 И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше. 

44 И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга, и им каза: 

46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 

47 Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне. 

48 А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 

49 И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 

51 Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели. 

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? 

53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината. 

54 И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 

55 И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. 

56 И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него. 

57 А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам. 

58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. 

59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. 

60 А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя. 

61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 

62 И като излезе навън, плака горко. 

63 А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха, 

64 и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари? 

65 И много други хули изговориха против Него. 

66 А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха: 

67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате; 

68 и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите. 

69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 

70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм. 

71 А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му! 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Лука 22

Louis Segond 1910

1 La fête des pains sans levain, appelée la Pâque, approchait. 

2 Les principaux sacrificateurs et les scribes cherchaient les moyens de faire mourir Jésus; car ils craignaient le peuple. 

3 Or, Satan entra dans Judas, surnommé Iscariot, qui était du nombre des douze. 

4 Et Judas alla s'entendre avec les principaux sacrificateurs et les chefs des gardes, sur la manière de le leur livrer. 

5 Ils furent dans la joie, et ils convinrent de lui donner de l'argent. 

6 Après s'être engagé, il cherchait une occasion favorable pour leur livrer Jésus à l'insu de la foule. 

7 Le jour des pains sans levain, où l'on devait immoler la Pâque, arriva, 

8 et Jésus envoya Pierre et Jean, en disant: Allez nous préparer la Pâque, afin que nous la mangions. 

9 Ils lui dirent: Où veux-tu que nous la préparions? 

10 Il leur répondit: Voici, quand vous serez entrés dans la ville, vous rencontrerez un homme portant une cruche d'eau; suivez-le dans la maison où il entrera, 

11 et vous direz au maître de la maison: Le maître te dit: Où est le lieu où je mangerai la Pâque avec mes disciples? 

12 Et il vous montrera une grande chambre haute, meublée: c'est là que vous préparerez la Pâque. 

13 Ils partirent, et trouvèrent les choses comme il le leur avait dit; et ils préparèrent la Pâque. 

14 L'heure étant venue, il se mit à table, et les apôtres avec lui. 

15 Il leur dit: J'ai désiré vivement manger cette Pâque avec vous, avant de souffrir; 

16 car, je vous le dis, je ne la mangerai plus, jusqu'à ce qu'elle soit accomplie dans le royaume de Dieu. 

17 Et, ayant pris une coupe et rendu grâces, il dit: Prenez cette coupe, et distribuez-la entre vous; 

18 car, je vous le dis, je ne boirai plus désormais du fruit de la vigne, jusqu'à ce que le royaume de Dieu soit venu. 

19 Ensuite il prit du pain; et, après avoir rendu grâces, il le rompit, et le leur donna, en disant: Ceci est mon corps, qui est donné pour vous; faites ceci en mémoire de moi. 

20 Il prit de même la coupe, après le souper, et la leur donna, en disant: Cette coupe est la nouvelle alliance en mon sang, qui est répandu pour vous. 

21 Cependant voici, la main de celui qui me livre est avec moi à cette table. 

22 Le Fils de l'homme s'en va selon ce qui est déterminé. Mais malheur à l'homme par qui il est livré! 

23 Et ils commencèrent à se demander les uns aux autres qui était celui d'entre eux qui ferait cela. 

24 Il s'éleva aussi parmi les apôtres une contestation: lequel d'entre eux devait être estimé le plus grand? 

25 Jésus leur dit: Les rois des nations les maîtrisent, et ceux qui les dominent sont appelés bienfaiteurs. 

26 Qu'il n'en soit pas de même pour vous. Mais que le plus grand parmi vous soit comme le plus petit, et celui qui gouverne comme celui qui sert. 

27 Car quel est le plus grand, celui qui est à table, ou celui qui sert? N'est-ce pas celui qui est à table? Et moi, cependant, je suis au milieu de vous comme celui qui sert. 

28 Vous, vous êtes ceux qui avez persévéré avec moi dans mes épreuves; 

29 c'est pourquoi je dispose du royaume en votre faveur, comme mon Père en a disposé en ma faveur, 

30 afin que vous mangiez et buviez à ma table dans mon royaume, et que vous soyez assis sur des trônes, pour juger les douze tribus d'Israël. 

31 Le Seigneur dit: Simon, Simon, Satan vous a réclamés, pour vous cribler comme le froment. 

32 Mais j'ai prié pour toi, afin que ta foi ne défaille point; et toi, quand tu seras converti, affermis tes frères. 

33 Seigneur, lui dit Pierre, je suis prêt à aller avec toi et en prison et à la mort. 

34 Et Jésus dit: Pierre, je te le dis, le coq ne chantera pas aujourd'hui que tu n'aies nié trois fois de me connaître. 

35 Il leur dit encore: Quand je vous ai envoyés sans bourse, sans sac, et sans souliers, avez-vous manqué de quelque chose? Ils répondirent: De rien. 

36 Et il leur dit: Maintenant, au contraire, que celui qui a une bourse la prenne et que celui qui a un sac le prenne également, que celui qui n'a point d'épée vende son vêtement et achète une épée. 

37 Car, je vous le dis, il faut que cette parole qui est écrite s'accomplisse en moi: Il a été mis au nombre des malfaiteurs. Et ce qui me concerne est sur le point d'arriver. 

38 Ils dirent: Seigneur, voici deux épées. Et il leur dit: Cela suffit. 

39 Après être sorti, il alla, selon sa coutume, à la montagne des Oliviers. Ses disciples le suivirent. 

40 Lorsqu'il fut arrivé dans ce lieu, il leur dit: Priez, afin que vous ne tombiez pas en tentation. 

41 Puis il s'éloigna d'eux à la distance d'environ un jet de pierre, et, s'étant mis à genoux, il pria, 

42 disant: Père, si tu voulais éloigner de moi cette coupe! Toutefois, que ma volonté ne se fasse pas, mais la tienne. 

43 Alors un ange lui apparut du ciel, pour le fortifier. 

44 Étant en agonie, il priait plus instamment, et sa sueur devint comme des grumeaux de sang, qui tombaient à terre. 

45 Après avoir prié, il se leva, et vint vers les disciples, qu'il trouva endormis de tristesse, 

46 et il leur dit: Pourquoi dormez-vous? Levez-vous et priez, afin que vous ne tombiez pas en tentation. 

47 Comme il parlait encore, voici, une foule arriva; et celui qui s'appelait Judas, l'un des douze, marchait devant elle. Il s'approcha de Jésus, pour le baiser. 

48 Et Jésus lui dit: Judas, c'est par un baiser que tu livres le Fils de l'homme! 

49 Ceux qui étaient avec Jésus, voyant ce qui allait arriver, dirent: Seigneur, frapperons-nous de l'épée? 

50 Et l'un d'eux frappa le serviteur du souverain sacrificateur, et lui emporta l'oreille droite. 

51 Mais Jésus, prenant la parole, dit: Laissez, arrêtez! Et, ayant touché l'oreille de cet homme, il le guérit. 

52 Jésus dit ensuite aux principaux sacrificateurs, aux chefs des gardes du temple, et aux anciens, qui étaient venus contre lui: Vous êtes venus, comme après un brigand, avec des épées et des bâtons. 

53 J'étais tous les jours avec vous dans le temple, et vous n'avez pas mis la main sur moi. Mais c'est ici votre heure, et la puissance des ténèbres. 

54 Après avoir saisi Jésus, ils l'emmenèrent, et le conduisirent dans la maison du souverain sacrificateur. Pierre suivait de loin. 

55 Ils allumèrent du feu au milieu de la cour, et ils s'assirent. Pierre s'assit parmi eux. 

56 Une servante, qui le vit assis devant le feu, fixa sur lui les regards, et dit: Cet homme était aussi avec lui. 

57 Mais il le nia disant: Femme, je ne le connais pas. 

58 Peu après, un autre, l'ayant vu, dit: Tu es aussi de ces gens-là. Et Pierre dit: Homme, je n'en suis pas. 

59 Environ une heure plus tard, un autre insistait, disant: Certainement cet homme était aussi avec lui, car il est Galiléen. 

60 Pierre répondit: Homme, je ne sais ce que tu dis. Au même instant, comme il parlait encore, le coq chanta. 

61 Le Seigneur, s'étant retourné, regarda Pierre. Et Pierre se souvint de la parole que le Seigneur lui avait dite: Avant que le coq chante aujourd'hui, tu me renieras trois fois. 

62 Et étant sorti, il pleura amèrement. 

63 Les hommes qui tenaient Jésus se moquaient de lui, et le frappaient. 

64 Ils lui voilèrent le visage, et ils l'interrogeaient, en disant: Devine qui t'a frappé. 

65 Et ils proféraient contre lui beaucoup d'autres injures. 

66 Quand le jour fut venu, le collège des anciens du peuple, les principaux sacrificateurs et les scribes, s'assemblèrent, et firent amener Jésus dans leur sanhédrin. 

67 Ils dirent: Si tu es le Christ, dis-le nous. Jésus leur répondit: Si je vous le dis, vous ne le croirez pas; 

68 et, si je vous interroge, vous ne répondrez pas. 

69 Désormais le Fils de l'homme sera assis à la droite de la puissance de Dieu. 

70 Tous dirent: Tu es donc le Fils de Dieu? Et il leur répondit: Vous le dites, je le suis. 

71 Alors ils dirent: Qu'avons-nous encore besoin de témoignage? Nous l'avons entendu nous-mêmes de sa bouche. 

Public Domain