Битие 41

Верен

от Veren

1 Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката. 

2 И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 

3 И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката. 

4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди. 

5 И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 

6 И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън. 

8 И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. 

9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен. 

10 Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 

11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му. 

12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата – на всеки от нас според съня му даде значението. 

13 И както ни изтълкува, така и стана – мен възстановиха на службата ми, а него обесиха. 

14 Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 

15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън. 

16 А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро. 

17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката. 

18 И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 

19 И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя. 

20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави. 

21 Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих. 

22 После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло. 

23 И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър. 

24 И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкуваст. 8;. 

25 Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи. 

26 Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години – сънят е един. 

27 А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър – те ще бъдат седем години на глад. 

28 Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи. 

29 Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя. 

30 А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 

31 Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък. 

32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. 

33 И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя. 

34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя. 

35 Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят. 

36 И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. 

37 И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги. 

38 И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи? 

39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти. 

40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб. 

41 И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя. 

42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му. 

43 После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя. 

44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя! 

45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя. 

46 Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя. 

47 И през седемте години на изобилие земята роди пребогато. 

48 И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви. 

49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра. 

50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. 

51 И Йосиф нарече първородния Манасия, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 

52 А втория нарече Ефрем, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми. 

53 А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя, 

54 настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб. 

55 Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете. 

56 А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя. 

57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Битие 41

Louis Segond 1910

1 Au bout de deux ans, Pharaon eut un songe. Voici, il se tenait près du fleuve. 

2 Et voici, sept vaches belles à voir et grasses de chair montèrent hors du fleuve, et se mirent à paître dans la prairie. 

3 Sept autres vaches laides à voir et maigres de chair montèrent derrière elles hors du fleuve, et se tinrent à leurs côtés sur le bord du fleuve. 

4 Les vaches laides à voir et maigres de chair mangèrent les sept vaches belles à voir et grasses de chair. Et Pharaon s'éveilla. 

5 Il se rendormit, et il eut un second songe. Voici, sept épis gras et beaux montèrent sur une même tige. 

6 Et sept épis maigres et brûlés par le vent d'orient poussèrent après eux. 

7 Les épis maigres engloutirent les sept épis gras et pleins. Et Pharaon s'éveilla. Voilà le songe. 

8 Le matin, Pharaon eut l'esprit agité, et il fit appeler tous les magiciens et tous les sages de l'Égypte. Il leur raconta ses songes. Mais personne ne put les expliquer à Pharaon. 

9 Alors le chef des échansons prit la parole, et dit à Pharaon: Je vais rappeler aujourd'hui le souvenir de ma faute. 

10 Pharaon s'était irrité contre ses serviteurs; et il m'avait fait mettre en prison dans la maison du chef des gardes, moi et le chef des panetiers. 

11 Nous eûmes l'un et l'autre un songe dans une même nuit; et chacun de nous reçut une explication en rapport avec le songe qu'il avait eu. 

12 Il y avait là avec nous un jeune Hébreu, esclave du chef des gardes. Nous lui racontâmes nos songes, et il nous les expliqua. 

13 Les choses sont arrivées selon l'explication qu'il nous avait donnée. Pharaon me rétablit dans ma charge, et il fit pendre le chef des panetiers. 

14 Pharaon fit appeler Joseph. On le fit sortir en hâte de prison. Il se rasa, changea de vêtements, et se rendit vers Pharaon. 

15 Pharaon dit à Joseph: J'ai eu un songe. Personne ne peut l'expliquer; et j'ai appris que tu expliques un songe, après l'avoir entendu. 

16 Joseph répondit à Pharaon, en disant: Ce n'est pas moi! c'est Dieu qui donnera une réponse favorable à Pharaon. 

17 Pharaon dit alors à Joseph: Dans mon songe, voici, je me tenais sur le bord du fleuve. 

18 Et voici, sept vaches grasses de chair et belles d'apparence montèrent hors du fleuve, et se mirent à paître dans la prairie. 

19 Sept autres vaches montèrent derrière elles, maigres, fort laides d'apparence, et décharnées: je n'en ai point vu d'aussi laides dans tout le pays d'Égypte. 

20 Les vaches décharnées et laides mangèrent les sept premières vaches qui étaient grasses. 

21 Elles les engloutirent dans leur ventre, sans qu'on s'aperçût qu'elles y fussent entrées; et leur apparence était laide comme auparavant. Et je m'éveillai. 

22 Je vis encore en songe sept épis pleins et beaux, qui montèrent sur une même tige. 

23 Et sept épis vides, maigres, brûlés par le vent d'orient, poussèrent après eux. 

24 Les épis maigres engloutirent les sept beaux épis. Je l'ai dit aux magiciens, mais personne ne m'a donné l'explication. 

25 Joseph dit à Pharaon: Ce qu'a songé Pharaon est une seule chose; Dieu a fait connaître à Pharaon ce qu'il va faire. 

26 Les sept vaches belles sont sept années: et les sept épis beaux sont sept années: c'est un seul songe. 

27 Les sept vaches décharnées et laides, qui montaient derrière les premières, sont sept années; et les sept épis vides, brûlés par le vent d'orient, seront sept années de famine. 

28 Ainsi, comme je viens de le dire à Pharaon, Dieu a fait connaître à Pharaon ce qu'il va faire. 

29 Voici, il y aura sept années de grande abondance dans tout le pays d'Égypte. 

30 Sept années de famine viendront après elles; et l'on oubliera toute cette abondance au pays d'Égypte, et la famine consumera le pays. 

31 Cette famine qui suivra sera si forte qu'on ne s'apercevra plus de l'abondance dans le pays. 

32 Si Pharaon a vu le songe se répéter une seconde fois, c'est que la chose est arrêtée de la part de Dieu, et que Dieu se hâtera de l'exécuter. 

33 Maintenant, que Pharaon choisisse un homme intelligent et sage, et qu'il le mette à la tête du pays d'Égypte. 

34 Que Pharaon établisse des commissaires sur le pays, pour lever un cinquième des récoltes de l'Égypte pendant les sept années d'abondance. 

35 Qu'ils rassemblent tous les produits de ces bonnes années qui vont venir; qu'ils fassent, sous l'autorité de Pharaon, des amas de blé, des approvisionnements dans les villes, et qu'ils en aient la garde. 

36 Ces provisions seront en réserve pour le pays, pour les sept années de famine qui arriveront dans le pays d'Égypte, afin que le pays ne soit pas consumé par la famine. 

37 Ces paroles plurent à Pharaon et à tous ses serviteurs. 

38 Et Pharaon dit à ses serviteurs: Trouverions-nous un homme comme celui-ci, ayant en lui l'esprit de Dieu? 

39 Et Pharaon dit à Joseph: Puisque Dieu t'a fait connaître toutes ces choses, il n'y a personne qui soit aussi intelligent et aussi sage que toi. 

40 Je t'établis sur ma maison, et tout mon peuple obéira à tes ordres. Le trône seul m'élèvera au-dessus de toi. 

41 Pharaon dit à Joseph: Vois, je te donne le commandement de tout le pays d'Égypte. 

42 Pharaon ôta son anneau de la main, et le mit à la main de Joseph; il le revêtit d'habits de fin lin, et lui mit un collier d'or au cou. 

43 Il le fit monter sur le char qui suivait le sien; et l'on criait devant lui: A genoux! C'est ainsi que Pharaon lui donna le commandement de tout le pays d'Égypte. 

44 Il dit encore à Joseph: Je suis Pharaon! Et sans toi personne ne lèvera la main ni le pied dans tout le pays d'Égypte. 

45 Pharaon appela Joseph du nom de Tsaphnath Paenéach; et il lui donna pour femme Asnath, fille de Poti Phéra, prêtre d'On. Et Joseph partit pour visiter le pays d'Égypte. 

46 Joseph était âgé de trente ans lorsqu'il se présenta devant Pharaon, roi d'Égypte; et il quitta Pharaon, et parcourut tout le pays d'Égypte. 

47 Pendant les sept années de fertilité, la terre rapporta abondamment. 

48 Joseph rassembla tous les produits de ces sept années dans le pays d'Égypte; il fit des approvisionnements dans les villes, mettant dans l'intérieur de chaque ville les productions des champs d'alentour. 

49 Joseph amassa du blé, comme le sable de la mer, en quantité si considérable que l'on cessa de compter, parce qu'il n'y avait plus de nombre. 

50 Avant les années de famine, il naquit à Joseph deux fils, que lui enfanta Asnath, fille de Poti Phéra, prêtre d'On. 

51 Joseph donna au premier-né le nom de Manassé, car, dit-il, Dieu m'a fait oublier toutes mes peines et toute la maison de mon père. 

52 Et il donna au second le nom d'Éphraïm, car, dit-il, Dieu m'a rendu fécond dans le pays de mon affliction. 

53 Les sept années d'abondance qu'il y eut au pays d'Égypte s'écoulèrent. 

54 Et les sept années de famine commencèrent à venir, ainsi que Joseph l'avait annoncé. Il y eut famine dans tous les pays; mais dans tout le pays d'Égypte il y avait du pain. 

55 Quand tout le pays d'Égypte fut aussi affamé, le peuple cria à Pharaon pour avoir du pain. Pharaon dit à tous les Égyptiens: Allez vers Joseph, et faites ce qu'il vous dira. 

56 La famine régnait dans tout le pays. Joseph ouvrit tous les lieux d'approvisionnement, et vendit du blé aux Égyptiens. La famine augmentait dans le pays d'Égypte. 

57 Et de tous les pays on arrivait en Égypte, pour acheter du blé auprès de Joseph; car la famine était forte dans tous les pays. 

Public Domain