Лука 20

Верен

от Veren

1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: 

2 Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт? 

3 И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете: 

4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? 

5 А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте? 

6 Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 

7 И отговориха, че не знаят откъде е. 

8 Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това. 

9 И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. 

10 И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. 

11 И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. 

12 Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. 

13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят. 

14 Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше! 

15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето? 

16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде! 

17 А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? 

18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 

19 И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. 

20 И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 

21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината; 

22 право ли е за нас да даваме данък на императора, или не? 

23 А Той разбра лукавството им и им каза: (Защо Ме изпитвате?) 

24 Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора. 

25 А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. 

26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. 

27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 

28 Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ 

29 А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен; 

30 и вторият я взе и умря бездетен; 

31 взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 

32 А после умря и жената. 

33 И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена? 

34 А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват; 

35 а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 

36 И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога. 

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“. 

38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 

39 А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза. 

40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. 

41 И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син? 

42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, 

43 докато положа враговете Ти под краката Ти.“ 

44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син? 

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: 

46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията; 

47 които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Лука 20

Louis Segond 1910

1 Un de ces jours-là, comme Jésus enseignait le peuple dans le temple et qu'il annonçait la bonne nouvelle, les principaux sacrificateurs et les scribes, avec les anciens, survinrent, 

2 et lui dirent: Dis-nous, par quelle autorité fais-tu ces choses, ou qui est celui qui t'a donné cette autorité? 

3 Il leur répondit: Je vous adresserai aussi une question. 

4 Dites-moi, le baptême de Jean venait-il du ciel, ou des hommes? 

5 Mais ils raisonnèrent ainsi entre eux: Si nous répondons: Du ciel, il dira: Pourquoi n'avez-vous pas cru en lui? 

6 Et si nous répondons: Des hommes, tout le peuple nous lapidera, car il est persuadé que Jean était un prophète. 

7 Alors ils répondirent qu'ils ne savaient d'où il venait. 

8 Et Jésus leur dit: Moi non plus, je ne vous dirai pas par quelle autorité je fais ces choses. 

9 Il se mit ensuite à dire au peuple cette parabole: Un homme planta une vigne, l'afferma à des vignerons, et quitta pour longtemps le pays. 

10 Au temps de la récolte, il envoya un serviteur vers les vignerons, pour qu'ils lui donnent une part du produit de la vigne. Les vignerons le battirent, et le renvoyèrent à vide. 

11 Il envoya encore un autre serviteur; ils le battirent, l'outragèrent, et le renvoyèrent à vide. 

12 Il en envoya encore un troisième; ils le blessèrent, et le chassèrent. 

13 Le maître de la vigne dit: Que ferai-je? J'enverrai mon fils bien-aimé; peut-être auront-ils pour lui du respect. 

14 Mais, quand les vignerons le virent, ils raisonnèrent entre eux, et dirent: Voici l'héritier; tuons-le, afin que l'héritage soit à nous. 

15 Et ils le jetèrent hors de la vigne, et le tuèrent. Maintenant, que leur fera le maître de la vigne? 

16 Il viendra, fera périr ces vignerons, et il donnera la vigne à d'autres. Lorsqu'ils eurent entendu cela, ils dirent: A Dieu ne plaise! 

17 Mais, jetant les regards sur eux, Jésus dit: Que signifie donc ce qui est écrit: La pierre qu'ont rejetée ceux qui bâtissaient Est devenue la principale de l'angle? 

18 Quiconque tombera sur cette pierre s'y brisera, et celui sur qui elle tombera sera écrasé. 

19 Les principaux sacrificateurs et les scribes cherchèrent à mettre la main sur lui à l'heure même, mais ils craignirent le peuple. Ils avaient compris que c'était pour eux que Jésus avait dit cette parabole. 

20 Ils se mirent à observer Jésus; et ils envoyèrent des gens qui feignaient d'être justes, pour lui tendre des pièges et saisir de lui quelque parole, afin de le livrer au magistrat et à l'autorité du gouverneur. 

21 Ces gens lui posèrent cette question: Maître, nous savons que tu parles et enseignes droitement, et que tu ne regardes pas à l'apparence, mais que tu enseignes la voie de Dieu selon la vérité. 

22 Nous est-il permis, ou non, de payer le tribut à César? 

23 Jésus, apercevant leur ruse, leur répondit: Montrez-moi un denier. 

24 De qui porte-t-il l'effigie et l'inscription? De César, répondirent-ils. 

25 Alors il leur dit: Rendez donc à César ce qui est à César, et à Dieu ce qui est à Dieu. 

26 Ils ne purent rien reprendre dans ses paroles devant le peuple; mais, étonnés de sa réponse, ils gardèrent le silence. 

27 Quelques-uns des sadducéens, qui disent qu'il n'y a point de résurrection, s'approchèrent, et posèrent à Jésus cette question: 

28 Maître, voici ce que Moïse nous a prescrit: Si le frère de quelqu'un meurt, ayant une femme sans avoir d'enfants, son frère épousera la femme, et suscitera une postérité à son frère. 

29 Or, il y avait sept frères. Le premier se maria, et mourut sans enfants. 

30 Le second et le troisième épousèrent la veuve; 

31 il en fut de même des sept, qui moururent sans laisser d'enfants. 

32 Enfin, la femme mourut aussi. 

33 A la résurrection, duquel d'entre eux sera-t-elle donc la femme? Car les sept l'ont eue pour femme. 

34 Jésus leur répondit: Les enfants de ce siècle prennent des femmes et des maris; 

35 mais ceux qui seront trouvés dignes d'avoir part au siècle à venir et à la résurrection des morts ne prendront ni femmes ni maris. 

36 Car ils ne pourront plus mourir, parce qu'ils seront semblables aux anges, et qu'ils seront fils de Dieu, étant fils de la résurrection. 

37 Que les morts ressuscitent, c'est ce que Moïse a fait connaître quand, à propos du buisson, il appelle le Seigneur le Dieu d'Abraham, le Dieu d'Isaac, et le Dieu de Jacob. 

38 Or, Dieu n'est pas Dieu des morts, mais des vivants; car pour lui tous sont vivants. 

39 Quelques-uns des scribes, prenant la parole, dirent: Maître, tu as bien parlé. 

40 Et ils n'osaient plus lui faire aucune question. 

41 Jésus leur dit: Comment dit-on que le Christ est fils de David? 

42 David lui-même dit dans le livre des Psaumes: Le Seigneur a dit à mon Seigneur: Assieds-toi à ma droite, 

43 Jusqu'à ce que je fasse de tes ennemis ton marchepied. 

44 David donc l'appelle Seigneur; comment est-il son fils? 

45 Tandis que tout le peuple l'écoutait, il dit à ses disciples: 

46 Gardez-vous des scribes, qui aiment à se promener en robes longues, et à être salués dans les places publiques; qui recherchent les premiers sièges dans les synagogues, et les premières places dans les festins; 

47 qui dévorent les maisons des veuves, et qui font pour l'apparence de longues prières. Ils seront jugés plus sévèrement. 

Public Domain