от Veren1Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката.2И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.3И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката.4И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.5И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.6И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън.8И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона[1].9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен.10Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.11И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му.12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата – на всеки от нас според съня му даде значението.13И както ни изтълкува, така и стана – мен възстановиха на службата ми, а него обесиха.14Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън.16А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро.17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката.18И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.19И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя.20И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.21Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.22После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.23И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър.24И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкуваст. 8;.25Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи.26Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години – сънят е един.27А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър – те ще бъдат седем години на глад.28Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи.29Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.30А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.31Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък.32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.33И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя.35Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.36И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.37И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги.38И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.41И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.43После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах[2] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол[3]. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.46Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.47И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.48И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви.49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.51И Йосиф нарече първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.52А втория нарече Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми.53А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя,54настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб.55Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете.56А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя.57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
1After two whole years, Pharaoh dreamed that he was standing by the Nile,2and behold, there came up out of the Nile seven cows, attractive and plump, and they fed in the reed grass.3And behold, seven other cows, ugly and thin, came up out of the Nile after them, and stood by the other cows on the bank of the Nile.4And the ugly, thin cows ate up the seven attractive, plump cows. And Pharaoh awoke.5And he fell asleep and dreamed a second time. And behold, seven ears of grain, plump and good, were growing on one stalk.6And behold, after them sprouted seven ears, thin and blighted by the east wind. (Ез 17:10; Ез 19:12; Ос 13:15)7And the thin ears swallowed up the seven plump, full ears. And Pharaoh awoke, and behold, it was a dream.8So in the morning his spirit was troubled, and he sent and called for all the magicians of Egypt and all its wise men. Pharaoh told them his dreams, but there was none who could interpret them to Pharaoh. (Бит 41:24; Изх 7:11; Изх 7:22; Пс 77:4; Дан 1:20; Дан 2:1; Дан 2:2; Дан 2:3; Дан 4:7; Мт 2:1)9Then the chief cupbearer said to Pharaoh, “I remember my offenses today.10When Pharaoh was angry with his servants and put me and the chief baker in custody in the house of the captain of the guard, (Бит 39:20; Бит 40:2)11we dreamed on the same night, he and I, each having a dream with its own interpretation. (Бит 40:5)12A young Hebrew was there with us, a servant of the captain of the guard. When we told him, he interpreted our dreams to us, giving an interpretation to each man according to his dream. (Бит 40:12)13And as he interpreted to us, so it came about. I was restored to my office, and the baker was hanged.” (Бит 40:21)14Then Pharaoh sent and called Joseph, and they quickly brought him out of the pit. And when he had shaved himself and changed his clothes, he came in before Pharaoh. (1 Цар 2:8; Пс 105:20; Пс 113:7; Дан 2:25)15And Pharaoh said to Joseph, “I have had a dream, and there is no one who can interpret it. I have heard it said of you that when you hear a dream you can interpret it.” (Бит 41:12; Дан 5:16)16Joseph answered Pharaoh, “It is not in me; God will give Pharaoh a favorable answer.”[1] (Бит 40:8; Дан 2:22; Дан 2:28; Дан 2:30; Дан 2:47)17Then Pharaoh said to Joseph, “Behold, in my dream I was standing on the banks of the Nile. (Бит 41:1)18Seven cows, plump and attractive, came up out of the Nile and fed in the reed grass.19Seven other cows came up after them, poor and very ugly and thin, such as I had never seen in all the land of Egypt.20And the thin, ugly cows ate up the first seven plump cows,21but when they had eaten them no one would have known that they had eaten them, for they were still as ugly as at the beginning. Then I awoke.22I also saw in my dream seven ears growing on one stalk, full and good.23Seven ears, withered, thin, and blighted by the east wind, sprouted after them,24and the thin ears swallowed up the seven good ears. And I told it to the magicians, but there was no one who could explain it to me.” (Бит 41:8; Дан 4:7)25Then Joseph said to Pharaoh, “The dreams of Pharaoh are one; God has revealed to Pharaoh what he is about to do. (Дан 2:28; Дан 2:45; Отк 4:1)26The seven good cows are seven years, and the seven good ears are seven years; the dreams are one.27The seven lean and ugly cows that came up after them are seven years, and the seven empty ears blighted by the east wind are also seven years of famine. (4 Цар 8:1)28It is as I told Pharaoh; God has shown to Pharaoh what he is about to do. (Бит 41:25)29There will come seven years of great plenty throughout all the land of Egypt, (Бит 41:47)30but after them there will arise seven years of famine, and all the plenty will be forgotten in the land of Egypt. The famine will consume the land, (Бит 41:54; Бит 45:6; Бит 47:13)31and the plenty will be unknown in the land by reason of the famine that will follow, for it will be very severe.32And the doubling of Pharaoh’s dream means that the thing is fixed by God, and God will shortly bring it about. (Чис 23:19; Ис 14:24; Ис 46:10)33Now therefore let Pharaoh select a discerning and wise man, and set him over the land of Egypt.34Let Pharaoh proceed to appoint overseers over the land and take one-fifth of the produce of the land[2] of Egypt during the seven plentiful years.35And let them gather all the food of these good years that are coming and store up grain under the authority of Pharaoh for food in the cities, and let them keep it. (Бит 41:48)36That food shall be a reserve for the land against the seven years of famine that are to occur in the land of Egypt, so that the land may not perish through the famine.”
Joseph Rises to Power
37This proposal pleased Pharaoh and all his servants.38And Pharaoh said to his servants, “Can we find a man like this, in whom is the Spirit of God?”[3] (Чис 27:18; Дан 4:8; Дан 4:18; Дан 5:11; Дан 5:14)39Then Pharaoh said to Joseph, “Since God has shown you all this, there is none so discerning and wise as you are.40You shall be over my house, and all my people shall order themselves as you command.[4] Only as regards the throne will I be greater than you.” (Пс 105:21; Д А 7:10)41And Pharaoh said to Joseph, “See, I have set you over all the land of Egypt.” (Бит 42:6)42Then Pharaoh took his signet ring from his hand and put it on Joseph’s hand, and clothed him in garments of fine linen and put a gold chain about his neck. (Ест 3:10; Ест 8:2; Ест 8:8; Ест 8:10; Ест 8:15; Ез 16:11; Дан 5:7; Дан 5:29)43And he made him ride in his second chariot. And they called out before him, “Bow the knee!”[5] Thus he set him over all the land of Egypt. (Бит 41:40; Бит 42:6; Бит 45:8; Бит 45:26; Ест 6:9)44Moreover, Pharaoh said to Joseph, “I am Pharaoh, and without your consent no one shall lift up hand or foot in all the land of Egypt.” (Пс 105:21)45And Pharaoh called Joseph’s name Zaphenath-paneah. And he gave him in marriage Asenath, the daughter of Potiphera priest of On. So Joseph went out over the land of Egypt.46Joseph was thirty years old when he entered the service of Pharaoh king of Egypt. And Joseph went out from the presence of Pharaoh and went through all the land of Egypt. (1 Цар 16:21; 3 Цар 12:6; 3 Цар 12:8; Дан 1:19)47During the seven plentiful years the earth produced abundantly,48and he gathered up all the food of these seven years, which occurred in the land of Egypt, and put the food in the cities. He put in every city the food from the fields around it.49And Joseph stored up grain in great abundance, like the sand of the sea, until he ceased to measure it, for it could not be measured. (Бит 22:17; Съд 7:12; 1 Цар 13:5; Пс 78:27)50Before the year of famine came, two sons were born to Joseph. Asenath, the daughter of Potiphera priest of On, bore them to him. (Бит 46:20; Бит 48:5)51Joseph called the name of the firstborn Manasseh. “For,” he said, “God has made me forget all my hardship and all my father’s house.”[6]52The name of the second he called Ephraim, “For God has made me fruitful in the land of my affliction.”[7] (Бит 49:22; Ос 13:15)53The seven years of plenty that occurred in the land of Egypt came to an end,54and the seven years of famine began to come, as Joseph had said. There was famine in all lands, but in all the land of Egypt there was bread. (Бит 41:30; Пс 105:16; Д А 7:11)55When all the land of Egypt was famished, the people cried to Pharaoh for bread. Pharaoh said to all the Egyptians, “Go to Joseph. What he says to you, do.”56So when the famine had spread over all the land, Joseph opened all the storehouses[8] and sold to the Egyptians, for the famine was severe in the land of Egypt. (Бит 42:6; Бит 47:14; Бит 47:20; Бит 47:24)57Moreover, all the earth came to Egypt to Joseph to buy grain, because the famine was severe over all the earth. (Бит 41:54; Бит 41:56)