от Veren1Така казва ГОСПОД на Своя помазаник, на Кир, когото хванах за десницата, за да покоря народи пред него; и ще разпаша слабините на царе, за да отворя пред него врати и портите няма да се затворят:2Аз ще ходя пред теб и ще изправя неравните места, ще разбия бронзовите врати и ще строша железните лостове.3Ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина, и скрити богатства, за да познаеш, че Аз съм ГОСПОД, който те призовах по име, Израилевият Бог.4Заради служителя Си Яков и Израил, избрания Си, те призовах по име; дадох ти почетно име, без да Ме познаваше.5Аз съм ГОСПОД и няма друг, няма Бог освен Мен[1]. Аз ще те препаша, без да Ме познаваш,6за да познаят от изгрев слънце и от залез, че освен Мен няма никой. Аз съм ГОСПОД и няма друг.7Аз образувам светлината и създавам тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, ГОСПОД, съм, който правя всичко това.8Росете, небеса, отгоре и нека излеят облаците правда; нека се отвори земята и роди спасение, и заедно с него да изникне правда. Аз, ГОСПОД, го създадох.9Горко на онзи, който спори със Създателя си! Калено гърненце сред земните гърненца! Ще каже ли калта на този, който я оформя: Какво правиш? – или изделието ти за теб: Няма ръце?10Горко на онзи, който казва на баща си: Какво раждаш? – и на жена му: Защо си в родилни мъки?11Така казва ГОСПОД, Светият Израилев и неговият Създател: Питайте ме за бъдещето; поверете ми синовете Ми и делото на ръцете Ми!12Аз направих земята и създадох човека на нея – Аз. Моите ръце разпростряха небесата, Аз заповядах на цялото им войнство.13Аз го издигнах с правда и ще изправям всичките му пътища; той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми, не за откуп и не за подарък, казва ГОСПОД на Войнствата.14Така казва ГОСПОД: Трудът на Египет и търговията на Етиопия, и савците, хора снажни, ще преминат към теб и твои ще бъдат, ще ходят след теб, в окови ще преминат. И ще ти се поклонят и ще ти се помолят: Само сред теб е Бог и няма друг, никакъв Бог!15Наистина Ти си Бог, който се криеш, Боже Израилев, Спасителю!16Ще се посрамят и опозорят, всички заедно ще ходят в позор, които правят идоли.17А Израил ще се спаси чрез ГОСПОДА с вечно спасение; няма да се посрамите и няма да се опозорите за вечни времена.18Защото така казва ГОСПОД, който създаде небето – Той е Бог, който образува земята, направи я и я утвърди, не я създаде пуста, образува я, за да се населява: Аз съм ГОСПОД и няма друг.19Не съм говорил в тайно, на място в тъмна земя. Не съм казал на потомството на Яков: Търсете Ме напразно. Аз съм ГОСПОД, който говоря правда, известявам правота.20Съберете се и елате, приближете се заедно, избягали от народите! Нямат разум онези, които издигат дървените си идоли и се молят на бог, който не може да спаси.21Изявете и приведете ги; да, нека се съветват заедно. Кой е известил това от древността, изявил го е отдавна? Не Аз ли, ГОСПОД? И няма друг Бог освен Мен[2]; Бог праведен и Спасител няма освен Мен.22Към Мен се обърнете и спасени бъдете, всички земни краища, защото Аз съм Бог и няма друг.23В Себе Си се заклех, от устата Ми излезе правда, дума, която няма да се върне, че пред Мен ще се преклони всяко коляно и ще се закълне всеки език!24Само в ГОСПОДА – ще казват за Мен – има правда и сила, при Него ще дойдат хората, а всички, които се гневяха против Него, ще се посрамят.25Чрез ГОСПОДА ще се оправдае и ще се хвали цялото потомство на Израил.
Исая 45
Louis Segond 1910
1Ainsi parle l'Éternel à son oint, à Cyrus,2Qu'il tient par la main, Pour terrasser les nations devant lui, Et pour relâcher la ceinture des rois, Pour lui ouvrir les portes, Afin qu'elles ne soient plus fermées; Je marcherai devant toi, J'aplanirai les chemins montueux, Je romprai les portes d'airain, Et je briserai les verrous de fer.3Je te donnerai des trésors cachés, Des richesses enfouies, Afin que tu saches Que je suis l'Éternel qui t'appelle par ton nom, Le Dieu d'Israël.4Pour l'amour de mon serviteur Jacob, Et d'Israël, mon élu, Je t'ai appelé par ton nom, Je t'ai parlé avec bienveillance, avant que tu me connusses.5Je suis l'Éternel, et il n'y en a point d'autre, Hors moi il n'y a point de Dieu; Je t'ai ceint, avant que tu me connusses.6C'est afin que l'on sache, du soleil levant au soleil couchant, Que hors moi il n'y a point de Dieu: Je suis l'Éternel, et il n'y en a point d'autre.7Je forme la lumière, et je crée les ténèbres, Je donne la prospérité, et je crée l'adversité; Moi, l'Éternel, je fais toutes ces choses.8Que les cieux répandent d'en haut Et que les nuées laissent couler la justice! Que la terre s'ouvre, que le salut y fructifie, Et qu'il en sorte à la fois la délivrance! Moi, l'Éternel, je crée ces choses.9Malheur à qui conteste avec son créateur! -Vase parmi des vases de terre! -L'argile dit-elle à celui qui la façonne: Que fais-tu? Et ton oeuvre: Il n'as point de mains?10Malheur à qui dit à son père: Pourquoi m'as-tu engendré? Et à sa mère: Pourquoi m'as-tu enfanté?11Ainsi parle l'Éternel, le Saint d'Israël, et son créateur: Veut-on me questionner sur l'avenir, Me donner des ordres sur mes enfants et sur l'oeuvre de mes mains?12C'est moi qui ai fait la terre, Et qui sur elle ai créé l'homme; C'est moi, ce sont mes mains qui ont déployé les cieux, Et c'est moi qui ai disposé toute leur armée.13C'est moi qui ai suscité Cyrus dans ma justice, Et j'aplanirai toutes ses voies; Il rebâtira ma ville, et libérera mes captifs, Sans rançon ni présents, Dit l'Éternel des armées.14Ainsi parle l'Éternel: Les gains de l'Égypte et les profits de l'Éthiopie, Et ceux des Sabéens à la taille élevée, Passeront chez toi et seront à toi; Ces peuples marcheront à ta suite, Ils passeront enchaînés, Ils se prosterneront devant toi, et te diront en suppliant: C'est auprès de toi seulement que se trouve Dieu, Et il n'y a point d'autre Dieu que lui.15Mais tu es un Dieu qui te caches, Dieu d'Israël, sauveur!16Ils sont tous honteux et confus, Ils s'en vont tous avec ignominie, Les fabricateurs d'idoles.17C'est par l'Éternel qu'Israël obtient le salut, Un salut éternel; Vous ne serez ni honteux ni confus, Jusque dans l'éternité.18Car ainsi parle l'Éternel, Le créateur des cieux, le seul Dieu, Qui a formé la terre, qui l'a faite et qui l'a affermie, Qui l'a créée pour qu'elle ne fût pas déserte, Qui l'a formée pour qu'elle fût habitée: Je suis l'Éternel, et il n'y en a point d'autre.19Je n'ai point parlé en cachette, Dans un lieu ténébreux de la terre; Je n'ai point dit à la postérité de Jacob: Cherchez-moi vainement! Moi, l'Éternel, je dis ce qui est vrai, Je proclame ce qui est droit.20Assemblez-vous et venez, approchez ensemble, Réchappés des nations! Ils n'ont point d'intelligence, ceux qui portent leur idole de bois, Et qui invoquent un dieu incapable de sauver.21Déclarez-le, et faites-les venir! Qu'ils prennent conseil les uns des autres! Qui a prédit ces choses dès le commencement, Et depuis longtemps les a annoncées? N'est-ce pas moi, l'Éternel? Il n'y a point d'autre Dieu que moi, Je suis le seul Dieu juste et qui sauve.22Tournez-vous vers moi, et vous serez sauvés, Vous tous qui êtes aux extrémités de la terre! Car je suis Dieu, et il n'y en a point d'autre.23Je le jure par moi-même, La vérité sort de ma bouche et ma parole ne sera point révoquée: Tout genou fléchira devant moi, Toute langue jurera par moi.24En l'Éternel seul, me dira-t-on, résident la justice et la force; A lui viendront, pour être confondus, Tous ceux qui étaient irrités contre lui.25Par l'Éternel seront justifiés et glorifiés Tous les descendants d'Israël.