Изход 8 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи!^[1] 2 Но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще ударя всичките ти области с жаби. 3 Реката ще гъмжи от жаби, които ще излизат и ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщите на слугите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти. 4 Върху теб, върху народа ти и върху всичките ти слуги ще наскачат жабите. 5 И ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри ръката си с жезъла си над реките, над каналите и над езерата и направи да излязат жаби по египетската земя. 6 И Аарон простря ръката си над египетските води и жабите излязоха и покриха египетската земя. 7 Но и магьосниците направиха същото със заклинанията си и направиха да излязат жаби по египетската земя. 8 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Помолете се на ГОСПОДА^[2] да махне жабите от мен и от народа ми и ще пусна народа, за да пожертва на ГОСПОДА. 9 А Мойсей каза на фараона: Определи ми кога да се помоля за теб, за слугите ти и за народа ти, за да изтреби жабите от теб и от къщите ти и да останат само в реката. 10 И фараонът каза: Утре. А той рече: Ще бъде според думата ти, за да познаеш, че няма никой подобен на ГОСПОДА, нашия Бог. 11 Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от слугите ти и от народа ти; само в реката ще останат. 12 И Мойсей и Аарон излязоха от фараона. И Мойсей извика към ГОСПОДА за жабите, които беше пратил върху фараона^[3]. 13 И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. 14 И ги събираха на купчини, и земята се усмърдя. 15 А когато фараонът видя, че дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил. 16 След това ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата египетска земя. 17 И направиха така. Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и въшки се явиха по хората и по животните; цялата пръст по земята стана на въшки по цялата египетска земя. 18 И магьосниците работеха да направят същото със заклинанията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по хората и по животните. 19 Тогава магьосниците казаха на фараона: Божи пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил^[4]. 20 После ГОСПОД каза на Мойсей: Стани утре рано и застани пред фараона – ето, той излиза при водата – и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи! 21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху теб, върху слугите ти, върху народа ти и в къщите ти; и къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи. 22 Но в онзи ден Аз ще отделя гесенската земя, в която живее Моят народ, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз, ГОСПОД, съм сред земята. 23 Аз ще поставя преграда между Моя народ и твоя народ; това знамение ще стане утре. 24 И ГОСПОД направи така; множества рояци мухи навлязоха в къщата на фараона и в къщите на слугите му и в цялата египетска земя; земята беше повредена от рояците мухи. 25 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в земята. 26 Но Мойсей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, което е гнусота за египтяните. Ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, което е гнусота за тях, няма ли да ни избият с камъни? 27 Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, както Той ни е говорил. 28 Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на ГОСПОДА, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч! Помолете се за мен. 29 И Мойсей каза: Ето, аз излизам отпред теб, и ще се помоля на ГОСПОДА да се махнат утре рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му. Но нека фараонът не ни лъже още веднъж и да не пуска народа да пожертва на ГОСПОДА. 30 И Мойсей излезе отпред фараона и се помоли на ГОСПОДА. 31 И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и махна рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му; не остана нито една. 32 Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа^[5].

Louis Segond 1910

1 L'Éternel dit à Moïse: Dis à Aaron: Étends ta main avec ta verge sur les rivières, sur les ruisseaux et sur les étangs, et fais monter les grenouilles sur le pays d'Égypte. 2 Aaron étendit sa main sur les eaux de l'Égypte; et les grenouilles montèrent et couvrirent le pays d'Égypte. 3 Mais les magiciens en firent autant par leurs enchantements. Ils firent monter les grenouilles sur le pays d'Égypte. 4 Pharaon appela Moïse et Aaron, et dit: Priez l'Éternel, afin qu'il éloigne les grenouilles de moi et de mon peuple; et je laisserai aller le peuple, pour qu'il offre des sacrifices à l'Éternel. 5 Moïse dit à Pharaon: Glorifie-toi sur moi! Pour quand prierai-je l'Éternel en ta faveur, en faveur de tes serviteurs et de ton peuple, afin qu'il retire les grenouilles loin de toi et de tes maisons? Il n'en restera que dans le fleuve. 6 Il répondit: Pour demain. Et Moïse dit: Il en sera ainsi, afin que tu saches que nul n'est semblable à l'Éternel, notre Dieu. 7 Les grenouilles s'éloigneront de toi et de tes maisons, de tes serviteurs et de ton peuple; il n'en restera que dans le fleuve. 8 Moïse et Aaron sortirent de chez Pharaon. Et Moïse cria à l'Éternel au sujet des grenouilles dont il avait frappé Pharaon. 9 L'Éternel fit ce que demandait Moïse; et les grenouilles périrent dans les maisons, dans les cours et dans les champs. 10 On les entassa par monceaux, et le pays fut infecté. 11 Pharaon, voyant qu'il y avait du relâche, endurcit son coeur, et il n'écouta point Moïse et Aaron, selon ce que l'Éternel avait dit. 12 L'Éternel dit à Moïse: Dis à Aaron: Étends ta verge, et frappe la poussière de la terre. Elle se changera en poux, dans tout le pays d'Égypte. 13 Ils firent ainsi. Aaron étendit sa main, avec sa verge, et il frappa la poussière de la terre; et elle fut changée en poux sur les hommes et sur les animaux. Toute la poussière de la terre fut changée en poux, dans tout le pays d'Égypte. 14 Les magiciens employèrent leurs enchantements pour produire les poux; mais ils ne purent pas. Les poux étaient sur les hommes et sur les animaux. 15 Et les magiciens dirent à Pharaon: C'est le doigt de Dieu! Le coeur de Pharaon s'endurcit, et il n'écouta point Moïse et Aaron, selon ce que l'Éternel avait dit. 16 L'Éternel dit à Moïse: Lève-toi de bon matin, et présente-toi devant Pharaon; il sortira pour aller près de l'eau. Tu lui diras: Ainsi parle l'Éternel: Laisse aller mon peuple, afin qu'il me serve. 17 Si tu ne laisses pas aller mon peuple, je vais envoyer les mouches venimeuses contre toi, contre tes serviteurs, contre ton peuple et contre tes maisons; les maisons des Égyptiens seront remplies de mouches, et le sol en sera couvert. 18 Mais, en ce jour-là, je distinguerai le pays de Gosen où habite mon peuple, et là il n'y aura point de mouches, afin que tu saches que moi, l'Éternel, je suis au milieu de ce pays. 19 J'établirai une distinction entre mon peuple et ton peuple. Ce signe sera pour demain. 20 L'Éternel fit ainsi. Il vint une quantité de mouches venimeuses dans la maison de Pharaon et de ses serviteurs, et tout le pays d'Égypte fut dévasté par les mouches. 21 Pharaon appela Moïse et Aaron et dit: Allez, offrez des sacrifices à votre Dieu dans le pays. 22 Moïse répondit: Il n'est point convenable de faire ainsi; car nous offririons à l'Éternel, notre Dieu, des sacrifices qui sont en abomination aux Égyptiens. Et si nous offrons, sous leurs yeux, des sacrifices qui sont en abomination aux Égyptiens, ne nous lapideront-ils pas? 23 Nous ferons trois journées de marche dans le désert, et nous offrirons des sacrifices à l'Éternel, notre Dieu, selon ce qu'il nous dira. 24 Pharaon dit: Je vous laisserai aller, pour offrir à l'Éternel, votre Dieu, des sacrifices dans le désert: seulement, vous ne vous éloignerez pas, en y allant. Priez pour moi. 25 Moïse répondit: Je vais sortir de chez toi, et je prierai l'Éternel. Demain, les mouches s'éloigneront de Pharaon, de ses serviteurs et de son peuple. Mais, que Pharaon ne trompe plus, en refusant de laisser aller le peuple, pour offrir des sacrifices à l'Éternel. 26 Moïse sortit de chez Pharaon, et il pria l'Éternel. 27 L'Éternel fit ce que demandait Moïse; et les mouches s'éloignèrent de Pharaon, de ses serviteurs et de son peuple. Il n'en resta pas une. 28 Mais Pharaon, cette fois encore, endurcit son coeur, et il ne laissa point aller le peuple.