Битие 44 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 После заповяда на домакина си, като му каза: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго отгоре в чувала му, 2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф. 3 На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им. 4 А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро? 5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това. 6 И домакинът ги настигна и им каза тези думи. 7 А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо! 8 Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти? 9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти! 10 А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни. 11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал. 12 И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин. 13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града. 14 И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф – а той още беше там – и паднаха пред него на земята. 15 И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае? 16 Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата. 17 Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си. 18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона. 19 Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат? 20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича. 21 И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. 23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми. 24 И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар. 25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна; 26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. 27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина: 28 Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; 29 и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол. 30 И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа, 31 като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол. 32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си. 33 И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си. 34 Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми!

English Standard Version

от Crossway

Joseph Tests His Brothers

1 Then he commanded the steward of his house, “Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put each man’s money in the mouth of his sack, (Бит 42:25; Бит 43:16; Бит 44:4) 2 and put my cup, the silver cup, in the mouth of the sack of the youngest, with his money for the grain.” And he did as Joseph told him. 3 As soon as the morning was light, the men were sent away with their donkeys. 4 They had gone only a short distance from the city. Now Joseph said to his steward, “Up, follow after the men, and when you overtake them, say to them, ‘Why have you repaid evil for good?^[1] (Бит 44:1) 5 Is it not from this that my lord drinks, and by this that he practices divination? You have done evil in doing this.’” (Бит 30:27; Бит 44:15; 4 Цар 21:6; 2 Лет 33:6)

Бит 30:27Бит 44:154 Цар 21:62 Лет 33:6

6 When he overtook them, he spoke to them these words. 7 They said to him, “Why does my lord speak such words as these? Far be it from your servants to do such a thing! 8 Behold, the money that we found in the mouths of our sacks we brought back to you from the land of Canaan. How then could we steal silver or gold from your lord’s house? (Бит 43:21) 9 Whichever of your servants is found with it shall die, and we also will be my lord’s servants.” (Бит 31:32; Бит 44:16) 10 He said, “Let it be as you say: he who is found with it shall be my servant, and the rest of you shall be innocent.” 11 Then each man quickly lowered his sack to the ground, and each man opened his sack. 12 And he searched, beginning with the eldest and ending with the youngest. And the cup was found in Benjamin’s sack. 13 Then they tore their clothes, and every man loaded his donkey, and they returned to the city. (Бит 37:29) 14 When Judah and his brothers came to Joseph’s house, he was still there. They fell before him to the ground. (Бит 37:7; Бит 37:9; Бит 42:6; Бит 43:26; Бит 43:28)

Бит 37:7Бит 37:9Бит 42:6Бит 43:26Бит 43:28

15 Joseph said to them, “What deed is this that you have done? Do you not know that a man like me can indeed practice divination?” (Бит 44:5) 16 And Judah said, “What shall we say to my lord? What shall we speak? Or how can we clear ourselves? God has found out the guilt of your servants; behold, we are my lord’s servants, both we and he also in whose hand the cup has been found.” (Бит 37:18; Бит 44:9; Чис 32:23) 17 But he said, “Far be it from me that I should do so! Only the man in whose hand the cup was found shall be my servant. But as for you, go up in peace to your father.” 18 Then Judah went up to him and said, “Oh, my lord, please let your servant speak a word in my lord’s ears, and let not your anger burn against your servant, for you are like Pharaoh himself. (Бит 41:40; Бит 43:20; Изх 32:22) 19 My lord asked his servants, saying, ‘Have you a father, or a brother?’ 20 And we said to my lord, ‘We have a father, an old man, and a young brother, the child of his old age. His brother is dead, and he alone is left of his mother’s children, and his father loves him.’ (Бит 37:3; Бит 43:8; Бит 44:30) 21 Then you said to your servants, ‘Bring him down to me, that I may set my eyes on him.’ (Бит 42:15; Бит 42:20; Бит 43:3; Бит 43:5)

Бит 42:15Бит 42:20Бит 43:3Бит 43:5

22 We said to my lord, ‘The boy cannot leave his father, for if he should leave his father, his father would die.’ (Бит 44:31) 23 Then you said to your servants, ‘Unless your youngest brother comes down with you, you shall not see my face again.’ (Бит 43:3) 24 “When we went back to your servant my father, we told him the words of my lord. 25 And when our father said, ‘Go again, buy us a little food,’ (Бит 43:2) 26 we said, ‘We cannot go down. If our youngest brother goes with us, then we will go down. For we cannot see the man’s face unless our youngest brother is with us.’ 27 Then your servant my father said to us, ‘You know that my wife bore me two sons. (Бит 46:19) 28 One left me, and I said, “Surely he has been torn to pieces,” and I have never seen him since. (Бит 37:33) 29 If you take this one also from me, and harm happens to him, you will bring down my gray hairs in evil to Sheol.’ (Бит 42:4; Бит 42:36; Бит 42:38) 30 “Now therefore, as soon as I come to your servant my father, and the boy is not with us, then, as his life is bound up in the boy’s life, 31 as soon as he sees that the boy is not with us, he will die, and your servants will bring down the gray hairs of your servant our father with sorrow to Sheol. 32 For your servant became a pledge of safety for the boy to my father, saying, ‘If I do not bring him back to you, then I shall bear the blame before my father all my life.’ (Бит 43:9) 33 Now therefore, please let your servant remain instead of the boy as a servant to my lord, and let the boy go back with his brothers. 34 For how can I go back to my father if the boy is not with me? I fear to see the evil that would find my father.”