Еремия 3 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Казва се: Ако отпрати някой жена си и тя си отиде от него, и се омъжи за друг, ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила напълно такава земя? И ти си блудствала с много любовници, но се върни при Мен, заявява ГОСПОД. 2 Вдигни очите си към голите височини и виж! Къде не са блудствали с теб? По пътищата си седяла за тях като арабин в пустинята и си осквернила земята с блудството си и със злото си. 3 И дъждовете бяха задържани и нямаше късен дъжд. Но ти имаше чело на блудна жена, отказа да се засрамиш. 4 Няма ли да викаш отсега към Мен: Отче мой, Ти си другар на младостта ми? 5 Ще държи ли Той гняв до века? Ще го пази ли вечно? Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния и си се наложила. 6 И в дните на цар Йосия ГОСПОД ми каза: Видя ли какво направи отстъпницата Израил? Отиде на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво и блудства там. 7 И казах: След като извърши всичко това, ще се върне при Мен; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда видя. 8 И видях, че когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата Израил Аз я отпратих и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, не се уплаши, а отиде и блудства и тя. 9 И с лекомислието на блудството си тя оскверни земята и прелюбодейства с камъните и дърветата. 10 И пак, при всичко това, невярната ѝ сестра Юда не се върна при Мен с цялото си сърце, а само с лъжа, заявява ГОСПОД. 11 И ГОСПОД ми каза: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда. 12 Иди и викай тези думи на север, и кажи: Върни се, отстъпнице Израил, заявява ГОСПОД! Няма да изсипя върху вас гнева Си, защото съм милостив, заявява ГОСПОД, няма да пазя гняв до века. 13 Само признай беззаконието си, че си отстъпила от ГОСПОДА, своя Бог, и си разпръснала пътищата си при чужденците под всяко зелено дърво, а Моя глас не сте послушали, заявява ГОСПОД. 14 Върнете се, синове отстъпници, заявява ГОСПОД, защото Аз съм ви Господар; и ще ви взема, един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион! 15 И ще ви дам пастири по сърцето Си и те ще ви пасат със знание и разум. 16 И когато се умножите и наплодите в земята в онези дни, заявява ГОСПОД, няма вече да казвате: Ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет! И няма да им дойде на ум и няма да си спомнят за него, и няма да го посетят, и няма вече да се направи. 17 В онова време ще нарекат Ерусалим престол ГОСПОДЕН и всичките народи ще се съберат при него за Името на ГОСПОДА в Ерусалим; и няма вече да следват упорството на злото си сърце. 18 В онези дни юдовият дом ще ходи с израилевия дом и ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох за наследство на бащите ви. 19 И Аз казах: Как да те поставя между синовете и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на народите? И казах: Ще Ме наречеш Отче мой и няма да се отвърнеш отслед Мен. 20 Наистина, както жена изневерява на другаря си, така и вие изневерихте на Мен, доме израилев, заявява ГОСПОД. 21 По голите височини се чува глас, плач, молби на израилевите синове; защото изкривиха пътя си, забравиха ГОСПОДА, своя Бог. 22 Върнете се, синове отстъпници, и Аз ще изцеля отстъпничествата ви! Ето ни, идваме при Теб, защото Ти си ГОСПОД, нашият Бог. 23 Наистина празна е надеждата от хълмовете и от множеството планини; наистина в ГОСПОДА, нашия Бог, е спасението на Израил. 24 Защото срамният идол е поглъщал труда на бащите ни още от младостта ни, стадата им от дребен и едър добитък, синовете им и дъщерите им. 25 В срама си лежим, позорът ни ни покрива^[1], защото съгрешихме против ГОСПОДА, своя Бог, ние и бащите ни, от младостта си и до този ден, и не послушахме гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

Louis Segond 1910

1 Il dit: Lorsqu'un homme répudie sa femme, Qu'elle le quitte et devient la femme d'un autre, Cet homme retourne-t-il encore vers elle? Le pays même ne serait-il pas souillé? Et toi, tu t'es prostituée à de nombreux amants, Et tu reviendrais à moi! dit l'Éternel. 2 Lève tes yeux vers les hauteurs, et regarde! Où ne t'es-tu pas prostituée! Tu te tenais sur les chemins, comme l'Arabe dans le désert, Et tu as souillé le pays par tes prostitutions et par ta méchanceté. 3 Aussi les pluies ont-elles été retenues, Et la pluie du printemps a-t-elle manqué; Mais tu as eu le front d'une femme prostituée, Tu n'as pas voulu avoir honte. 4 Maintenant, n'est-ce pas? tu cries vers moi: Mon père! Tu as été l'ami de ma jeunesse! 5 Gardera-t-il à toujours sa colère? La conservera-t-il à jamais? Et voici, tu as dit, tu as fait des choses criminelles, tu les as consommées. 6 L'Éternel me dit, au temps du roi Josias: As-tu vu ce qu'a fait l'infidèle Israël? Elle est allée sur toute montagne élevée et sous tout arbre vert, et là elle s'est prostituée. 7 Je disais: Après avoir fait toutes ces choses, elle reviendra à moi. Mais elle n'est pas revenue. Et sa soeur, la perfide Juda, en a été témoin. 8 Quoique j'eusse répudié l'infidèle Israël à cause de tous ses adultères, et que je lui eusse donné sa lettre de divorce, j'ai vu que la perfide Juda, sa soeur, n'a point eu de crainte, et qu'elle est allée se prostituer pareillement. 9 Par sa criante impudicité Israël a souillé le pays, elle a commis un adultère avec la pierre et le bois. 10 Malgré tout cela, la perfide Juda, sa soeur, n'est pas revenue à moi de tout son coeur; c'est avec fausseté qu'elle l'a fait, dit l'Éternel. 11 L'Éternel me dit: L'infidèle Israël paraît innocente En comparaison de la perfide Juda. 12 Va, crie ces paroles vers le septentrion, et dis: Reviens, infidèle Israël! dit l'Éternel. Je ne jetterai pas sur vous un regard sévère; Car je suis miséricordieux, dit l'Éternel, Je ne garde pas ma colère à toujours. 13 Reconnais seulement ton iniquité, Reconnais que tu as été infidèle à l'Éternel, ton Dieu, Que tu as dirigé çà et là tes pas vers les dieux étrangers, Sous tout arbre vert, Et que tu n'as pas écouté ma voix, dit l'Éternel. 14 Revenez, enfants rebelles, dit l'Éternel; Car je suis votre maître. Je vous prendrai, un d'une ville, deux d'une famille, Et je vous ramènerai dans Sion. 15 Je vous donnerai des bergers selon mon coeur, Et ils vous paîtront avec intelligence et avec sagesse. 16 Lorsque vous aurez multiplié et fructifié dans le pays, En ces jours-là, dit l'Éternel, On ne parlera plus de l'arche de l'alliance de l'Éternel; Elle ne viendra plus à la pensée; On ne se la rappellera plus, on ne s'apercevra plus de son absence, Et l'on n'en fera point une autre. 17 En ce temps-là, on appellera Jérusalem le trône de l'Éternel; Toutes les nations s'assembleront à Jérusalem, au nom de l'Éternel, Et elles ne suivront plus les penchants de leur mauvais coeur. 18 En ces jours, La maison de Juda marchera avec la maison d'Israël; Elles viendront ensemble du pays du septentrion Au pays dont j'ai donné la possession à vos pères. 19 Je disais: Comment te mettrai-je parmi mes enfants, Et te donnerai-je un pays de délices, Un héritage, le plus bel ornement des nations? Je disais: Tu m'appelleras: Mon père! Et tu ne te détourneras pas de moi. 20 Mais, comme une femme est infidèle à son amant, Ainsi vous m'avez été infidèles, maison d'Israël, Dit l'Éternel. 21 Une voix se fait entendre sur les lieux élevés; Ce sont les pleurs, les supplications des enfants d'Israël; Car ils ont perverti leur voie, Ils ont oublié l'Éternel, leur Dieu. 22 Revenez, enfants rebelles, Je pardonnerai vos infidélités. -Nous voici, nous allons à toi, Car tu es l'Éternel, notre Dieu. 23 Oui, le bruit qui vient des collines et des montagnes n'est que mensonge; Oui, c'est en l'Éternel, notre Dieu, qu'est le salut d'Israël. 24 Les idoles ont dévoré le produit du travail de nos pères, Dès notre jeunesse, Leurs brebis et leurs boeufs, leurs fils et leurs filles. 25 Nous avons notre honte pour couche, Et notre ignominie pour couverture; Car nous avons péché contre l'Éternel, notre Dieu, Nous et nos pères, dès notre jeunesse jusqu'à ce jour, Et nous n'avons pas écouté la voix de l'Éternel, notre Dieu. -