от Veren1И след много дни ГОСПОДНОТО слово беше към Илия в третата година на сушата и каза: Иди, покажи се на Ахав, и Аз ще изпратя дъжд по лицето на земята.2И Илия отиде да се покаже на Ахав. А гладът в Самария беше страшен.3И Ахав повика Авдия, който беше управител над дома. А Авдия много се боеше от ГОСПОДА;4и когато Езавел избиваше ГОСПОДНИТЕ пророци, Авдия беше взел сто пророци и ги беше скрил, по петдесет в пещера, и ги хранеше с хляб и вода.5И Ахав каза на Авдия: Обиколи земята до всичките водни извори и до всичките потоци; може би ще намерим трева, за да запазим живи конете и мулетата и да не избиваме добитъка.6И те си разделиха земята, за да я обиколят: Ахав отиде сам по един път, а Авдия отиде сам по друг път.7И когато Авдия беше на пътя, ето, Илия го срещна. И той го позна и падна на лицето си, и каза: Ти ли си, господарю мой, Илия?8А той му каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.9А той каза: Какво съм съгрешил, че предаваш слугата си в ръката на Ахав, за да ме убие?10Жив е ГОСПОД, твоят Бог – няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал да те търсят! И когато кажеха: Няма го! – той караше царството или народа да се закълнат, че не са те намерили.11А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия!12И ще стане така, че когато си отида от теб, ГОСПОДНИЯТ Дух ще те отнесе не знам къде; и когато отида и кажа на Ахав и той не те намери, ще ме убие! А слугата ти се бои от ГОСПОДА от младостта си.13Не е ли съобщено на господаря ми какво направих, когато Езавел убиваше ГОСПОДНИТЕ пророци – че скрих сто души от ГОСПОДНИТЕ пророци, по петдесет в пещера, и ги храних с хляб и вода?14А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. Той ще ме убие!15Тогава Илия каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя – днес непременно ще му се покажа!16Тогава Авдия отиде да посрещне Ахав и му каза. И Ахав отиде да посрещне Илия.17И когато Ахав видя Илия, Ахав му каза: Ти ли си, който докара беда на Израил?18А той отговори: Не аз докарах беда на Израил, а ти и твоят бащин дом, защото оставихте заповедите на ГОСПОДА и последвахте ваалимите.19И сега изпрати и събери целия Израил при мен на планината Кармил и четиристотин и петдесетте пророци на Ваал, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на трапезата на Езавел.20И Ахав изпрати сред всичките израилеви синове и събра пророците на планината Кармил.21Тогава Илия дойде при целия народ и каза: Докога ще куцате на две страни? Ако ГОСПОД е Богът, следвайте Него; а ако е Ваал, следвайте него! Но народът не му отговори нито дума.22Тогава Илия каза на народа: Само аз останах пророк на ГОСПОДА, а пророците на Ваал са четиристотин и петдесет мъже.23Нека сега ни дадат два юнеца. Те нека си изберат единия юнец и да го разсекат на късове, и да го сложат на дървата, но да не слагат огън. И аз ще приготвя другия юнец и ще го сложа на дървата, но няма да сложа огън.24Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова Името на ГОСПОДА. И Богът, който отговори с огън, Той е Бог[1]. И целият народ отговори и каза: Добро е това слово.25И Илия каза на пророците на Ваал: Изберете си единия юнец и го пригответе първо вие, защото сте много; и призовете името на вашия бог, но не слагайте огън.26И те взеха юнеца, който им се даде, и го приготвиха, и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне и казваха: О, Ваал, отговори ни! Но нямаше глас и никой не отговори. И те подскачаха около олтара, който бяха направили.27И около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте със силен глас, защото той е бог – или се е замислил, или е по нуждата си, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди!28А те викаха със силен глас и се режеха според обичая си с мечове и копия, докато кръвта бликна от тях.29А когато мина пладне, те пророкуваха до времето, когато се принася хлебния принос, но нямаше глас и нямаше кой да отговори, и нямаше кой да обърне внимание[2].30Тогава Илия каза на целия народ: Приближете се при мен. И целият народ се приближи при него. И той поправи ГОСПОДНИЯ олтар, който беше съборен.31И Илия взе дванадесет камъка според броя на племената на синовете на Яков, към когото беше ГОСПОДНОТО слово, казвайки: Израил ще бъде името ти!32И той построи от камъните олтар в ГОСПОДНОТО Име и около олтара направи ров, широк, колкото да побере две сати семе[3].33После нареди дървата, разсече юнеца на късове и го сложи на дървата, и каза: Напълнете четири ведра с вода и я излейте върху всеизгарянето и върху дървата.34И каза: Повторете. И те повториха. И пак каза: Потретете. И потретиха.35И водата течеше около олтара и той напълни и рова с вода.36И по времето, когато се принася хлебният принос[4], пророк Илия се приближи и каза: ГОСПОДИ, Боже на Авраам, Исаак и Израил! Нека днес стане известно, че Ти си Бог в Израил, и че аз съм Твой слуга, и че по Твоето слово направих всичко това!37Отговори ми, ГОСПОДИ! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, ГОСПОДИ, си Богът[5], и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си!38Тогава падна огън от ГОСПОДА и изгори всеизгарянето и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в рова.39И когато целият народ видя това, всички паднаха по лице и казаха: ГОСПОД, Той е Богът! ГОСПОД, Той е Богът[6]!40Тогава Илия им каза: Хванете пророците на Ваал! Никой от тях да не избяга! И те ги хванаха и Илия ги заведе при потока Кисон, и там ги изкла.41Тогава Илия каза на Ахав: Изкачи се, яж и пий; защото се чува звукът на силен дъжд.42И Ахав се изкачи да яде и да пие. А Илия се изкачи на върха на Кармил и се наведе до земята, и сложи лицето си между коленете си.43И каза на слугата си: Изкачи се и погледни към морето. И той се изкачи и погледна, и каза: Няма нищо. И той каза: Иди пак. И така седем пъти.44И на седмия път каза: Ето, от морето се издига облак, малък колкото човешка длан. И Илия каза: Изкачи се и кажи на Ахав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.45А междувременно небето почерня от облаци и вятър и заваля силен дъжд. И Ахав се качи на колесницата си и отиде в Езраел.46Тогава ГОСПОДНАТА ръка беше върху Илия и той препаса слабините си, и изтича пред Ахав до прохода на Езраел.
1After many days the word of the Lord came to Elijah, in the third year, saying, “Go, show yourself to Ahab, and I will send rain upon the earth.” (3 Цар 17:1)2So Elijah went to show himself to Ahab. Now the famine was severe in Samaria.3And Ahab called Obadiah, who was over the household. (Now Obadiah feared the Lord greatly, (3 Цар 16:9)4and when Jezebel cut off the prophets of the Lord, Obadiah took a hundred prophets and hid them by fifties in a cave and fed them with bread and water.) (3 Цар 18:13)5And Ahab said to Obadiah, “Go through the land to all the springs of water and to all the valleys. Perhaps we may find grass and save the horses and mules alive, and not lose some of the animals.”6So they divided the land between them to pass through it. Ahab went in one direction by himself, and Obadiah went in another direction by himself.7And as Obadiah was on the way, behold, Elijah met him. And Obadiah recognized him and fell on his face and said, “Is it you, my lord Elijah?”8And he answered him, “It is I. Go, tell your lord, ‘Behold, Elijah is here.’”9And he said, “How have I sinned, that you would give your servant into the hand of Ahab, to kill me?10As the Lord your God lives, there is no nation or kingdom where my lord has not sent to seek you. And when they would say, ‘He is not here,’ he would take an oath of the kingdom or nation, that they had not found you. (3 Цар 17:1)11And now you say, ‘Go, tell your lord, “Behold, Elijah is here.”’12And as soon as I have gone from you, the Spirit of the Lord will carry you I know not where. And so, when I come and tell Ahab and he cannot find you, he will kill me, although I your servant have feared the Lord from my youth. (4 Цар 2:16; Ез 3:12; Ез 3:14; Ез 8:3; Д А 8:39)13Has it not been told my lord what I did when Jezebel killed the prophets of the Lord, how I hid a hundred men of the Lord’s prophets by fifties in a cave and fed them with bread and water? (3 Цар 18:4)14And now you say, ‘Go, tell your lord, “Behold, Elijah is here”’; and he will kill me.”15And Elijah said, “As the Lord of hosts lives, before whom I stand, I will surely show myself to him today.” (3 Цар 18:10)16So Obadiah went to meet Ahab, and told him. And Ahab went to meet Elijah.17When Ahab saw Elijah, Ahab said to him, “Is it you, you troubler of Israel?” (И Н 7:25; 3 Цар 21:20)18And he answered, “I have not troubled Israel, but you have, and your father’s house, because you have abandoned the commandments of the Lord and followed the Baals. (3 Цар 9:9; 3 Цар 16:31; 2 Лет 15:2; 2 Лет 24:20)19Now therefore send and gather all Israel to me at Mount Carmel, and the 450 prophets of Baal and the 400 prophets of Asherah, who eat at Jezebel’s table.” (И Н 19:26; 3 Цар 16:33; 3 Цар 18:22; 4 Цар 3:13)
The Prophets of Baal Defeated
20So Ahab sent to all the people of Israel and gathered the prophets together at Mount Carmel.21And Elijah came near to all the people and said, “How long will you go limping between two different opinions? If the Lord is God, follow him; but if Baal, then follow him.” And the people did not answer him a word. (И Н 24:15; 4 Цар 17:41; Мт 6:24)22Then Elijah said to the people, “I, even I only, am left a prophet of the Lord, but Baal’s prophets are 450 men. (3 Цар 18:19; 3 Цар 19:10; 3 Цар 19:14)23Let two bulls be given to us, and let them choose one bull for themselves and cut it in pieces and lay it on the wood, but put no fire to it. And I will prepare the other bull and lay it on the wood and put no fire to it.24And you call upon the name of your god, and I will call upon the name of the Lord, and the God who answers by fire, he is God.” And all the people answered, “It is well spoken.” (3 Цар 18:38)25Then Elijah said to the prophets of Baal, “Choose for yourselves one bull and prepare it first, for you are many, and call upon the name of your god, but put no fire to it.”26And they took the bull that was given them, and they prepared it and called upon the name of Baal from morning until noon, saying, “O Baal, answer us!” But there was no voice, and no one answered. And they limped around the altar that they had made.27And at noon Elijah mocked them, saying, “Cry aloud, for he is a god. Either he is musing, or he is relieving himself, or he is on a journey, or perhaps he is asleep and must be awakened.”28And they cried aloud and cut themselves after their custom with swords and lances, until the blood gushed out upon them. (Лев 19:28; Вт 14:1)29And as midday passed, they raved on until the time of the offering of the oblation, but there was no voice. No one answered; no one paid attention. (Изх 29:39; Изх 29:41)30Then Elijah said to all the people, “Come near to me.” And all the people came near to him. And he repaired the altar of the Lord that had been thrown down. (3 Цар 19:10; 3 Цар 19:14)31Elijah took twelve stones, according to the number of the tribes of the sons of Jacob, to whom the word of the Lord came, saying, “Israel shall be your name,” (Бит 32:28; Бит 35:10; 4 Цар 17:34)32and with the stones he built an altar in the name of the Lord. And he made a trench about the altar, as great as would contain two seahs[1] of seed.33And he put the wood in order and cut the bull in pieces and laid it on the wood. And he said, “Fill four jars with water and pour it on the burnt offering and on the wood.” (Бит 22:9; Лев 1:7; Съд 6:20)34And he said, “Do it a second time.” And they did it a second time. And he said, “Do it a third time.” And they did it a third time.35And the water ran around the altar and filled the trench also with water.36And at the time of the offering of the oblation, Elijah the prophet came near and said, “O Lord, God of Abraham, Isaac, and Israel, let it be known this day that you are God in Israel, and that I am your servant, and that I have done all these things at your word. (Изх 3:6; Чис 16:28; И Н 4:24; 1 Цар 17:46; 3 Цар 18:29)37Answer me, O Lord, answer me, that this people may know that you, O Lord, are God, and that you have turned their hearts back.”38Then the fire of the Lord fell and consumed the burnt offering and the wood and the stones and the dust, and licked up the water that was in the trench. (Лев 9:24; 3 Цар 18:24)39And when all the people saw it, they fell on their faces and said, “The Lord, he is God; the Lord, he is God.” (3 Цар 18:24)40And Elijah said to them, “Seize the prophets of Baal; let not one of them escape.” And they seized them. And Elijah brought them down to the brook Kishon and slaughtered them there. (Съд 4:7; 4 Цар 10:25)
The Lord Sends Rain
41And Elijah said to Ahab, “Go up, eat and drink, for there is a sound of the rushing of rain.”42So Ahab went up to eat and to drink. And Elijah went up to the top of Mount Carmel. And he bowed himself down on the earth and put his face between his knees. (Як 5:17)43And he said to his servant, “Go up now, look toward the sea.” And he went up and looked and said, “There is nothing.” And he said, “Go again,” seven times.44And at the seventh time he said, “Behold, a little cloud like a man’s hand is rising from the sea.” And he said, “Go up, say to Ahab, ‘Prepare your chariot and go down, lest the rain stop you.’” (Лк 12:54)45And in a little while the heavens grew black with clouds and wind, and there was a great rain. And Ahab rode and went to Jezreel. (И Н 17:16)46And the hand of the Lord was on Elijah, and he gathered up his garment and ran before Ahab to the entrance of Jezreel. (Изх 12:11; И Н 17:16; 4 Цар 3:15; 4 Цар 4:29; 4 Цар 9:1; Ер 1:17; Ез 1:3; Ез 3:14)