Битие 30 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра! 2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод? 3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея! 4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея. 5 И Вала забременя и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече ДанСъдия. 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков. 8 Тогава Рахил каза: Силнибукв.: Божии; борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече НефталимБорба моя. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков. 11 И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече ГадЩастие. 12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков. 13 Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир^[1]. 14 И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки^[2] на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си. 15 А тя ѝ каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16 И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ. 17 И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков. 18 И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече ИсахарНаграда. 19 И Лия пак забременя и роди шести син на Яков. 20 И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон^[3]. 21 И после роди дъщеря, която наименува Дина^[4]. 22 След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата ѝ. 23 И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора. 24 И го нарече Йосиф^[5], като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син. 25 А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя! 26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27 А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб. 28 Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен. 30 Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом? 31 А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя: 32 Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата. 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен – всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена. 34 И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал. 35 И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му. 36 И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките. 38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият. 39 И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри. 40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван. 41 И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките. 42 А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков. 43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.

Louis Segond 1910

1 Lorsque Rachel vit qu'elle ne donnait point d'enfants à Jacob, elle porta envie à sa soeur, et elle dit à Jacob: Donne-moi des enfants, ou je meurs! 2 La colère de Jacob s'enflamma contre Rachel, et il dit: Suis-je à la place de Dieu, qui t'empêche d'être féconde? 3 Elle dit: Voici ma servante Bilha; va vers elle; qu'elle enfante sur mes genoux, et que par elle j'aie aussi des fils. 4 Et elle lui donna pour femme Bilha, sa servante; et Jacob alla vers elle. 5 Bilha devint enceinte, et enfanta un fils à Jacob. 6 Rachel dit: Dieu m'a rendu justice, il a entendu ma voix, et il m'a donné un fils. C'est pourquoi elle l'appela du nom de Dan. 7 Bilha, servante de Rachel, devint encore enceinte, et enfanta un second fils à Jacob. 8 Rachel dit: J'ai lutté divinement contre ma soeur, et j'ai vaincu. Et elle l'appela du nom de Nephthali. 9 Léa voyant qu'elle avait cessé d'enfanter, prit Zilpa, sa servante, et la donna pour femme à Jacob. 10 Zilpa, servante de Léa, enfanta un fils à Jacob. 11 Léa dit: Quel bonheur! Et elle l'appela du nom de Gad. 12 Zilpa, servante de Léa, enfanta un second fils à Jacob. 13 Léa dit: Que je suis heureuse! car les filles me diront heureuse. Et elle l'appela du nom d'Aser. 14 Ruben sortit au temps de la moisson des blés, et trouva des mandragores dans les champs. Il les apporta à Léa, sa mère. Alors Rachel dit à Léa: Donne moi, je te prie, des mandragores de ton fils. 15 Elle lui répondit: Est-ce peu que tu aies pris mon mari, pour que tu prennes aussi les mandragores de mon fils? Et Rachel dit: Eh bien! il couchera avec toi cette nuit pour les mandragores de ton fils. 16 Le soir, comme Jacob revenait des champs, Léa sortit à sa rencontre, et dit: C'est vers moi que tu viendras, car je t'ai acheté pour les mandragores de mon fils. Et il coucha avec elle cette nuit. 17 Dieu exauça Léa, qui devint enceinte, et enfanta un cinquième fils à Jacob. 18 Léa dit: Dieu m'a donné mon salaire parce que j'ai donné ma servante à mon mari. Et elle l'appela du nom d'Issacar. 19 Léa devint encore enceinte, et enfanta un sixième fils à Jacob. 20 Léa dit: Dieu m'a fait un beau don; cette fois, mon mari habitera avec moi, car je lui ai enfanté six fils. Et elle l'appela du nom de Zabulon. 21 Ensuite, elle enfanta une fille, qu'elle appela du nom de Dina. 22 Dieu se souvint de Rachel, il l'exauça, et il la rendit féconde. 23 Elle devint enceinte, et enfanta un fils, et elle dit: Dieu a enlevé mon opprobre. 24 Et elle lui donna le nom de Joseph, en disant: Que l'Éternel m'ajoute un autre fils! 25 Lorsque Rachel eut enfanté Joseph, Jacob dit à Laban: Laisse-moi partir, pour que je m'en aille chez moi, dans mon pays. 26 Donne-moi mes femmes et mes enfants, pour lesquels je t'ai servi, et je m'en irai; car tu sais quel service j'ai fait pour toi. 27 Laban lui dit: Puissé-je trouver grâce à tes yeux! Je vois bien que l'Éternel m'a béni à cause de toi; 28 fixe-moi ton salaire, et je te le donnerai. 29 Jacob lui dit: Tu sais comment je t'ai servi, et ce qu'est devenu ton troupeau avec moi; 30 car le peu que tu avais avant moi s'est beaucoup accru, et l'Éternel t'a béni sur mes pas. Maintenant, quand travaillerai-je aussi pour ma maison? 31 Laban dit: Que te donnerai-je? Et Jacob répondit: Tu ne me donneras rien. Si tu consens à ce que je vais te dire, je ferai paître encore ton troupeau, et je le garderai. 32 Je parcourrai aujourd'hui tout ton troupeau; mets à part parmi les brebis tout agneau tacheté et marqueté et tout agneau noir, et parmi les chèvres tout ce qui est marqueté et tacheté. Ce sera mon salaire. 33 Ma droiture répondra pour moi demain, quand tu viendras voir mon salaire; tout ce qui ne sera pas tacheté et marqueté parmi les chèvres, et noir parmi les agneaux, ce sera de ma part un vol. 34 Laban dit: Eh bien! qu'il en soit selon ta parole. 35 Ce même jour, il mit à part les boucs rayés et marquetés, toutes les chèvres tachetées et marquetées, toutes celles où il y avait du blanc, et tout ce qui était noir parmi les brebis. Il les remit entre les mains de ses fils. 36 Puis il mit l'espace de trois journées de chemin entre lui et Jacob; et Jacob fit paître le reste du troupeau de Laban. 37 Jacob prit des branches vertes de peuplier, d'amandier et de platane; il y pela des bandes blanches, mettant à nu le blanc qui était sur les branches. 38 Puis il plaça les branches, qu'il avait pelées, dans les auges, dans les abreuvoirs, sous les yeux des brebis qui venaient boire, pour qu'elles entrassent en chaleur en venant boire. 39 Les brebis entraient en chaleur près des branches, et elles faisaient des petits rayés, tachetés et marquetés. 40 Jacob séparait les agneaux, et il mettait ensemble ce qui était rayé et tout ce qui était noir dans le troupeau de Laban. Il se fit ainsi des troupeaux à part, qu'il ne réunit point au troupeau de Laban. 41 Toutes les fois que les brebis vigoureuses entraient en chaleur, Jacob plaçait les branches dans les auges, sous les yeux des brebis, pour qu'elles entrassent en chaleur près des branches. 42 Quand les brebis étaient chétives, il ne les plaçait point; de sorte que les chétives étaient pour Laban, et les vigoureuses pour Jacob. 43 Cet homme devint de plus en plus riche; il eut du menu bétail en abondance, des servantes et des serviteurs, des chameaux et des ânes.