Йоан 1:1 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. 4 В Него беше живот и животът беше светлината на хората. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана. 6 Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. 7 Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. 8 Той не беше светлината, но свидетелства за светлината^[1]; 9 това беше истинската светлина, която, идеща на света, осветлява всеки човек^[2]. 10 Той беше в света; и светът чрез Него станаст. 3;; но светът не Го позна. 11 При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. 12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога. 14 И Словото стана плът и пребиваваше^[3] между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. 15 Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за когото казах: Този, който идва след мен, е пред мен, понеже е бил преди мен^[4]. 16 И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; 17 защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината^[5] дойдоха чрез Иисус Христос. 18 Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. 19 И това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха до него свещеници и левити от Ерусалим, за да го попитат: Ти кой си? 20 Той изповяда и не отрече, а изповяда: Не аз съм Христос^[6]. 21 И го попитаха: Тогава какво си? Илия ли си? Каза: Не съм. Пророкът ли си? И отговори: Не. 22 На това му казаха: Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили; какво казваш за себе си? 23 Той каза: Аз съм „глас на един, който вика в пустинята: Прав правете пътя за Господа“, както каза пророк Исая. 24 А изпратените бяха от фарисеите. 25 И го попитаха, като му казаха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът? 26 В отговор Йоан им каза: Аз кръщавам с водаст. 31-33;, но сред вас стои Един, когото вие не познавате. 27 Той е, който идва след менст. 15;, на когото аз не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му. 28 Това стана във Витания^[7], от другата страна на Йордан, където Йоан кръщаваше. 29 На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: Ето Божият Агнец^[8], който взема греха на света! 30 Този е, за когото казах: След мен идва Човек, който е пред мен, защото е бил преди менст. 15;. 31 И аз не Го познавах; но затова дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израил. 32 И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да остава върху Него. 33 И аз не Го познах; но Онзи, който ме прати да кръщавам с вода^[9], Той ми каза: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух. 34 И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син^[10]. 35 На следващия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си. 36 И като съгледа Иисус, когато минаваше, каза: Ето Божият Агнецст. 29;! 37 И двамата ученици го чуха да говори така и последваха Иисус. 38 И Иисус, като се обърна и видя, че Го следват, им каза: Какво търсите? А те Му казаха: Равви – което се превежда: Учителю – къде живееш? 39 Каза им: Елате и ще видите. И така, те дойдоха и видяха къде живее, и останаха при Него този ден. Беше около десетият часнадвечер. 40 Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър. 41 Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което се превежда: Христос. 42 И го заведе при Иисус. А Иисус се вгледа в него и каза: Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа, което се превежда: камък^[11]. 43 На другия ден Иисус реши да отиде в Галилея; и намери Филип и му каза: Следвай Ме. 44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър. 45 Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за когото писа Мойсей в закона, и пророците – Иисус, сина на Йосиф, който е от Назарет. 46 А Натанаил му каза: Може ли от Назарет да излезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж. 47 Иисус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48 Натанаил Му каза: Откъде ме познаваш? Иисус в отговор му каза: Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята. 49 Натанаил Му отговори: Равви, Ти си Божият Син, Ти си израилевият Цар!^[12] 50 Иисус в отговор му каза: Понеже ти казах: Видях те под смокинята, затова ли вярваш? По-големи неща от това ще видиш. 51 И му каза: Истина, истина ви казвам: (отсега) ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

Louis Segond 1910

1 Au commencement était la Parole, et la Parole était avec Dieu, et la Parole était Dieu. 2 Elle était au commencement avec Dieu. 3 Toutes choses ont été faites par elle, et rien de ce qui a été fait n'a été fait sans elle. 4 En elle était la vie, et la vie était la lumière des hommes. 5 La lumière luit dans les ténèbres, et les ténèbres ne l'ont point reçue. 6 Il y eut un homme envoyé de Dieu: son nom était Jean. 7 Il vint pour servir de témoin, pour rendre témoignage à la lumière, afin que tous crussent par lui. 8 Il n'était pas la lumière, mais il parut pour rendre témoignage à la lumière. 9 Cette lumière était la véritable lumière, qui, en venant dans le monde, éclaire tout homme. 10 Elle était dans le monde, et le monde a été fait par elle, et le monde ne l'a point connue. 11 Elle est venue chez les siens, et les siens ne l'ont point reçue. 12 Mais à tous ceux qui l'ont reçue, à ceux qui croient en son nom, elle a donné le pouvoir de devenir enfants de Dieu, lesquels sont nés, 13 non du sang, ni de la volonté de la chair, ni de la volonté de l'homme, mais de Dieu. 14 Et la parole a été faite chair, et elle a habité parmi nous, pleine de grâce et de vérité; et nous avons contemplé sa gloire, une gloire comme la gloire du Fils unique venu du Père. 15 Jean lui a rendu témoignage, et s'est écrié: C'est celui dont j'ai dit: Celui qui vient après moi m'a précédé, car il était avant moi. 16 Et nous avons tous reçu de sa plénitude, et grâce pour grâce; 17 car la loi a été donnée par Moïse, la grâce et la vérité sont venues par Jésus Christ. 18 Personne n'a jamais vu Dieu; le Fils unique, qui est dans le sein du Père, est celui qui l'a fait connaître. 19 Voici le témoignage de Jean, lorsque les Juifs envoyèrent de Jérusalem des sacrificateurs et des Lévites, pour lui demander: Toi, qui es-tu? 20 Il déclara, et ne le nia point, il déclara qu'il n'était pas le Christ. 21 Et ils lui demandèrent: Quoi donc? es-tu Élie? Et il dit: Je ne le suis point. Es-tu le prophète? Et il répondit: Non. 22 Ils lui dirent alors: Qui es-tu? afin que nous donnions une réponse à ceux qui nous ont envoyés. Que dis-tu de toi-même? 23 Moi, dit-il, je suis la voix de celui qui crie dans le désert: Aplanissez le chemin du Seigneur, comme a dit Ésaïe, le prophète. 24 Ceux qui avaient été envoyés étaient des pharisiens. 25 Ils lui firent encore cette question: Pourquoi donc baptises-tu, si tu n'es pas le Christ, ni Élie, ni le prophète? 26 Jean leur répondit: Moi, je baptise d'eau, mais au milieu de vous il y a quelqu'un que vous ne connaissez pas, qui vient après moi; 27 je ne suis pas digne de délier la courroie de ses souliers. 28 Ces choses se passèrent à Béthanie, au delà du Jourdain, où Jean baptisait. 29 Le lendemain, il vit Jésus venant à lui, et il dit: Voici l'Agneau de Dieu, qui ôte le péché du monde. 30 C'est celui dont j'ai dit: Après moi vient un homme qui m'a précédé, car il était avant moi. 31 Je ne le connaissais pas, mais c'est afin qu'il fût manifesté à Israël que je suis venu baptiser d'eau. 32 Jean rendit ce témoignage: J'ai vu l'Esprit descendre du ciel comme une colombe et s'arrêter sur lui. 33 Je ne le connaissais pas, mais celui qui m'a envoyé baptiser d'eau, celui-là m'a dit: Celui sur qui tu verras l'Esprit descendre et s'arrêter, c'est celui qui baptise du Saint Esprit. 34 Et j'ai vu, et j'ai rendu témoignage qu'il est le Fils de Dieu. 35 Le lendemain, Jean était encore là, avec deux de ses disciples; 36 et, ayant regardé Jésus qui passait, il dit: Voilà l'Agneau de Dieu. 37 Les deux disciples l'entendirent prononcer ces paroles, et ils suivirent Jésus. 38 Jésus se retourna, et voyant qu'ils le suivaient, il leur dit: Que cherchez-vous? Ils lui répondirent: Rabbi (ce qui signifie Maître), où demeures-tu? 39 Venez, leur dit-il, et voyez. Ils allèrent, et ils virent où il demeurait; et ils restèrent auprès de lui ce jour-là. C'était environ la dixième heure. 40 André, frère de Simon Pierre, était l'un des deux qui avaient entendu les paroles de Jean, et qui avaient suivi Jésus. 41 Ce fut lui qui rencontra le premier son frère Simon, et il lui dit: Nous avons trouvé le Messie (ce qui signifie Christ). 42 Et il le conduisit vers Jésus. Jésus, l'ayant regardé, dit: Tu es Simon, fils de Jonas; tu seras appelé Céphas (ce qui signifie Pierre). 43 Le lendemain, Jésus voulut se rendre en Galilée, et il rencontra Philippe. Il lui dit: Suis-moi. 44 Philippe était de Bethsaïda, de la ville d'André et de Pierre. 45 Philippe rencontra Nathanaël, et lui dit: Nous avons trouvé celui de qui Moïse a écrit dans la loi et dont les prophètes ont parlé, Jésus de Nazareth, fils de Joseph. 46 Nathanaël lui dit: Peut-il venir de Nazareth quelque chose de bon? Philippe lui répondit: Viens, et vois. 47 Jésus, voyant venir à lui Nathanaël, dit de lui: Voici vraiment un Israélite, dans lequel il n'y a point de fraude. 48 D'où me connais-tu? lui dit Nathanaël. Jésus lui répondit: Avant que Philippe t'appelât, quand tu étais sous le figuier, je t'ai vu. 49 Nathanaël répondit et lui dit: Rabbi, tu es le Fils de Dieu, tu es le roi d'Israël. 50 Jésus lui répondit: Parce que je t'ai dit que je t'ai vu sous le figuier, tu crois; tu verras de plus grandes choses que celles-ci. 51 Et il lui dit: En vérité, en vérité, vous verrez désormais le ciel ouvert et les anges de Dieu monter et descendre sur le Fils de l'homme.