от Veren1След това Авесалом си приготви колесници и коне, и петдесет мъже, които тичаха пред него.2И Авесалом ставаше рано и заставаше отстрани на пътя за портата. И всеки, който имаше дело, за което идваше при царя за съд, Авесалом го извикваше и казваше: Ти от кой град си? А той казваше: Слугата ти е от едно от израилевите племена.3Тогава Авесалом му казваше: Ето, делото ти е добро и право, но от страна на царя нямаш никого, който да те изслуша.4И Авесалом казваше: О, да бях поставен аз за съдия на страната, да идва при мен всеки, който има дело или съд, и аз щях да му отдавам правото!5И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръката си и го хващаше, и го целуваше.6По този начин постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом крадеше сърцата на израилевите мъже.7А като минаха четиридр. рък.: четиридесет години, Авесалом каза на царя: Моля те, нека отида в Хеврон, за да изпълня обрека си, който направих на ГОСПОДА!8Защото слугата ти направи обрек, докато живееше в Гесур в Арам, и каза: Ако ГОСПОД наистина ме върне в Ерусалим, ще служа на ГОСПОДА!9И царят му каза: Иди с мир. И той стана и отиде в Хеврон.10А Авесалом изпрати съгледвачи по всичките израилеви племена да кажат: Щом чуете звука на тръбата, да кажете: Авесалом се възцари в Хеврон!11А с Авесалом отидоха двеста мъже от Ерусалим, които бяха поканени и отидоха в незлобие и не знаеха нищо.12После Авесалом изпрати да повикат гилонеца Ахитофел[1], съветника на Давид, от града му Гило, докато принасяше жертви. И заговорът стана силен и народът при Авесалом непрекъснато се умножаваше.13Тогава при Давид дойде пратеник и каза: Сърцата на израилевите мъже се обърнаха след Авесалом.14А Давид каза на всичките си слуги, които бяха при него в Ерусалим: Станете да бягаме, защото няма да се избавим от Авесалом. Побързайте да тръгнем, за да не ни настигне внезапно и да докара беда върху нас, и да порази града с острието на меча.15Тогава царските слуги казаха на царя: Както избере господарят ми, царят – ето слугите ти!16Тогава царят излезе и целият му дом след него. Но царят остави десет наложници да пазят къщата.17И царят излезе, и целият народ след него, и спряха при най-далечната къща.18И всичките му слуги преминаха покрай него, всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха дошли след него от Гет, преминаха пред царя.19Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и изгнаник в това място.20Ти дойде вчера, и днес да те вдигна да се скиташ с нас? А аз ще отида където отивам. Върни се и заведи обратно и братята си; милост и вярност да бъдат с теб!21Но Итай отговори на царя и каза: Жив е ГОСПОД и жив господарят ми, царят – където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, или за живот, там ще бъде и слугата ти!22Тогава Давид каза на Итай: Ела и премини. И гетецът Итай премина с всичките си мъже и всичките жени и деца, които бяха с него.23И цялата земя плачеше със силен глас, докато преминаваше целият народ. И царят също премина потока Кедрон и целият народ премина към пътя за пустинята.24И ето, дойде и Садок, и с него всичките левити, и носеха ковчега на Божия завет. И те сложиха Божия ковчег, и Авиатар принасяше жертва, докато целият народ от града премина напълно.25И царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако намеря благоволение пред ГОСПОДА, Той ще ме върне обратно и ще ми даде да видя и него, и обиталището Му.26Но ако Той каже така: Нямам благоволение в теб! – ето ме, нека направи с мен, каквото Му се вижда добро!27Царят каза още на свещеника Садок: Ти не си ли гледач? Върни се в града с мир, и двамата ви сина с вас, синът ти Ахимаас и синът на Авиатар, Йонатан.28Ето, аз ще чакам в подходите на пустинята, докато дойде дума от вас да ми съобщи.29И Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим и останаха там.30А Давид се изкачваше по възвишението на маслините[2] и плачеше, докато се изкачваше, и главата му беше покрита, и вървеше бос. И всичките хора, които бяха с него, бяха покрили всеки главата си и се изкачваха, и плачеха, докато се изкачваха.31И съобщиха на Давид и казаха: Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. И Давид каза: ГОСПОДИ, моля Те, осуети съвета на Ахитофел[3]!32И когато Давид се изкачи на върха, където се покланяха на Бога, ето, архиецът Хусай излезе да го посрещне с раздрана дреха и пръст на главата си.33И Давид му каза: Ако продължиш с мен, ще ми бъдеш в тежест,34но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Ще ти бъда слуга, царю; както преди бях слуга на баща ти, така сега ще бъда твой слуга! – тогава можеш да ми осуетиш съвета на Ахитофел.35И не са ли там с теб свещениците Садок и Авиатар? Всичко, което чуеш от царския дом, да го съобщиш на свещениците Садок и Авиатар.36Ето двамата им сина са там с тях, Ахимаас, синът на Садок и Йонатан, синът на Авиатар. Чрез тях ми изпращайте вест за всичко, което чуете.37Тогава Хусай, приятелят на Давид, отиде в града. А Авесалом влезе в Ерусалим.
1After this Absalom got himself a chariot and horses, and fifty men to run before him. (3 Цар 1:5)2And Absalom used to rise early and stand beside the way of the gate. And when any man had a dispute to come before the king for judgment, Absalom would call to him and say, “From what city are you?” And when he said, “Your servant is of such and such a tribe in Israel,” (Рут 4:1)3Absalom would say to him, “See, your claims are good and right, but there is no man designated by the king to hear you.”4Then Absalom would say, “Oh that I were judge in the land! Then every man with a dispute or cause might come to me, and I would give him justice.” (Съд 9:29)5And whenever a man came near to pay homage to him, he would put out his hand and take hold of him and kiss him.6Thus Absalom did to all of Israel who came to the king for judgment. So Absalom stole the hearts of the men of Israel.7And at the end of four[1] years Absalom said to the king, “Please let me go and pay my vow, which I have vowed to the Lord, in Hebron.8For your servant vowed a vow while I lived at Geshur in Aram, saying, ‘If the Lord will indeed bring me back to Jerusalem, then I will offer worship to[2] the Lord.’” (Бит 28:20; 1 Цар 1:11; 2 Цар 13:38)9The king said to him, “Go in peace.” So he arose and went to Hebron. (1 Цар 1:17)10But Absalom sent secret messengers throughout all the tribes of Israel, saying, “As soon as you hear the sound of the trumpet, then say, ‘Absalom is king at Hebron!’”11With Absalom went two hundred men from Jerusalem who were invited guests, and they went in their innocence and knew nothing. (1 Цар 9:13; 1 Цар 16:3; 1 Цар 16:5)12And while Absalom was offering the sacrifices, he sent for[3] Ahithophel the Gilonite, David’s counselor, from his city Giloh. And the conspiracy grew strong, and the people with Absalom kept increasing. (И Н 15:51; 2 Цар 15:31; 2 Цар 16:20; 2 Цар 17:1; 2 Цар 17:14; 2 Цар 17:23; 1 Лет 27:33; Пс 3:1; Пс 41:9; Пс 55:12)
David Flees Jerusalem
13And a messenger came to David, saying, “The hearts of the men of Israel have gone after Absalom.” (Съд 9:3)14Then David said to all his servants who were with him at Jerusalem, “Arise, and let us flee, or else there will be no escape for us from Absalom. Go quickly, lest he overtake us quickly and bring down ruin on us and strike the city with the edge of the sword.” (2 Цар 19:9)15And the king’s servants said to the king, “Behold, your servants are ready to do whatever my lord the king decides.”16So the king went out, and all his household after him. And the king left ten concubines to keep the house. (2 Цар 16:21; 2 Цар 20:3)17And the king went out, and all the people after him. And they halted at the last house.18And all his servants passed by him, and all the Cherethites, and all the Pelethites, and all the six hundred Gittites who had followed him from Gath, passed on before the king. (1 Цар 27:2; 2 Цар 8:18)19Then the king said to Ittai the Gittite, “Why do you also go with us? Go back and stay with the king, for you are a foreigner and also an exile from your home. (2 Цар 18:2)20You came only yesterday, and shall I today make you wander about with us, since I go I know not where? Go back and take your brothers with you, and may the Lord show[4] steadfast love and faithfulness to you.” (1 Цар 23:13)21But Ittai answered the king, “As the Lord lives, and as my lord the king lives, wherever my lord the king shall be, whether for death or for life, there also will your servant be.” (Рут 1:16; Рут 3:13)22And David said to Ittai, “Go then, pass on.” So Ittai the Gittite passed on with all his men and all the little ones who were with him.23And all the land wept aloud as all the people passed by, and the king crossed the brook Kidron, and all the people passed on toward the wilderness. (2 Цар 16:2; 2 Цар 17:16; 2 Цар 17:29; 3 Цар 2:37; 3 Цар 15:13; 4 Цар 23:4; 4 Цар 23:6; 4 Цар 23:12; Йн 18:1)24And Abiathar came up, and behold, Zadok came also with all the Levites, bearing the ark of the covenant of God. And they set down the ark of God until the people had all passed out of the city. (Чис 4:15; 1 Цар 22:20; 2 Цар 8:17; 2 Цар 20:25)25Then the king said to Zadok, “Carry the ark of God back into the city. If I find favor in the eyes of the Lord, he will bring me back and let me see both it and his dwelling place. (Изх 15:13; Пс 43:3; Ер 25:30)26But if he says, ‘I have no pleasure in you,’ behold, here I am, let him do to me what seems good to him.” (Чис 14:8; 1 Цар 3:18; 2 Цар 22:20; 3 Цар 10:9; 2 Лет 9:8; Пс 18:19; Пс 22:8; Ис 62:4)27The king also said to Zadok the priest, “Are you not a seer? Go back[5] to the city in peace, with your two sons, Ahimaaz your son, and Jonathan the son of Abiathar. (1 Цар 9:9; 2 Цар 17:17)28See, I will wait at the fords of the wilderness until word comes from you to inform me.” (2 Цар 15:23; 2 Цар 17:16)29So Zadok and Abiathar carried the ark of God back to Jerusalem, and they remained there.30But David went up the ascent of the Mount of Olives, weeping as he went, barefoot and with his head covered. And all the people who were with him covered their heads, and they went up, weeping as they went. (2 Цар 19:4; Ест 6:12; Пс 126:6; Ис 20:2; Ер 14:3)31And it was told David, “Ahithophel is among the conspirators with Absalom.” And David said, “O Lord, please turn the counsel of Ahithophel into foolishness.” (2 Цар 16:23; 2 Цар 17:14; 2 Цар 17:23)32While David was coming to the summit, where God was worshiped, behold, Hushai the Archite came to meet him with his coat torn and dirt on his head. (И Н 7:6; И Н 16:2)33David said to him, “If you go on with me, you will be a burden to me. (2 Цар 19:35)34But if you return to the city and say to Absalom, ‘I will be your servant, O king; as I have been your father’s servant in time past, so now I will be your servant,’ then you will defeat for me the counsel of Ahithophel. (2 Цар 16:19)35Are not Zadok and Abiathar the priests with you there? So whatever you hear from the king’s house, tell it to Zadok and Abiathar the priests. (2 Цар 17:15)36Behold, their two sons are with them there, Ahimaaz, Zadok’s son, and Jonathan, Abiathar’s son, and by them you shall send to me everything you hear.” (2 Цар 17:17)37So Hushai, David’s friend, came into the city, just as Absalom was entering Jerusalem. (2 Цар 16:15; 2 Цар 16:16; 1 Лет 27:33)