Исая 15

Верен

от Veren

1 Пророчество, наложено за Моав. Понеже Ар Моавски беше опустошен през нощ, отсечен; понеже Кир Моавски беше опустошен през нощ, отсечен – 

2 изкачи се в капището и в Девон на възвишението, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева. Всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната. 

3 В улиците му се опасват с вретища; по покривите му и по площадите му всички ридаят, потънали в сълзи. 

4 И Есевон вика, и Елеала; до Яса се чува гласът им. Затова въоръжените мъже на Моав викат силно, душата му трепери в него. 

5 Сърцето ми вика за Моав; бежанците му са до Сигор, до Еглат-Шелишия; защото с плач се изкачва по възвишението на Луит; защото в пътя при Оронаим издигат вик на гибел; 

6 защото водите на Нимрим ще станат пустиня; защото тревата изсъхна, младата зеленина повехна, няма вече нищо зелено. 

7 Затова ще носят през потока на върбите изобилието, което събраха, и онова, което скътаха. 

8 Защото вопълът обиколи пределите на Моав, риданието му стигна до Еглаим, и риданието му – до Вир-Елим. 

9 Защото водите на Димон са пълни с кръв, защото ще докарам още зло върху Димон, лъвове – върху оцелелите от Моав и върху остатъка от земята. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Исая 15

Louis Segond 1910

1 Oracle sur Moab. La nuit même où elle est ravagée, Ar Moab est détruite! La nuit même où elle est ravagée, Kir Moab est détruite!... 

2 On monte au temple et à Dibon, Sur les hauts lieux, pour pleurer; Moab est en lamentations, sur Nebo et sur Médeba: Toutes les têtes sont rasées, Toutes les barbes sont coupées. 

3 Dans les rues, ils sont couverts de sacs; Sur les toits et dans les places, Tout gémit et fond en larmes. 

4 Hesbon et Élealé poussent des cris, On entend leur voix jusqu'à Jahats; Même les guerriers de Moab se lamentent, Ils ont l'effroi dans l'âme. 

5 Mon coeur gémit sur Moab, Dont les fugitifs se sauvent jusqu'à Tsoar, Jusqu'à Églath Schelischija; Car ils font, en pleurant, la montée de Luchith, Et ils jettent des cris de détresse sur le chemin de Choronaïm; 

6 Car les eaux de Nimrim sont ravagées, L'herbe est desséchée, le gazon est détruit, La verdure a disparu. 

7 C'est pourquoi ils ramassent ce qui leur reste, Et ils transportent leurs biens au delà du torrent des saules. 

8 Car les cris environnent les frontières de Moab; Ses lamentations retentissent jusqu'à Églaïm, Ses lamentations retentissent jusqu'à Beer Élim. 

9 Les eaux de Dimon sont pleines de sang, Et j'enverrai sur Dimon de nouveaux malheurs, Un lion contre les réchappés de Moab, Contre le reste du pays. 

Public Domain