от Veren1В онова време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, синът на Амос, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш!2Тогава Езекия обърна лицето си към стената и се помоли на ГОСПОДА и каза:3О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво.4И ГОСПОДНОТО слово беше към Исая и каза:5Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, ще прибавя на живота ти петнадесет години.6И ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град.7И това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА[1], че ГОСПОД ще извърши това слово, което говори:8ето, връщам сянката по стъпалата, по които се е наклонила от слънцето върху слънчевия часовникбукв.: стъпалата на Ахаз с десет стъпала назад. И слънцето се върна с десет стъпала по стъпалата, по които беше слязло.9Написаното от юдовия цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си:10Аз казах: В средата на дните си ще отида в портите на Шеол; лишен съм от остатъка на годините си.11Казах: Няма да видя ГОСПОДА, ГОСПОДА в земята на живите; няма да видя вече човек, като съм с жителите на онзи свят.12Жилището ми се вдигна и се премести от мен като овчарска шатра; навих живота си като тъкач – от основата ще ме отреже, от деня до нощта ще ме довършиш.13Успокоявах се до сутринта, но като лъв троши всичките ми кости; от деня до нощта ще ме довършиш.14Като лястовица, като жерав крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. Господи, в притеснение съм, застъпи се за мен!15Какво да кажа? Той ми каза и Той извърши. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.16Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И Ти ме изцеляваш и ме съживяваш.17Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.18Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да Те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност.19Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност.20ГОСПОД е готов да ме спаси; затова ще свирим със струнни инструменти моите песни през всичките дни на живота си в дома ГОСПОДЕН.21А Исая беше казал: Нека вземат калъп сушени смокини и ги наложат на възпалението, и царят ще оздравее.22И Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще се изкача в ГОСПОДНИЯ дом?[2]
1In those days Hezekiah became sick and was at the point of death. And Isaiah the prophet the son of Amoz came to him, and said to him, “Thus says the Lord: Set your house in order, for you shall die, you shall not recover.”[1] (4 Цар 20:1; 4 Цар 20:9; 2 Лет 32:24; Ис 1:1)2Then Hezekiah turned his face to the wall and prayed to the Lord,3and said, “Please, O Lord, remember how I have walked before you in faithfulness and with a whole heart, and have done what is good in your sight.” And Hezekiah wept bitterly. (4 Цар 18:5)4Then the word of the Lord came to Isaiah:5“Go and say to Hezekiah, Thus says the Lord, the God of David your father: I have heard your prayer; I have seen your tears. Behold, I will add fifteen years to your life.[2] (4 Цар 18:2; 4 Цар 18:13)6I will deliver you and this city out of the hand of the king of Assyria, and will defend this city. (Ис 37:35)7“This shall be the sign to you from the Lord, that the Lord will do this thing that he has promised:8Behold, I will make the shadow cast by the declining sun on the dial of Ahaz turn back ten steps.” So the sun turned back on the dial the ten steps by which it had declined.[3] (4 Цар 20:9)9A writing of Hezekiah king of Judah, after he had been sick and had recovered from his sickness:10I said, In the middle[4] of my days I must depart; I am consigned to the gates of Sheol for the rest of my years. (Пс 102:24)11I said, I shall not see the Lord, the Lord in the land of the living; I shall look on man no more among the inhabitants of the world. (Пс 27:13; Пс 88:5)12My dwelling is plucked up and removed from me like a shepherd’s tent; like a weaver I have rolled up my life; he cuts me off from the loom; from day to night you bring me to an end; (Йов 4:20; Йов 6:9; Йов 7:6; Пс 73:14; 2 Кор 5:1; Евр 1:12)13I calmed myself[5] until morning; like a lion he breaks all my bones; from day to night you bring me to an end. (Пс 30:5; Пс 38:3)14Like a swallow or a crane I chirp; I moan like a dove. My eyes are weary with looking upward. O Lord, I am oppressed; be my pledge of safety! (Пс 69:3; Пс 86:17; Пс 119:122; Ис 59:11; Ер 8:7; Евр 7:22)15What shall I say? For he has spoken to me, and he himself has done it. I walk slowly all my years because of the bitterness of my soul. (3 Цар 21:27)16O Lord, by these things men live, and in all these is the life of my spirit. Oh restore me to health and make me live! (Вт 8:3)17Behold, it was for my welfare that I had great bitterness; but in love you have delivered my life from the pit of destruction, for you have cast all my sins behind your back. (Пс 103:12; Пс 119:67; Пс 119:75; Мих 7:19)18For Sheol does not thank you; death does not praise you; those who go down to the pit do not hope for your faithfulness. (Пс 88:10; Пс 115:17; Екл 9:10)19The living, the living, he thanks you, as I do this day; the father makes known to the children your faithfulness. (Вт 4:9; Вт 6:7; Пс 78:3)20The Lord will save me, and we will play my music on stringed instruments all the days of our lives, at the house of the Lord. (4 Цар 20:5)21Now Isaiah had said, “Let them take a cake of figs and apply it to the boil, that he may recover.” (4 Цар 20:7)22Hezekiah also had said, “What is the sign that I shall go up to the house of the Lord?”