3 Царе 22 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И минаха три години без война между Арам и Израил. 2 А в третата година юдовият цар Йосафатст. 41; слезе при израилевия цар. 3 И израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш, а ние си мълчим и не го вземаме от ръката на арамейския цар? 4 И той каза на Йосафат: Ще дойдеш ли с мен на бой в Рамот-Галаад? И Йосафат каза на израилевия цар: Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне. 5 И Йосафат каза на израилевия цар: Моля те, допитай се първо до ГОСПОДНОТО слово. 6 Тогава израилевият цар събра пророците, около четиристотин мъже, и им каза: Да отида ли на бой срещу Рамот-Галаад, или да не отида? А те казаха: Изкачи се, и Господ ще го предаде в ръката на царя! 7 Но Йосафат каза: Тук няма ли вече ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? 8 И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло – Михей, сина на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят! 9 Тогава израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи бързо Михей, сина на Емла. 10 А израилевият цар и юдовият цар Йосафат седяха всеки на престола си, облечени в одеждите си, на едно открито място при входа на самарийската порта и всичките пророци пророкуваха пред тях. 11 Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш. 12 И всичките пророци пророкуваха така и казваха: Изкачи се в Рамот-Галаад и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 13 И пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори и каза: Ето сега, думите на пророците единодушно са добри за царя. Моля те, нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори добро! 14 А Михей каза: Жив е ГОСПОД – каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря! 15 И когато дойде при царя, царят му каза: Михей, да отидем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не отидем? А той му каза: Изкачи се и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царяст. 12;. 16 Тогава царят му каза: Колко пъти да те заклевам да не ми говориш нищо друго освен истината в ГОСПОДНОТО Имест. 14;! 17 Тогава той каза: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар. Нека се върнат всеки у дома си с мир. 18 Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а злост. 8;? 19 А Михей каза: Затова чуй ГОСПОДНОТО слово: Видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна. 20 И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахав, за да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг каза друго. 21 Тогава излезе един духбукв.: духът и застана пред ГОСПОДА, и каза: Аз ще го примамя. 22 И ГОСПОД му каза: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примами го и ще сполучиш; излез и направи така. 23 И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб. 24 Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб? 25 А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш. 26 Тогава израилевият цар каза: Хвани Михей и го върни при градоначалника Амон и при царския син Йоас; 27 и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир. 28 А Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи! 29 И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад. 30 И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влезе в битката. 31 А арамейският цар беше заповядал на тридесет и двамата началници на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар! 32 И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! – и се отклониха към него, за да се бият. Но Йосафат извика, 33 и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха. 34 А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен. 35 И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата. 36 И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си! 37 Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария. 38 После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил. 39 А останалите дела на Ахав и всичко, което той извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всичките градове, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе? 40 И Ахав легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Охозия^[1]. 41 А Йосафат, синът на Аса, се възцари над Юда^[2] в четвъртата година на израилевия цар Ахав. 42 Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей. 43 Той ходи във всичките пътища на баща си Аса; не се отклони от тях, като вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Само високите места не се премахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места. 44 И Йосафат имаше мир с израилевия цар. 45 А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе? 46 И той измете от земята остатъка от посветените блудници, които бяха останали във времето на баща му Аса. 47 А тогава в Едом нямаше цар; един управител беше цар. 48 Йосафат направи тарсийски кораби, за да отидат в Офир за злато, но не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-Гавер. 49 Тогава Охозия, синът на Ахав, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги на корабите. Но Йосафат не се съгласи. 50 И Йосафат легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Йорам. 51 Охозия, синът на Ахав, се възцари над Израилст. 40; в Самария в седемнадесетата година на юдовия цар Йосафат и царува над Израил две години. 52 Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях. 53 И той служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му

English Standard Version

от Crossway

Ahab and the False Prophets

1 For three years Syria and Israel continued without war. 2 But in the third year Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel. (3 Цар 15:24; 2 Лет 18:2) 3 And the king of Israel said to his servants, “Do you know that Ramoth-gilead belongs to us, and we keep quiet and do not take it out of the hand of the king of Syria?” (Вт 4:43; И Н 21:38; 4 Цар 8:28; 4 Цар 9:1; 4 Цар 9:14; 2 Лет 22:5)

Вт 4:43И Н 21:384 Цар 8:284 Цар 9:14 Цар 9:142 Лет 22:5

4 And he said to Jehoshaphat, “Will you go with me to battle at Ramoth-gilead?” And Jehoshaphat said to the king of Israel, “I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.” (4 Цар 3:7) 5 And Jehoshaphat said to the king of Israel, “Inquire first for the word of the Lord.” 6 Then the king of Israel gathered the prophets together, about four hundred men, and said to them, “Shall I go to battle against Ramoth-gilead, or shall I refrain?” And they said, “Go up, for the Lord will give it into the hand of the king.” (3 Цар 18:19) 7 But Jehoshaphat said, “Is there not here another prophet of the Lord of whom we may inquire?” (4 Цар 3:11) 8 And the king of Israel said to Jehoshaphat, “There is yet one man by whom we may inquire of the Lord, Micaiah the son of Imlah, but I hate him, for he never prophesies good concerning me, but evil.” And Jehoshaphat said, “Let not the king say so.” 9 Then the king of Israel summoned an officer and said, “Bring quickly Micaiah the son of Imlah.” 10 Now the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah were sitting on their thrones, arrayed in their robes, at the threshing floor at the entrance of the gate of Samaria, and all the prophets were prophesying before them. (Рут 4:1) 11 And Zedekiah the son of Chenaanah made for himself horns of iron and said, “Thus says the Lord, ‘With these you shall push the Syrians until they are destroyed.’” (Вт 33:17; Зах 1:18) 12 And all the prophets prophesied so and said, “Go up to Ramoth-gilead and triumph; the Lord will give it into the hand of the king.”

Micaiah Prophesies Against Ahab

13 And the messenger who went to summon Micaiah said to him, “Behold, the words of the prophets with one accord are favorable to the king. Let your word be like the word of one of them, and speak favorably.” 14 But Micaiah said, “As the Lord lives, what the Lord says to me, that I will speak.” (Чис 22:18; Чис 24:13; 3 Цар 17:1) 15 And when he had come to the king, the king said to him, “Micaiah, shall we go to Ramoth-gilead to battle, or shall we refrain?” And he answered him, “Go up and triumph; the Lord will give it into the hand of the king.” 16 But the king said to him, “How many times shall I make you swear that you speak to me nothing but the truth in the name of the Lord?” 17 And he said, “I saw all Israel scattered on the mountains, as sheep that have no shepherd. And the Lord said, ‘These have no master; let each return to his home in peace.’” (Чис 27:17; Мт 9:36) 18 And the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you that he would not prophesy good concerning me, but evil?” (3 Цар 22:8) 19 And Micaiah said, “Therefore hear the word of the Lord: I saw the Lord sitting on his throne, and all the host of heaven standing beside him on his right hand and on his left; (Вт 33:2; Йов 1:6; Йов 2:1; Пс 103:21; Ис 6:1; Дан 7:9; Дан 7:10; Евр 12:22; Отк 4:2)

Вт 33:2Йов 1:6Йов 2:1Пс 103:21Ис 6:1Дан 7:9Дан 7:10Евр 12:22Отк 4:2

20 and the Lord said, ‘Who will entice Ahab, that he may go up and fall at Ramoth-gilead?’ And one said one thing, and another said another. 21 Then a spirit came forward and stood before the Lord, saying, ‘I will entice him.’ 22 And the Lord said to him, ‘By what means?’ And he said, ‘I will go out, and will be a lying spirit in the mouth of all his prophets.’ And he said, ‘You are to entice him, and you shall succeed; go out and do so.’ (Съд 9:23; Ез 14:9; 2 Сол 2:11) 23 Now therefore behold, the Lord has put a lying spirit in the mouth of all these your prophets; the Lord has declared disaster for you.” 24 Then Zedekiah the son of Chenaanah came near and struck Micaiah on the cheek and said, “How did the Spirit of the Lord go from me to speak to you?” (П Ер 3:30; Мих 5:1; Мт 5:39; Д А 23:2)

П Ер 3:30Мих 5:1Мт 5:39Д А 23:2

25 And Micaiah said, “Behold, you shall see on that day when you go into an inner chamber to hide yourself.” (3 Цар 20:30) 26 And the king of Israel said, “Seize Micaiah, and take him back to Amon the governor of the city and to Joash the king’s son, 27 and say, ‘Thus says the king, “Put this fellow in prison and feed him meager rations of bread and water, until I come in peace.”’” (Съд 8:9; 2 Лет 16:10) 28 And Micaiah said, “If you return in peace, the Lord has not spoken by me.” And he said, “Hear, all you peoples!” (Чис 16:29; Вт 18:22; Мих 1:2)

Ahab Killed in Battle

29 So the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramoth-gilead. 30 And the king of Israel said to Jehoshaphat, “I will disguise myself and go into battle, but you wear your robes.” And the king of Israel disguised himself and went into battle. (2 Лет 35:22) 31 Now the king of Syria had commanded the thirty-two captains of his chariots, “Fight with neither small nor great, but only with the king of Israel.” (3 Цар 20:1; 3 Цар 20:16; 3 Цар 20:24)

3 Цар 20:13 Цар 20:163 Цар 20:24

32 And when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, they said, “It is surely the king of Israel.” So they turned to fight against him. And Jehoshaphat cried out. 33 And when the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, they turned back from pursuing him. 34 But a certain man drew his bow at random^[1] and struck the king of Israel between the scale armor and the breastplate. Therefore he said to the driver of his chariot, “Turn around and carry me out of the battle, for I am wounded.” (2 Лет 35:23) 35 And the battle continued that day, and the king was propped up in his chariot facing the Syrians, until at evening he died. And the blood of the wound flowed into the bottom of the chariot. 36 And about sunset a cry went through the army, “Every man to his city, and every man to his country!” 37 So the king died, and was brought to Samaria. And they buried the king in Samaria. 38 And they washed the chariot by the pool of Samaria, and the dogs licked up his blood, and the prostitutes washed themselves in it, according to the word of the Lord that he had spoken. (3 Цар 21:19) 39 Now the rest of the acts of Ahab and all that he did, and the ivory house that he built and all the cities that he built, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Israel? (Ам 3:15) 40 So Ahab slept with his fathers, and Ahaziah his son reigned in his place.

Jehoshaphat Reigns in Judah

41 Jehoshaphat the son of Asa began to reign over Judah in the fourth year of Ahab king of Israel. (3 Цар 22:51; 2 Лет 20:31) 42 Jehoshaphat was thirty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi. 43 He walked in all the way of Asa his father. He did not turn aside from it, doing what was right in the sight of the Lord. Yet the high places were not taken away, and the people still sacrificed and made offerings on the high places. (3 Цар 15:14; 4 Цар 12:3; 2 Лет 17:3)

3 Цар 15:144 Цар 12:32 Лет 17:3

44 Jehoshaphat also made peace with the king of Israel. (2 Лет 18:1; 2 Лет 20:35) 45 Now the rest of the acts of Jehoshaphat, and his might that he showed, and how he warred, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Judah? (2 Лет 20:34) 46 And from the land he exterminated the remnant of the male cult prostitutes who remained in the days of his father Asa. (3 Цар 14:24; 3 Цар 15:12) 47 There was no king in Edom; a deputy was king. (2 Цар 8:14; 4 Цар 3:9; 4 Цар 8:20) 48 Jehoshaphat made ships of Tarshish to go to Ophir for gold, but they did not go, for the ships were wrecked at Ezion-geber. (3 Цар 9:26; 3 Цар 9:28; 3 Цар 10:22) 49 Then Ahaziah the son of Ahab said to Jehoshaphat, “Let my servants go with your servants in the ships,” but Jehoshaphat was not willing. 50 And Jehoshaphat slept with his fathers and was buried with his fathers in the city of David his father, and Jehoram his son reigned in his place. (2 Лет 21:1)

Ahaziah Reigns in Israel

51 Ahaziah the son of Ahab began to reign over Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah, and he reigned two years over Israel. (3 Цар 22:40) 52 He did what was evil in the sight of the Lord and walked in the way of his father and in the way of his mother and in the way of Jeroboam the son of Nebat, who made Israel to sin. (3 Цар 15:26) 53 He served Baal and worshiped him and provoked the Lord, the God of Israel, to anger in every way that his father had done. (3 Цар 16:30; 3 Цар 16:31)