от Veren1Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.2Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на народа и непрестанно се молеше на Бога.3Около деветия час през деня той видя ясно във видение Божи ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий!4А той, като се взря в него, уплашен, каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.5И сега, изпрати мъже в Йопия и повикай Симон, който се нарича и Петър.6Той е отседнал у един кожар Симон, чиято къща е край морето.7И като си отиде ангелът, който му говореше, Корнилий повика двама от слугите и един благочестив войник от тези, които постоянно бяха при него,8и като им разказа всичко, ги изпрати в Йопияст. 30-33;.9А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час, Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.10И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение11и видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, като голямо ленено платнище, спускано за четирите краища към земята.12В него имаше всякакви видове земни четирикраки, пълзящи и небесни птици.13И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.14А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нещо осквернено или нечисто.15И гласът пак дойде към него втори път: Което Бог е очистил, ти не го считай за осквернено.16Това стана три пъти; и съдът пак се вдигна в небето.17А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което беше видял, ето, мъжете, изпратени от Корнилий, които бяха разпитали за къщата на Симон, застанаха пред портата18и извикаха, като попитаха: Тук ли гостува Симон, който се нарича и Петър?19И докато Петър размисляше за видението, Духът му каза: Ето, трима мъже те търсят.20Стани, слез и иди с тях, без да се съмняваш ни най-малко, защото Аз съм ги изпратил.21И така, Петър слезе при мъжете, които бяха изпратени при него от Корнилий, и каза: Ето, аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?22А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се бои от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от теб.23Тогава той ги покани вътре и ги настани. И на сутринта Петър замина с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха.24А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.25И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони.26А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек.27И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани.28И им каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някой, който е от друго племе, но Бог ми показа, че не бива да наричам никого скверен или нечист.29Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали?30И Корнилий каза: Преди четири дни постих до този час и в деветия час се молех у дома, и ето, пред мен застана един мъж в блестящо облекло,31който каза: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога.32Така че прати в Йопия да повикат тук Симон, който се нарича и Петър; той е отседнал в дома на един кожар Симон, край морето. (Той, като дойде, ще ти говори.)33И така, аз веднага пратих до теб[1] и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.34А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице,35а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден.36Словото, което Той изпрати на израилевите синове, като им благовестяваше мир чрез Иисус Христос, който е Господар на всички,37това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като се започна от Галилея;38как Бог помаза със Свети Дух и със сила Иисус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.39И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши и в юдейската земя, и в Ерусалим; Него те убиха, като Го приковаха на дърво.40Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви –41не на целия народ, а на свидетели, предварително избрани от Бога – на нас, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.42И ни поръча да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.43За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който вярва в Него, получава опрощаване на греховете си чрез Неговото Име.44Докато Петър още говореше тези думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.45И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците,46защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:47Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние?48И заповяда да бъдат кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни.
Деяния 10
Louis Segond 1910
1Il y avait à Césarée un homme nommé Corneille, centenier dans la cohorte dite italienne.2Cet homme était pieux et craignait Dieu, avec toute sa maison; il faisait beaucoup d'aumônes au peuple, et priait Dieu continuellement.3Vers la neuvième heure du jour, il vit clairement dans une vision un ange de Dieu qui entra chez lui, et qui lui dit: Corneille!4Les regards fixés sur lui, et saisi d'effroi, il répondit: Qu'est-ce, Seigneur? Et l'ange lui dit: Tes prières et tes aumônes sont montées devant Dieu, et il s'en est souvenu.5Envoie maintenant des hommes à Joppé, et fais venir Simon, surnommé Pierre;6il est logé chez un certain Simon, corroyeur, dont la maison est près de la mer.7Dès que l'ange qui lui avait parlé fut parti, Corneille appela deux de ses serviteurs, et un soldat pieux d'entre ceux qui étaient attachés à sa personne;8et, après leur avoir tout raconté, il les envoya à Joppé.9Le lendemain, comme ils étaient en route, et qu'ils approchaient de la ville, Pierre monta sur le toit, vers la sixième heure, pour prier.10Il eut faim, et il voulut manger. Pendant qu'on lui préparait à manger, il tomba en extase.11Il vit le ciel ouvert, et un objet semblable à une grande nappe attachée par les quatre coins, qui descendait et s'abaissait vers la terre,12et où se trouvaient tous les quadrupèdes et les reptiles de la terre et les oiseaux du ciel.13Et une voix lui dit: Lève-toi, Pierre, tue et mange.14Mais Pierre dit: Non, Seigneur, car je n'ai jamais rien mangé de souillé ni d'impur.15Et pour la seconde fois la voix se fit encore entendre à lui: Ce que Dieu a déclaré pur, ne le regarde pas comme souillé.16Cela arriva jusqu'à trois fois; et aussitôt après, l'objet fut retiré dans le ciel.17Tandis que Pierre ne savait en lui-même que penser du sens de la vision qu'il avait eue, voici, les hommes envoyés par Corneille, s'étant informés de la maison de Simon, se présentèrent à la porte,18et demandèrent à haute voix si c'était là que logeait Simon, surnommé Pierre.19Et comme Pierre était à réfléchir sur la vision, l'Esprit lui dit: Voici, trois hommes te demandent;20lève-toi, descends, et pars avec eux sans hésiter, car c'est moi qui les ai envoyés.21Pierre donc descendit, et il dit à ces hommes: Voici, je suis celui que vous cherchez; quel est le motif qui vous amène?22Ils répondirent: Corneille, centenier, homme juste et craignant Dieu, et de qui toute la nation des Juifs rend un bon témoignage, a été divinement averti par un saint ange de te faire venir dans sa maison et d'entendre tes paroles.23Pierre donc les fit entrer, et les logea. Le lendemain, il se leva, et partit avec eux. Quelques-uns des frères de Joppé l'accompagnèrent.24Ils arrivèrent à Césarée le jour suivant. Corneille les attendait, et avait invité ses parents et ses amis intimes.25Lorsque Pierre entra, Corneille, qui était allé au-devant de lui, tomba à ses pieds et se prosterna.26Mais Pierre le releva, en disant: Lève-toi; moi aussi, je suis un homme.27Et conversant avec lui, il entra, et trouva beaucoup de personnes réunies.28Vous savez, leur dit-il, qu'il est défendu à un Juif de se lier avec un étranger ou d'entrer chez lui; mais Dieu m'a appris à ne regarder aucun homme comme souillé et impur.29C'est pourquoi je n'ai pas eu d'objection à venir, puisque vous m'avez appelé; je vous demande donc pour quel motif vous m'avez envoyé chercher.30Corneille dit: Il y a quatre jours, à cette heure-ci, je priais dans ma maison à la neuvième heure; et voici, un homme vêtu d'un habit éclatant se présenta devant moi, et dit:31Corneille, ta prière a été exaucée, et Dieu s'est souvenu de tes aumônes.32Envoie donc à Joppé, et fais venir Simon, surnommé Pierre; il est logé dans la maison de Simon, corroyeur, près de la mer.33Aussitôt j'ai envoyé vers toi, et tu as bien fait de venir. Maintenant donc nous sommes tous devant Dieu, pour entendre tout ce que le Seigneur t'a ordonné de nous dire.34Alors Pierre, ouvrant la bouche, dit: En vérité, je reconnais que Dieu ne fait point acception de personnes,35mais qu'en toute nation celui qui le craint et qui pratique la justice lui est agréable.36Il a envoyé la parole aux fils d'Israël, en leur annonçant la paix par Jésus Christ, qui est le Seigneur de tous.37Vous savez ce qui est arrivé dans toute la Judée, après avoir commencé en Galilée, à la suite du baptême que Jean a prêché;38vous savez comment Dieu a oint du Saint Esprit et de force Jésus de Nazareth, qui allait de lieu en lieu faisant du bien et guérissant tous ceux qui étaient sous l'empire du diable, car Dieu était avec lui.39Nous sommes témoins de tout ce qu'il a fait dans le pays des Juifs et à Jérusalem. Ils l'ont tué, en le pendant au bois.40Dieu l'a ressuscité le troisième jour, et il a permis qu'il apparût,41non à tout le peuple, mais aux témoins choisis d'avance par Dieu, à nous qui avons mangé et bu avec lui, après qu'il fut ressuscité des morts.42Et Jésus nous a ordonné de prêcher au peuple et d'attester que c'est lui qui a été établi par Dieu juge des vivants et des morts.43Tous les prophètes rendent de lui le témoignage que quiconque croit en lui reçoit par son nom le pardon des péchés.44Comme Pierre prononçait encore ces mots, le Saint Esprit descendit sur tous ceux qui écoutaient la parole.45Tous les fidèles circoncis qui étaient venus avec Pierre furent étonnés de ce que le don du Saint Esprit était aussi répandu sur les païens.46Car ils les entendaient parler en langues et glorifier Dieu.47Alors Pierre dit: Peut-on refuser l'eau du baptême à ceux qui ont reçu le Saint Esprit aussi bien que nous?48Et il ordonna qu'ils fussent baptisés au nom du Seigneur. Sur quoi ils le prièrent de rester quelques jours auprès d'eux.