Ефесяни 4 | Верен

Верен

1 И така, аз, затворникът в Господа, ви моля да живеете достойно за званието, на което бяхте призовани, 2 със съвършено смирение и кротост, и дълготърпение, като си претърпявате един на друг с любов^[1] 3 и се стараете да запазите единството на Духа във връзката на мира. 4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание; 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички. 7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на Христовия дар. 8 Затова казва: „Като се изкачи на високо, плени плен и даде дарове на хората.“ 9 А това „изкачи“ какво друго значи, освен че (първо) слезе в по-долните части на земята? 10 Този, който слезе, е Същият, който и възлезе над всички небеса, за да изпълни всичко. 11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители 12 с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, 13 докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота, 14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди, 15 а като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос, 16 от когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта. 17 И така, това казвам и заявявам в Господа: да не живеете вече така, както живеят езичниците – по своя суетен ум, 18 помрачени в разума и отчуждени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на тяхното сърце, 19 които, изгубили всякакво чувство, са се предали на разпътство, за да вършат ненаситно всякаква нечистота. 20 Но вие не така сте познали Христос; 21 ако наистина сте Го чули и сте научени в Него, както е истината в Иисус, 22 че, що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти, 23 и бивате обновявани в духа на своя ум, 24 и сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост. 25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото ние сме части един на друг. 26 Гневете се, но не съгрешавайте, слънцето да не залезе в разгневяването ви; 27 и не давайте място на дявола. 28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си доброто, за да има да отдели и за този, който има нужда. 29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за изграждане според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат. 30 И не наскърбявайте Светия Божи Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението. 31 Нека всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула заедно с всяка злоба да се махнат от вас; 32 и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг^[2], също както и Бог в Христос е простил на вас.

Louis Segond 1910

1 Je vous exhorte donc, moi, le prisonnier dans le Seigneur, à marcher d'une manière digne de la vocation qui vous a été adressée, 2 en toute humilité et douceur, avec patience, vous supportant les uns les autres avec charité, 3 vous efforçant de conserver l'unité de l'esprit par le lien de la paix. 4 Il y a un seul corps et un seul Esprit, comme aussi vous avez été appelés à une seule espérance par votre vocation; 5 il y a un seul Seigneur, une seule foi, un seul baptême, 6 un seul Dieu et Père de tous, qui est au-dessus de tous, et parmi tous, et en tous. 7 Mais à chacun de nous la grâce a été donnée selon la mesure du don de Christ. 8 C'est pourquoi il est dit: Étant monté en haut, il a emmené des captifs, Et il a fait des dons aux hommes. 9 Or, que signifie: Il est monté, sinon qu'il est aussi descendu dans les régions inférieures de la terre? 10 Celui qui est descendu, c'est le même qui est monté au-dessus de tous les cieux, afin de remplir toutes choses. 11 Et il a donné les uns comme apôtres, les autres comme prophètes, les autres comme évangélistes, les autres comme pasteurs et docteurs, 12 pour le perfectionnement des saints en vue de l'oeuvre du ministère et de l'édification du corps de Christ, 13 jusqu'à ce que nous soyons tous parvenus à l'unité de la foi et de la connaissance du Fils de Dieu, à l'état d'homme fait, à la mesure de la stature parfaite de Christ, 14 afin que nous ne soyons plus des enfants, flottants et emportés à tout vent de doctrine, par la tromperie des hommes, par leur ruse dans les moyens de séduction, 15 mais que, professant la vérité dans la charité, nous croissions à tous égards en celui qui est le chef, Christ. 16 C'est de lui, et grâce à tous les liens de son assistance, que tout le corps, bien coordonné et formant un solide assemblage, tire son accroissement selon la force qui convient à chacune de ses parties, et s'édifie lui-même dans la charité. 17 Voici donc ce que je dis et ce que je déclare dans le Seigneur, c'est que vous ne devez plus marcher comme les païens, qui marchent selon la vanité de leurs pensées. 18 Ils ont l'intelligence obscurcie, ils sont étrangers à la vie de Dieu, à cause de l'ignorance qui est en eux, à cause de l'endurcissement de leur coeur. 19 Ayant perdu tout sentiment, ils se sont livrés à la dissolution, pour commettre toute espèce d'impureté jointe à la cupidité. 20 Mais vous, ce n'est pas ainsi que vous avez appris Christ, 21 si du moins vous l'avez entendu, et si, conformément à la vérité qui est en Jésus, c'est en lui que vous avez été instruits à vous dépouiller, 22 eu égard à votre vie passée, du vieil homme qui se corrompt par les convoitises trompeuses, 23 à être renouvelés dans l'esprit de votre intelligence, 24 et à revêtir l'homme nouveau, créé selon Dieu dans une justice et une sainteté que produit la vérité. 25 C'est pourquoi, renoncez au mensonge, et que chacun de vous parle selon la vérité à son prochain; car nous sommes membres les uns des autres. 26 Si vous vous mettez en colère, ne péchez point; que le soleil ne se couche pas sur votre colère, 27 et ne donnez pas accès au diable. 28 Que celui qui dérobait ne dérobe plus; mais plutôt qu'il travaille, en faisant de ses mains ce qui est bien, pour avoir de quoi donner à celui qui est dans le besoin. 29 Qu'il ne sorte de votre bouche aucune parole mauvaise, mais, s'il y a lieu, quelque bonne parole, qui serve à l'édification et communique une grâce à ceux qui l'entendent. 30 N'attristez pas le Saint Esprit de Dieu, par lequel vous avez été scellés pour le jour de la rédemption. 31 Que toute amertume, toute animosité, toute colère, toute clameur, toute calomnie, et toute espèce de méchanceté, disparaissent du milieu de vous. 32 Soyez bons les uns envers les autres, compatissants, vous pardonnant réciproquement, comme Dieu vous a pardonné en Christ.