от Veren1И Саул говори на сина си Йонатан и на всичките си слуги да се убие Давид. Но Йонатан, синът на Саул, беше много благоразположен към Давид.2И Йонатан съобщи на Давид и каза: Баща ми Саул търси да те убие. Затова сега се пази до утре и стой на тайно място и се крий.3А аз ще изляза и ще застана при баща си на полето, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за теб, и ще видя как е работата, и ще ти кажа.4И Йонатан говори добро за Давид на баща си Саул и му каза: Нека не съгрешава царят против слугата си, против Давид, тъй като той не е съгрешил против теб и делата му са били много добри за теб.5Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца и ГОСПОД извърши голямо избавление за целия Израил, и ти видя и се зарадва. Защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина?6И Саул послуша гласа на Йонатан и Саул се закле: Жив е ГОСПОД – Давид няма да бъде убит!7Тогава Йонатан повика Давид и Йонатан му разказа всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул и той беше в неговото присъствие както преди.8И отново стана война. И Давид излезе и се би с филистимците, и им нанесе голямо поражение, и те побягнаха пред него.9И зъл дух от ГОСПОДА беше върху Саул; и той седеше в къщата си с копието си в ръка, а Давид свиреше с ръка.10И Саул се опита да прикове Давид с копието на стената, но той се отклони от Саул, така че той заби копието в стената; а Давид избяга и се избави онази нощ.11Тогава Саул изпрати пратеници в дома на Давид, за да го пазят и да го убият на сутринта. А Михала, жена му, съобщи на Давид и каза: Ако не избавиш живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит.12И Михала спусна Давид през един прозорец и той отиде, и избяга, и се избави.13А Михала взе домашния идол и го положи на леглото, и сложи при главата му възглавница от козина, и го покри със завивка.14И когато Саул изпрати пратеници да вземат Давид, тя каза: Болен е.15Тогава Саул изпрати пратениците да видят Давид и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия!16И когато пратениците дойдоха, ето, домашният идол беше на леглото с възглавница от козина при главата му.17Тогава Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така и пусна врага ми, така че той се избави? А Михала каза на Саул: Той ми каза: Пусни ме! Защо да те убия?18Така Давид избяга и се избави, и дойде при Самуил в Рама, и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. И той и Самуил отидоха и отседнаха в Навиот.19И съобщиха на Саул и казаха: Ето, Давид е в Навиот в Рама.20Тогава Саул изпрати пратеници да вземат Давид, но когато те видяха събранието на пророците, които пророкуваха, и Самуил да стои начело над тях, Божият Дух беше на пратениците на Саул и те също пророкуваха.21И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници, и те също пророкуваха. И Саул пак изпрати трети пратеници, и те също пророкуваха.22Тогава и той отиде в Рама и дойде при големия кладенец в Сокхо, и попита и каза: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Ето, в Навиот в Рама.23И отиде там, в Навиот в Рама, и Божият Дух беше и на него, и той вървеше и непрекъснато пророкуваше, докато стигна в Навиот в Рама.24И съблече горните си дрехи и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол[1] през целия онзи ден и през цялата онази нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?
1And Saul spoke to Jonathan his son and to all his servants, that they should kill David. But Jonathan, Saul’s son, delighted much in David. (1 Цар 18:1)2And Jonathan told David, “Saul my father seeks to kill you. Therefore be on your guard in the morning. Stay in a secret place and hide yourself.3And I will go out and stand beside my father in the field where you are, and I will speak to my father about you. And if I learn anything I will tell you.”4And Jonathan spoke well of David to Saul his father and said to him, “Let not the king sin against his servant David, because he has not sinned against you, and because his deeds have brought good to you. (Бит 42:22)5For he took his life in his hand and he struck down the Philistine, and the Lord worked a great salvation for all Israel. You saw it, and rejoiced. Why then will you sin against innocent blood by killing David without cause?” (Съд 9:17; Съд 12:3; 1 Цар 11:13; 1 Цар 17:49; 1 Цар 28:21; 1 Лет 11:14; Мт 27:4)6And Saul listened to the voice of Jonathan. Saul swore, “As the Lord lives, he shall not be put to death.” (Рут 3:13)7And Jonathan called David, and Jonathan reported to him all these things. And Jonathan brought David to Saul, and he was in his presence as before. (1 Цар 16:21; 1 Цар 18:2; 1 Цар 18:13)8And there was war again. And David went out and fought with the Philistines and struck them with a great blow, so that they fled before him.9Then a harmful spirit from the Lord came upon Saul, as he sat in his house with his spear in his hand. And David was playing the lyre. (1 Цар 16:14; 1 Цар 16:16)10And Saul sought to pin David to the wall with the spear, but he eluded Saul, so that he struck the spear into the wall. And David fled and escaped that night. (1 Цар 18:11; 1 Цар 20:33)11Saul sent messengers to David’s house to watch him, that he might kill him in the morning. But Michal, David’s wife, told him, “If you do not escape with your life tonight, tomorrow you will be killed.”12So Michal let David down through the window, and he fled away and escaped. (И Н 2:15; Д А 9:24; 2 Кор 11:33)13Michal took an image[1] and laid it on the bed and put a pillow of goats’ hair at its head and covered it with the clothes. (Бит 31:19)14And when Saul sent messengers to take David, she said, “He is sick.”15Then Saul sent the messengers to see David, saying, “Bring him up to me in the bed, that I may kill him.”16And when the messengers came in, behold, the image was in the bed, with the pillow of goats’ hair at its head. (1 Цар 19:13)17Saul said to Michal, “Why have you deceived me thus and let my enemy go, so that he has escaped?” And Michal answered Saul, “He said to me, ‘Let me go. Why should I kill you?’” (2 Цар 2:22)18Now David fled and escaped, and he came to Samuel at Ramah and told him all that Saul had done to him. And he and Samuel went and lived at Naioth. (1 Цар 1:19)19And it was told Saul, “Behold, David is at Naioth in Ramah.”20Then Saul sent messengers to take David, and when they saw the company of the prophets prophesying, and Samuel standing as head over them, the Spirit of God came upon the messengers of Saul, and they also prophesied. (Чис 11:25; 1 Цар 10:5; 1 Цар 10:10; Йоил 2:28)21When it was told Saul, he sent other messengers, and they also prophesied. And Saul sent messengers again the third time, and they also prophesied. (1 Цар 19:20)22Then he himself went to Ramah and came to the great well that is in Secu. And he asked, “Where are Samuel and David?” And one said, “Behold, they are at Naioth in Ramah.” (1 Цар 19:18)23And he went there to Naioth in Ramah. And the Spirit of God came upon him also, and as he went he prophesied until he came to Naioth in Ramah. (1 Цар 18:10)24And he too stripped off his clothes, and he too prophesied before Samuel and lay naked all that day and all that night. Thus it is said, “Is Saul also among the prophets?” (1 Цар 10:11; 2 Цар 6:20; Ис 20:2; Мих 1:8)