от Veren1А някои слязоха от Юдея и учеха братята: Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.2И когато се получи доста голямо разногласие и спор между тях и Павел и Варнава, наредиха Павел и Варнава, и някои други от тях да се изкачат за този въпрос в Ерусалим, при апостолите и старейшините.3И така, изпратени от църквата, те минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и доставяха голяма радост на всичките братя.4А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и старейшините и разказаха всичко, което Бог беше извършил с тях.5Тогава станаха някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, и казаха: Трябва да се обрязват и да им се поръча да пазят Мойсеевия закон.6И апостолите и старейшините се събраха да разискват този въпрос.7И след едно дълго съвместно разискване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че преди доста време Бог избра между вас мен, така че чрез моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват.8И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;9и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.10И така, сега, защо изкушавате Бога, като налагате на врата на учениците ярем, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?11Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Иисус, също както и те.12Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичницитест. 4;.13И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мен.14Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях народ за Своето Имест. 7-9;.15С това са съгласни и думите на пророците, както е писано:16„След това ще се върна и пак ще издигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я изправя;17за да потърсят Господа останалите от хората и всичките народи, които се наричат с Името Ми,18казва Господ, който прави това“, което е известно от вековете.19Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога,20а да им пишем да се въздържат от осквернения чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушено и кръв[1].21Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.22Тогава апостолите и старейшините, с цялата църква, намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, който се наричаше и Варсава, и Сила[2] – водители между братята.23И по тях написаха следното: От братята апостоли и старейшини поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.24Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви разтревожили с думите си и са смутили душите ви, (като ви казват да се обрязвате и да пазите закона), без да са приели заповед от нас,25то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги изпратим до вас заедно с възлюбените ни Варнава и Павел,26хора, които рискуваха живота си за Името на нашия Господ Иисус Христос.27И така, изпращаме Юда и Сила, които ще ви съобщят устно същите неща.28Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да не ви налагаме никакво друго бреме освен следните необходими неща:29да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, и от блудство[3]; от които, ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!30И така, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството, предадоха писмото.31И те, като го прочетоха, се зарадваха за успокоението.32А Юда и Сила, които и сами бяха пророци, увещаха братята с много думи и ги утвърдиха.33И след като преседяха известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.34(Но Сила намери за добре да остане още там.)35А Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяваха Господното слово заедно с много други.36А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господното слово, и да видим как са братята.37А Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, който се наричаше и Марк;38но Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях от Памфилия и не отиде с тях на делото.39И възникна огорчение (между тях), така че те се разделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър;40а Павел си избра Силаст. 22; и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.41И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
Деяния 15
Louis Segond 1910
1Quelques hommes, venus de la Judée, enseignaient les frères, en disant: Si vous n'êtes circoncis selon le rite de Moïse, vous ne pouvez être sauvés.2Paul et Barnabas eurent avec eux un débat et une vive discussion; et les frères décidèrent que Paul et Barnabas, et quelques-uns des leurs, monteraient à Jérusalem vers les apôtres et les anciens, pour traiter cette question.3Après avoir été accompagnés par l'Église, ils poursuivirent leur route à travers la Phénicie et la Samarie, racontant la conversion des païens, et ils causèrent une grande joie à tous les frères.4Arrivés à Jérusalem, ils furent reçus par l'Église, les apôtres et les anciens, et ils racontèrent tout ce que Dieu avait fait avec eux.5Alors quelques-uns du parti des pharisiens, qui avaient cru, se levèrent, en disant qu'il fallait circoncire les païens et exiger l'observation de la loi de Moïse.6Les apôtres et les anciens se réunirent pour examiner cette affaire.7Une grande discussion s'étant engagée, Pierre se leva, et leur dit: Hommes frères, vous savez que dès longtemps Dieu a fait un choix parmi vous, afin que, par ma bouche, les païens entendissent la parole de l'Évangile et qu'ils crussent.8Et Dieu, qui connaît les coeurs, leur a rendu témoignage, en leur donnant le Saint Esprit comme à nous;9il n'a fait aucune différence entre nous et eux, ayant purifié leurs coeurs par la foi.10Maintenant donc, pourquoi tentez-vous Dieu, en mettant sur le cou des disciples un joug que ni nos pères ni nous n'avons pu porter?11Mais c'est par la grâce du Seigneur Jésus que nous croyons être sauvés, de la même manière qu'eux.12Toute l'assemblée garda le silence, et l'on écouta Barnabas et Paul, qui racontèrent tous les miracles et les prodiges que Dieu avait faits par eux au milieu des païens.13Lorsqu'ils eurent cessé de parler, Jacques prit la parole, et dit: Hommes frères, écoutez-moi!14Simon a raconté comment Dieu a d'abord jeté les regards sur les nations pour choisir du milieu d'elles un peuple qui portât son nom.15Et avec cela s'accordent les paroles des prophètes, selon qu'il est écrit:16Après cela, je reviendrai, et je relèverai de sa chute la tente de David, J'en réparerai les ruines, et je la redresserai,17Afin que le reste des hommes cherche le Seigneur, Ainsi que toutes les nations sur lesquelles mon nom est invoqué, Dit le Seigneur, qui fait ces choses,18Et à qui elles sont connues de toute éternité.19C'est pourquoi je suis d'avis qu'on ne crée pas des difficultés à ceux des païens qui se convertissent à Dieu,20mais qu'on leur écrive de s'abstenir des souillures des idoles, de l'impudicité, des animaux étouffés et du sang.21Car, depuis bien des générations, Moïse a dans chaque ville des gens qui le prêchent, puisqu'on le lit tous les jours de sabbat dans les synagogues.22Alors il parut bon aux apôtres et aux anciens, et à toute l'Église, de choisir parmi eux et d'envoyer à Antioche, avec Paul et Barsabas, Jude appelé Barnabas et Silas, hommes considérés entre les frères.23Ils les chargèrent d'une lettre ainsi conçue: Les apôtres, les anciens, et les frères, aux frères d'entre les païens, qui sont à Antioche, en Syrie, et en Cilicie, salut!24Ayant appris que quelques hommes partis de chez nous, et auxquels nous n'avions donné aucun ordre, vous ont troublés par leurs discours et ont ébranlé vos âmes,25nous avons jugé à propos, après nous être réunis tous ensemble, de choisir des délégués et de vous les envoyer avec nos bien-aimés Barnabas et Paul,26ces hommes qui ont exposé leur vie pour le nom de notre Seigneur Jésus Christ.27Nous avons donc envoyé Jude et Silas, qui vous annonceront de leur bouche les mêmes choses.28Car il a paru bon au Saint Esprit et à nous de ne vous imposer d'autre charge que ce qui est nécessaire,29savoir, de vous abstenir des viandes sacrifiées aux idoles, du sang, des animaux étouffés, et de l'impudicité, choses contre lesquelles vous vous trouverez bien de vous tenir en garde. Adieu.30Eux donc, ayant pris congé de l'Église, allèrent à Antioche, où ils remirent la lettre à la multitude assemblée.31Après l'avoir lue, les frères furent réjouis de l'encouragement qu'elle leur apportait.32Jude et Silas, qui étaient eux-mêmes prophètes, les exhortèrent et les fortifièrent par plusieurs discours.33Au bout de quelque temps, les frères les laissèrent en paix retourner vers ceux qui les avaient envoyés.34Toutefois Silas trouva bon de rester.35Paul et Barnabas demeurèrent à Antioche, enseignant et annonçant, avec plusieurs autres, la bonne nouvelle de la parole du Seigneur.36Quelques jours s'écoulèrent, après lesquels Paul dit à Barnabas: Retournons visiter les frères dans toutes les villes où nous avons annoncé la parole du Seigneur, pour voir en quel état ils sont.37Barnabas voulait emmener aussi Jean, surnommé Marc;38mais Paul jugea plus convenable de ne pas prendre avec eux celui qui les avait quittés depuis la Pamphylie, et qui ne les avait point accompagnés dans leur oeuvre.39Ce dissentiment fut assez vif pour être cause qu'ils se séparèrent l'un de l'autre. Et Barnabas, prenant Marc avec lui, s'embarqua pour l'île de Chypre.40Paul fit choix de Silas, et partit, recommandé par les frères à la grâce du Seigneur.41Il parcourut la Syrie et la Cilicie, fortifiant les Églises.