от Veren1А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя – тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума!2И ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:3Иди си оттук и се обърни на изток, и се скрий при потока Херит, който е пред Йордан.4И ще пиеш от потока, а Аз заповядах на враните да те хранят там[1].5И той отиде и направи според ГОСПОДНОТО слово; отиде и остана при потока Херит, който е пред Йордан.6И враните му носеха хляб и месо сутрин и хляб и месо вечер и той пиеше от потока.7А след известно време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд в земята.8Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:9Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там. Ето, Аз заповядах на една вдовица там да те храни[2].10И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва. И той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия!11И докато тя отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми и залък хляб в ръката си!12А тя каза: Жив е ГОСПОД, твоят Бог – нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната; и ето, събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем.13А Илия ѝ каза: Не се бой; влез и направи, както каза. Но първо ми направи една малка питка от него и ми донеси, и след това направи за себе си и за сина си.14Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да свърши и стомната с маслото няма да намалее до деня, когато ГОСПОД изпрати дъжд по лицето на земята.15И тя отиде и направи според словото на Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни.16Делвата с брашното не свърши и стомната с маслото не намаля според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез Илия.17А след това синът на жената, стопанката на къщата, се разболя и болестта му беше толкова тежка, че в него не остана дъх.18Тогава тя каза на Илия: Какво общо имам аз с теб, Божи човече? Ти си дошъл при мен, за да ми припомниш греха ми и да умориш сина ми!19А той ѝ каза: Дай ми сина си. И той го взе от скута ѝ и го занесе в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.20И извика към ГОСПОДА и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, зло ли правиш и на вдовицата, при която живея, като уморяваш сина ѝ?21И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него!22И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи.23И Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Ето, синът ти е жив!24Тогава жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божи човек и че ГОСПОДНОТО слово в устата ти е истина.
1И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“ (Як 5:17; Отк 11:6)2И Господ отправи слово към него:3„Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.4Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“5Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан.6Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока. (Изх 16:12)7А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.8И Господ отправи слово към него: (4 Цар 4:1)9„Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ (Лк 4:25)10И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“11Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“12А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“13А Илия и каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си,14защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната“.“15Тя стана и направи, както и каза Илия – и тя, и той, и домът и се изхранваха много дни.16Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.17След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. (4 Цар 4:18)18Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“19А той и отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете и, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си.20Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина и?“21После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ (Д А 20:10)22И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя.23Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ (Евр 11:35)24А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“