от Veren1Словото на ГОСПОДА, което беше към пророк Еремия против народите.2За Египет. Против войската на египетския цар, фараон Нехао, която беше в Кархамис при реката Ефрат, която вавилонският цар Навуходоносор разби в четвъртата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия:3Пригответе щит и броня и пристъпете на бой![1]4Впрегнете конете, конници, възседнете и застанете напред с шлемовете си, лъснете копията, облечете броните!ст. 3;5Защо ги видях уплашени да се връщат назад? И силните им са сломени, удариха на бяг, без да се обръщат; и ужас отвред, заявява ГОСПОД.6Бързият да не избяга и силният да не се отърве; на север, при реката Ефрат ще се спънат и ще паднат.7Кой е този, който се издига като Нил? Като реки се вълнуват водите му.8Египет се издига като Нил и като реки се вълнуват водите му. И казва: Ще се издигна, ще покрия земята, ще погубя градове и жителите им.9Изкачете се, коне, буйствайте, колесници! Нека излязат силните, Етиопия и Ливия, които държат щит, и лидийците, които държат и огъват лък!10И онзи ден е на Господа, БОГА на Войнствата, ден на отмъщение, за да отмъсти на неприятелите Си. Мечът ще пояжда и ще се насити, и ще се опие от кръвта им, защото Господ, БОГ на Войнствата, има жертва в северната земя, при реката Ефрат.11Изкачи се в Галаад и вземи балсам, девице, дъще египетска! Напразно умножаваш лековете – няма излекуване за теб.12Народите чуха за позора ти и викът ти изпълни земята; защото силен се сблъска със силен, и двамата паднаха заедно.13Словото, което ГОСПОД говори на пророк Еремия за идването на вавилонския цар Навуходоносор, за да разори египетската земя:14Заявете в Египет и известете в Мигдол, известете в Мемфис и в Тафнес! Кажете: Строй се и се приготви[2], защото мечът пояжда около теб.15Защо са проснати на земята твоите юнаци? Не устояха, защото ГОСПОД ги блъсна.16Умножи онези, които се спъват; даже паднаха един върху друг и казваха: Станете да се върнем при народа си и в родната си земя заради страшния меч!17Там викаха: Фараонът, египетският цар загина; пропусна определеното време.18Жив съм Аз, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му – че като Тавор между планините и като Кармил при морето ще дойде!19Приготви си необходимото за плен, жителко, дъще египетска, защото Мемфис ще стане на пустош и ще бъде изгорен, ще остане без жител.20Египет е като много хубава юница, но стършел идва, идва от север!21Дори наемниците му сред него са като тлъсти юнци; да, те също се върнаха, заедно побягнаха, не устояха; защото денят на бедствието им ги връхлетя, времето на наказанието им.22Гласът му е като змия, която пълзи; защото идват със сила и със секири идват срещу него като дървари.23Изсякоха гората му, заявява ГОСПОД, ако и да е неизследима; защото са повече от скакалците, нямат брой.24Посрами се египетската дъщеря; предадена беше в ръката на северния народ.25ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, казва: Ето, Аз ще накажа Но-Амон и фараона, и Египет, и боговете му, и царете му, и фараона, и онези, които се уповават на него.26И ще ги предам в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и в ръката на слугите му. А след това ще се насели както в предишните дни, заявява ГОСПОД.27А ти не се бой, служителю Мой, Якове, и не се страхувай, Израилю! Защото, ето, Аз ще те спася от далечна страна и потомството ти – от земята на плена им. И Яков ще се върне и ще се успокои, и ще си почине, и никой няма да го плаши.28Ти не се бой, служителю Мой, Якове, заявява ГОСПОД, защото Аз съм с теб, защото ще сложа край на всичките народи, където съм те прогонил, но на теб няма да сложа край, а ще те накажа с право и никак няма да те изкарам невинен.
1The word of the Lord that came to Jeremiah the prophet concerning the nations. (Ер 1:5; Ер 25:13; Ер 25:15)2About Egypt. Concerning the army of Pharaoh Neco, king of Egypt, which was by the river Euphrates at Carchemish and which Nebuchadnezzar king of Babylon defeated in the fourth year of Jehoiakim the son of Josiah, king of Judah: (4 Цар 23:29; 2 Лет 35:20; Ер 25:1; Ер 36:1; Ер 45:1)3“Prepare buckler and shield, and advance for battle! (Ер 51:11)4Harness the horses; mount, O horsemen! Take your stations with your helmets, polish your spears, put on your armor! (Ер 46:3; Наум 3:2)5Why have I seen it? They are dismayed and have turned backward. Their warriors are beaten down and have fled in haste; they look not back— terror on every side! declares the Lord. (2 Цар 1:19; 2 Цар 1:25; Ер 6:25; Ер 46:21; Ер 47:3)6“The swift cannot flee away, nor the warrior escape; in the north by the river Euphrates they have stumbled and fallen. (Ер 46:2; Дан 11:19)7“Who is this, rising like the Nile, like rivers whose waters surge? (Ис 8:7; Ер 47:2; Ез 32:2; Дан 11:22)8Egypt rises like the Nile, like rivers whose waters surge. He said, ‘I will rise, I will cover the earth, I will destroy cities and their inhabitants.’ (Ер 46:7)9Advance, O horses, and rage, O chariots! Let the warriors go out: men of Cush and Put who handle the shield, men of Lud, skilled in handling the bow. (Съд 5:22; Ис 66:19; Ез 27:10; Наум 3:2)10That day is the day of the Lord God of hosts, a day of vengeance, to avenge himself on his foes. The sword shall devour and be sated and drink its fill of their blood. For the Lord God of hosts holds a sacrifice in the north country by the river Euphrates. (Ис 1:24; Ис 13:9; Ис 34:5; Ис 34:6; Ер 46:2; Ер 46:6; Ер 46:14; Ер 50:15; Йоил 1:15)11Go up to Gilead, and take balm, O virgin daughter of Egypt! In vain you have used many medicines; there is no healing for you. (Ер 8:22; Ез 30:21)12The nations have heard of your shame, and the earth is full of your cry; for warrior has stumbled against warrior; they have both fallen together.” (Ер 46:6)13The word that the Lord spoke to Jeremiah the prophet about the coming of Nebuchadnezzar king of Babylon to strike the land of Egypt: (Ис 19:4; Ер 43:10; Ер 44:30; Ез 29:10)14“Declare in Egypt, and proclaim in Migdol; proclaim in Memphis and Tahpanhes; say, ‘Stand ready and be prepared, for the sword shall devour around you.’ (Ер 44:1; Ер 46:3; Ер 46:10)15Why are your mighty ones face down? They do not stand[1] because the Lord thrust them down.16He made many stumble, and they fell, and they said one to another, ‘Arise, and let us go back to our own people and to the land of our birth, because of the sword of the oppressor.’ (Лев 26:37; Ер 50:16)17Call the name of Pharaoh, king of Egypt, ‘Noisy one who lets the hour go by.’ (Ис 30:7)18“As I live, declares the King, whose name is the Lord of hosts, like Tabor among the mountains and like Carmel by the sea, shall one come. (Съд 4:6; 3 Цар 18:42; 3 Цар 18:44; Ис 47:4; Ис 48:2; Ер 4:2; Ер 48:15; Ер 51:57)19Prepare yourselves baggage for exile, O inhabitants of Egypt! For Memphis shall become a waste, a ruin, without inhabitant. (Ер 4:7; Ер 44:1; Ер 48:18; Ез 12:3)20“A beautiful heifer is Egypt, but a biting fly from the north has come upon her. (Ер 1:13; Ер 46:6; Ер 46:10; Ер 46:24; Ос 10:11)21Even her hired soldiers in her midst are like fattened calves; yes, they have turned and fled together; they did not stand, for the day of their calamity has come upon them, the time of their punishment. (Ер 50:27; Ам 6:4; Мал 4:2)22“She makes a sound like a serpent gliding away; for her enemies march in force and come against her with axes like those who fell trees. (Ис 10:34; Ис 14:8; Ис 29:4)23They shall cut down her forest, declares the Lord, though it is impenetrable, because they are more numerous than locusts; they are without number. (Съд 6:5; Съд 7:12; Ер 46:22)24The daughter of Egypt shall be put to shame; she shall be delivered into the hand of a people from the north.” (Ер 46:20)25The Lord of hosts, the God of Israel, said: “Behold, I am bringing punishment upon Amon of Thebes, and Pharaoh and Egypt and her gods and her kings, upon Pharaoh and those who trust in him. (Ер 43:12; Ез 30:14; Ез 30:16; Наум 3:8)26I will deliver them into the hand of those who seek their life, into the hand of Nebuchadnezzar king of Babylon and his officers. Afterward Egypt shall be inhabited as in the days of old, declares the Lord. (Ис 19:22; Ис 51:9; Ер 44:30; Ез 29:13; Ез 30:4; Ез 32:11)27“But fear not, O Jacob my servant, nor be dismayed, O Israel, for behold, I will save you from far away, and your offspring from the land of their captivity. Jacob shall return and have quiet and ease, and none shall make him afraid. (Ис 43:5; Ер 30:10)28Fear not, O Jacob my servant, declares the Lord, for I am with you. I will make a full end of all the nations to which I have driven you, but of you I will not make a full end. I will discipline you in just measure, and I will by no means leave you unpunished.” (Ер 10:24; Ер 46:27)