Изход 12

Верен

от Veren

1 Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон в египетската земя и каза: 

2 Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината. 

3 Говорете на цялото израилево общество и кажете: На десетия ден от месеца всеки да си вземе по едно агне за бащиния си дом, по едно агне за един дом. 

4 Но ако в дома са малко за агнето, тогава нека го вземе с най-близкия до къщата му съсед според броя на душите; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 

5 Агнето ви да бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете. 

6 И да го пазите до четиринадесетия ден на същия месец; тогава цялото събрание на израилевото общество да го заколи привечер. 

7 После да вземат от кръвта и да сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядатст. 13-22;. 

8 През същата нощ да ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 

9 Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и вътрешностите му. 

10 И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, да го изгорите в огън. 

11 Така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си. Да го ядете набързо, Пасха на ГОСПОДА е. 

12 И в онази нощ Аз ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя, от човек до животно; и ще извърша съд против всичките египетски богове. Аз съм ГОСПОД. 

13 И кръвта ще ви бъде за знак на къщите, където сте, и когато видя кръвта, ще ви отмина, и язвата няма да бъде у вас, за да ви погуби, когато поразя египетската земя. 

14 Онзи ден да ви бъде за спомен и да го пазите като празник на ГОСПОДА във всичките си поколения; вечна наредба да ви бъде да го празнувате. 

15 Седем дни да ядете безквасен хляб. Още на първия ден да махнете кваса от къщите си, защото всеки, който яде квасно от първия ден до седмия ден, тази душа ще се изтреби от Израил. 

16 На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден – свято събрание. Никаква работа да не се върши в тях освен онова, което е нужно за ядене на всекиго; само това може да вършите. 

17 И така, да пазите празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох войнствата ви от египетската земя. Затова ще ви бъде вечна наредба да пазите този ден във всичките си поколения. 

18 От вечерта на четиринадесетия ден на първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца да ядете безквасни хлябове. 

19 Седем дни да не се намира квас в къщите ви, защото всеки, който яде квасно, онази душа ще се изтреби от обществото на Израил, бил той пришълец, или местен жител. 

20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища да ядете безквасни хлябове. 

21 И Мойсей повика всичките старейшини на Израил и им каза: Изберете и си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. 

22 После вземете китка от исоп и я потопете в кръвта в съда, и намажете с кръвта в съда горния праг и двата стълба на вратата. И никой от вас да не излиза от вратата на къщата си до сутринта. 

23 Защото ГОСПОД ще мине, за да порази египтяните, и когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителя да влезе в къщите ви, за да ви порази. 

24 И ще пазите това като вечна наредба за теб и за синовете ти. 

25 Когато влезете в земята, която ГОСПОД ще ви даде, както каза, да пазите тази служба. 

26 И когато децата ви попитат: Какво означава тази служба у вас? – 

27 тогава да отговорите: Това е жертва за Пасхата на ГОСПОДА, който отмина къщите на израилевите синове в Египет, когато порази египтяните, а нашите къщи спаси. Тогава народът се наведе и се поклони. 

28 И израилевите синове отидоха и направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей и Аарон; така направиха. 

29 И в полунощ ГОСПОД порази всяко първородно в египетската земя, от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, и всяко първородно от добитъка. 

30 И фараонът стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и се нададе голям писък в Египет, защото нямаше къща, в която да няма мъртвец. 

31 И повика Мойсей и Аарон през нощта и каза: Станете и излезте изсред народа ми, и вие, и израилевите синове, и идете, послужете на ГОСПОДА, както казахте! 

32 Вземете и стадата си и говедата си, както казахте, и идете; и благословете и мен. 

33 Египтяните също принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята, защото си казваха: Ние всички измираме! 

34 И народът вдигна тестото си, преди да се закваси, като носеха на рамене нощвите обвити в дрехите си. 

35 А израилевите синове бяха постъпили, както Мойсей беше казал, и бяха поискали от египтяните сребърни вещи и златни вещи и дрехи. 

36 И ГОСПОД беше дал на народа благоволение пред египтяните и те им бяха дали, каквото поискаха. Така те обраха египтяните. 

37 И така, израилевите синове се дигнаха от Рамесий за Сокхот, около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. 

38 А с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда. 

39 А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити, защото не се беше заквасило, понеже ги изпъдиха от Египет и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ядене за из пътя. 

40 А времето, което израилевите синове прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 

41 И в края на четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден, всичките ГОСПОДНИ войнства излязоха от египетската земя. 

42 Това е нощ, която трябва да се пази за ГОСПОДА, защото ги изведе от египетската земя; това е онази нощ на ГОСПОДА, която трябва да се пази от всичките израилеви синове във всичките им поколения. 

43 И ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Ето закона за пасхата: никой чужденец да не яде от нея. 

44 Но всеки роб, купен с пари, когато го обрежеш, може да яде от нея. 

45 Пришълец или наемник да не яде от нея. 

46 В една къща да се изяде. От месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. 

47 Цялото общество израилеви синове да прави това. 

48 И ако някой чужденец живее като пришълец заедно с теб и иска да пази пасхата на ГОСПОДА, нека всичките му мъжки се обрежат, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като местен жител на земята. Но никой необрязан не бива да яде от нея. 

49 Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е пришълец между вас. 

50 И всичките израилеви синове направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей и Аарон; така направиха. 

51 И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилевите синове от египетската земя според войнствата им. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Изход 12

Louis Segond 1910

1 L'Éternel dit à Moïse et à Aaron dans le pays d'Égypte: 

2 Ce mois-ci sera pour vous le premier des mois; il sera pour vous le premier des mois de l'année. 

3 Parlez à toute l'assemblée d'Israël, et dites: Le dixième jour de ce mois, on prendra un agneau pour chaque famille, un agneau pour chaque maison. 

4 Si la maison est trop peu nombreuse pour un agneau, on le prendra avec son plus proche voisin, selon le nombre des personnes; vous compterez pour cet agneau d'après ce que chacun peut manger. 

5 Ce sera un agneau sans défaut, mâle, âgé d'un an; vous pourrez prendre un agneau ou un chevreau. 

6 Vous le garderez jusqu'au quatorzième jour de ce mois; et toute l'assemblée d'Israël l'immolera entre les deux soirs. 

7 On prendra de son sang, et on en mettra sur les deux poteaux et sur le linteau de la porte des maisons où on le mangera. 

8 Cette même nuit, on en mangera la chair, rôtie au feu; on la mangera avec des pains sans levain et des herbes amères. 

9 Vous ne le mangerez point à demi cuit et bouilli dans l'eau; mais il sera rôti au feu, avec la tête, les jambes et l'intérieur. 

10 Vous n'en laisserez rien jusqu'au matin; et, s'il en reste quelque chose le matin, vous le brûlerez au feu. 

11 Quand vous le mangerez, vous aurez vos reins ceints, vos souliers aux pieds, et votre bâton à la main; et vous le mangerez à la hâte. C'est la Pâque de l'Éternel. 

12 Cette nuit-là, je passerai dans le pays d'Égypte, et je frapperai tous les premiers-nés du pays d'Égypte, depuis les hommes jusqu'aux animaux, et j'exercerai des jugements contre tous les dieux de l'Égypte. Je suis l'Éternel. 

13 Le sang vous servira de signe sur les maisons où vous serez; je verrai le sang, et je passerai par-dessus vous, et il n'y aura point de plaie qui vous détruise, quand je frapperai le pays d'Égypte. 

14 Vous conserverez le souvenir de ce jour, et vous le célébrerez par une fête en l'honneur de l'Éternel; vous le célébrerez comme une loi perpétuelle pour vos descendants. 

15 Pendant sept jours, vous mangerez des pains sans levain. Dès le premier jour, il n'y aura plus de levain dans vos maisons; car toute personne qui mangera du pain levé, du premier jour au septième jour, sera retranchée d'Israël. 

16 Le premier jour, vous aurez une sainte convocation; et le septième jour, vous aurez une sainte convocation. On ne fera aucun travail ces jours-là; vous pourrez seulement préparer la nourriture de chaque personne. 

17 Vous observerez la fête des pains sans levain, car c'est en ce jour même que j'aurai fait sortir vos armées du pays d'Égypte; vous observerez ce jour comme une loi perpétuelle pour vos descendants. 

18 Le premier mois, le quatorzième jour du mois, au soir, vous mangerez des pains sans levain jusqu'au soir du vingt et unième jour. 

19 Pendant sept jours, il ne se trouvera point de levain dans vos maisons; car toute personne qui mangera du pain levé sera retranchée de l'assemblée d'Israël, que ce soit un étranger ou un indigène. 

20 Vous ne mangerez point de pain levé; dans toutes vos demeures, vous mangerez des pains sans levain. 

21 Moïse appela tous les anciens d'Israël, et leur dit: Allez prendre du bétail pour vos familles, et immolez la Pâque. 

22 Vous prendrez ensuite un bouquet d'hysope, vous le tremperez dans le sang qui sera dans le bassin, et vous toucherez le linteau et les deux poteaux de la porte avec le sang qui sera dans le bassin. Nul de vous ne sortira de sa maison jusqu'au matin. 

23 Quand l'Éternel passera pour frapper l'Égypte, et verra le sang sur le linteau et sur les deux poteaux, l'Éternel passera par-dessus la porte, et il ne permettra pas au destructeur d'entrer dans vos maisons pour frapper. 

24 Vous observerez cela comme une loi pour vous et pour vos enfants à perpétuité. 

25 Quand vous serez entrés dans le pays que l'Éternel vous donnera, selon sa promesse, vous observerez cet usage sacré. 

26 Et lorsque vos enfants vous diront: Que signifie pour vous cet usage? 

27 vous répondrez: C'est le sacrifice de Pâque en l'honneur de l'Éternel, qui a passé par-dessus les maisons des enfants d'Israël en Égypte, lorsqu'il frappa l'Égypte et qu'il sauva nos maisons. Le peuple s'inclina et se prosterna. 

28 Et les enfants d'Israël s'en allèrent, et firent ce que l'Éternel avait ordonné à Moïse et à Aaron; ils firent ainsi. 

29 Au milieu de la nuit, l'Éternel frappa tous les premiers-nés dans le pays d'Égypte, depuis le premier-né de Pharaon assis sur son trône, jusqu'au premier-né du captif dans sa prison, et jusqu'à tous les premiers-nés des animaux. 

30 Pharaon se leva de nuit, lui et tous ses serviteurs, et tous les Égyptiens; et il y eut de grands cris en Égypte, car il n'y avait point de maison où il n'y eût un mort. 

31 Dans la nuit même, Pharaon appela Moïse et Aaron, et leur dit: Levez-vous, sortez du milieu de mon peuple, vous et les enfants d'Israël. Allez, servez l'Éternel, comme vous l'avez dit. 

32 Prenez vos brebis et vos boeufs, comme vous l'avez dit; allez, et bénissez-moi. 

33 Les Égyptiens pressaient le peuple, et avaient hâte de le renvoyer du pays, car ils disaient: Nous périrons tous. 

34 Le peuple emporta sa pâte avant qu'elle fût levée. Ils enveloppèrent les pétrins dans leurs vêtements, et les mirent sur leurs épaules. 

35 Les enfants d'Israël firent ce que Moïse avait dit, et ils demandèrent aux Égyptiens des vases d'argent, des vases d'or et des vêtements. 

36 L'Éternel fit trouver grâce au peuple aux yeux des Égyptiens, qui se rendirent à leur demande. Et ils dépouillèrent les Égyptiens. 

37 Les enfants d'Israël partirent de Ramsès pour Succoth au nombre d'environ six cent mille hommes de pied, sans les enfants. 

38 Une multitude de gens de toute espèce montèrent avec eux; ils avaient aussi des troupeaux considérables de brebis et de boeufs. 

39 Ils firent des gâteaux cuits sans levain avec la pâte qu'ils avaient emportée d'Égypte, et qui n'était pas levée; car ils avaient été chassés d'Égypte, sans pouvoir tarder, et sans prendre des provisions avec eux. 

40 Le séjour des enfants d'Israël en Égypte fut de quatre cent trente ans. 

41 Et au bout de quatre cent trente ans, le jour même, toutes les armées de l'Éternel sortirent du pays d'Égypte. 

42 Cette nuit sera célébrée en l'honneur de l'Éternel, parce qu'il les fit sortir du pays d'Égypte; cette nuit sera célébrée en l'honneur de l'Éternel par tous les enfants d'Israël et par leurs descendants. 

43 L'Éternel dit à Moïse et à Aaron: Voici une ordonnance au sujet de la Pâque: Aucun étranger n'en mangera. 

44 Tu circonciras tout esclave acquis à prix d'argent; alors il en mangera. 

45 L'habitant et le mercenaire n'en mangeront point. 

46 On ne la mangera que dans la maison; vous n'emporterez point de chair hors de la maison, et vous ne briserez aucun os. 

47 Toute l'assemblée d'Israël fera la Pâque. 

48 Si un étranger en séjour chez toi veut faire la Pâque de l'Éternel, tout mâle de sa maison devra être circoncis; alors il s'approchera pour la faire, et il sera comme l'indigène; mais aucun incirconcis n'en mangera. 

49 La même loi existera pour l'indigène comme pour l'étranger en séjour au milieu de vous. 

50 Tous les enfants d'Israël firent ce que l'Éternel avait ordonné à Moïse et à Aaron; ils firent ainsi. 

51 Et ce même jour l'Éternel fit sortir du pays d'Égypte les enfants d'Israël, selon leurs armées. 

Public Domain