от Veren1Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.2И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.3И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,4и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.5Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.6А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.7А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:8Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.9Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!10Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.11Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.12А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.13И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:14двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,15тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,16и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.17На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? –18тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков – подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.19Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.20И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.21И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.22И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.23Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.24А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.25И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.26Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.27А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.28А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[1], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.29А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.30И Яков нарече мястото Фануил[2], защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.31Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.32Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.
1Jacob went on his way, and the angels of God met him.2And when Jacob saw them he said, “This is God’s camp!” So he called the name of that place Mahanaim.[1] (И Н 5:14; И Н 21:38; 2 Цар 2:8; 2 Цар 17:24; 2 Цар 17:27; 3 Цар 2:8; Лк 2:13)3And Jacob sent[2] messengers before him to Esau his brother in the land of Seir, the country of Edom, (Бит 36:8; Вт 2:5; И Н 24:4)4instructing them, “Thus you shall say to my lord Esau: Thus says your servant Jacob, ‘I have sojourned with Laban and stayed until now.5I have oxen, donkeys, flocks, male servants, and female servants. I have sent to tell my lord, in order that I may find favor in your sight.’” (Бит 33:8; Бит 33:15)6And the messengers returned to Jacob, saying, “We came to your brother Esau, and he is coming to meet you, and there are four hundred men with him.” (Бит 33:1)7Then Jacob was greatly afraid and distressed. He divided the people who were with him, and the flocks and herds and camels, into two camps, (Бит 35:3)8thinking, “If Esau comes to the one camp and attacks it, then the camp that is left will escape.”9And Jacob said, “O God of my father Abraham and God of my father Isaac, O Lord who said to me, ‘Return to your country and to your kindred, that I may do you good,’ (Бит 28:13; Бит 31:3; Бит 31:13; Бит 31:42; Бит 31:53)10I am not worthy of the least of all the deeds of steadfast love and all the faithfulness that you have shown to your servant, for with only my staff I crossed this Jordan, and now I have become two camps. (2 Цар 7:18)11Please deliver me from the hand of my brother, from the hand of Esau, for I fear him, that he may come and attack me, the mothers with the children. (Пр 18:19)12But you said, ‘I will surely do you good, and make your offspring as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.’” (Бит 28:13)13So he stayed there that night, and from what he had with him he took a present for his brother Esau, (Бит 43:11; Пр 17:8; Пр 18:16; Пр 19:6; Пр 21:14)14two hundred female goats and twenty male goats, two hundred ewes and twenty rams,15thirty milking camels and their calves, forty cows and ten bulls, twenty female donkeys and ten male donkeys.16These he handed over to his servants, every drove by itself, and said to his servants, “Pass on ahead of me and put a space between drove and drove.”17He instructed the first, “When Esau my brother meets you and asks you, ‘To whom do you belong? Where are you going? And whose are these ahead of you?’18then you shall say, ‘They belong to your servant Jacob. They are a present sent to my lord Esau. And moreover, he is behind us.’”19He likewise instructed the second and the third and all who followed the droves, “You shall say the same thing to Esau when you find him,20and you shall say, ‘Moreover, your servant Jacob is behind us.’” For he thought, “I may appease him[3] with the present that goes ahead of me, and afterward I shall see his face. Perhaps he will accept me.”[4]21So the present passed on ahead of him, and he himself stayed that night in the camp.
Jacob Wrestles with God
22The same night he arose and took his two wives, his two female servants, and his eleven children,[5] and crossed the ford of the Jabbok. (Вт 2:37; Вт 3:16; И Н 12:2)23He took them and sent them across the stream, and everything else that he had.24And Jacob was left alone. And a man wrestled with him until the breaking of the day. (Ос 12:3)25When the man saw that he did not prevail against Jacob, he touched his hip socket, and Jacob’s hip was put out of joint as he wrestled with him.26Then he said, “Let me go, for the day has broken.” But Jacob said, “I will not let you go unless you bless me.” (Мт 15:21; Лк 18:1)27And he said to him, “What is your name?” And he said, “Jacob.”28Then he said, “Your name shall no longer be called Jacob, but Israel,[6] for you have striven with God and with men, and have prevailed.” (Бит 33:4; Бит 35:10; 4 Цар 17:34; Ос 12:3)29Then Jacob asked him, “Please tell me your name.” But he said, “Why is it that you ask my name?” And there he blessed him. (Съд 13:18)30So Jacob called the name of the place Peniel,[7] saying, “For I have seen God face to face, and yet my life has been delivered.” (Бит 16:13; Изх 24:10; Изх 33:20; Вт 5:24; Съд 6:22; Съд 13:22; Ис 6:5)31The sun rose upon him as he passed Penuel, limping because of his hip. (Съд 8:8; Съд 8:17; 3 Цар 12:25)32Therefore to this day the people of Israel do not eat the sinew of the thigh that is on the hip socket, because he touched the socket of Jacob’s hip on the sinew of the thigh.